Професия Антониони

Професия Антониони

от Антон Терзиев Чак след „Професия: Репортер”, разбрах какво ме е впечатлявало винаги в Микеланджело Антониони.

Звездите в неговото Кино (Ален Делон -„Затъмнение”, Мастрояни -„Нощта”, Джон Малкович -„Отвъд облаците” и тн.) , всъщност нямат главна роля.

Близките планове върху лицата са рядкост, понякога, както в „Професия: Репортер”, диалогът е на 20-30 метра от камерата. Отказът му да флиртува с публиката чрез сексапила на актьора е педантично упорит.

При все че ползва всички класически драматургични и жанрови похвати за ситуационно кино, съспенс, трилър, роуд муви („Фотоувеличение”, „Забриски пойнт”), налице и е една отчетлива дзен-медитация, самонаблюдение, внушение за дистанцираност, сякаш най-приятелски - не фамилиарно, те приканва да споделиш неудобствата на режисьорското столче. 

В това, което някой нарича маниерна протяжност виждам философско изследване на възможните пътища за развитие, авторефлексия.

Нещо, което очевидно е допаднало и на Джак...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност