От известно време на жена ми й пращат от училището на детето SMS-и и имейли, за да й съобщават оценките и отсъствията му. Много полезно – а е направило нещо не както трябва или не е направило нещо, дето трябва, и го излавяме в крачка.
Модерни времена! Сега всеки може да получава информация за всичко. Особено който не трябва. Например жена ми. Тя много си пада по такива неща и явно е проучила какви са най-новите възможности в тази насока, защото снощи в много неподходящо време мобилният ми телефон звънна. Беше тя:
– Къде си? – попита ме.
– Съвещанието се проточи, миличко! – обясних чистосърдечно.
– Два през нощта е, какво е това съвещание! – зададе неприятен въпрос жена ми.
– Контрагентите много ни притискат! – обясних разумно.
– Добре, ама току-що получих SMS, че си в ресторант „Огнен гюбек“? Какво значи това?!
Какво значи! Значи, че техниката ни се е качила на главите! Ама мога ли да го обясня това на жена ми, мога ли да й набия в главата колко по-добре е без разни SMS-и и имейли!
– Моля?! – спечелих време – SMS?!
– Точно така! – надигна глас тя – Какво се чудиш?
– Чудя се кое животно ме е натопило… така несправедливо, де.
– Аз пък се чудя какво правиш в ресторант „Огнен гюбек“! – повиши тона още моята.
– Няма такова нещо, миличко, с колегите и контрагентите сме в офиса и обсъждаме договора! – опитах да се измъкна – Хайде, трябва да затварям, че дебатът се задълбочи и контрагентите настояват за подробности!
– Защо се чува музика?! – не отпусна захвата жена ми.
– Има кафе пауза и колегите забавляват контрагентите – обясних нетърпеливо.
– Като им пеят „Цуни ме, бате, цуни ме по муцунката“? – цитира тя тревожно благо.
– Не ги разбираш ти фирмените неща, хайде, че ме викат да правя мултимедийна презентация…
Жена ми обаче ме държеше здраво:
– Чакай! – изстреля тя – Получих имейл, че си на маса с някаква руса жена! Вярно ли е?
– Пълни глупости! – възмутих се. – Миличко, аз се съсипвам от работа, ти вярваш на разни имейли!
– Ама пише, че е с голям бюст!
– Печатна грешка е сигурно – обясних.
– Не е, чуй какво пише… – тя явно зачопли по компютъра, после зачете – „Съпругът ви е в ресторант „Огнен гюбек“ с едрогърда руса дама. До този момент двамата са консумирали три салати, четири ракии, големи, две минерални води. Разменили са си дванайсет прегръдки с целувки, четири без целувки, седем хващания за коляното, три погалвания по гърба и четири – по-надолу.“
– Миличко, престани с тези лъжи! – възмутих се.
– Какви са тези големи ракии? – проплака тя. – Като си с мен на ресторант, ми поръчваш малки!
– Миличко! – повиших глас и аз. – Казвам ти, на работно съвещание съм! Съсипан съм, блъскам като вол, нямам време глава да вдигна, контрагентите капризничат, а отгоре на всичко ме измъчваш с тези подозрения!
Моята опита да ме прекъсне, но аз вече бях взел инициативата:
– Не, това не мога да понеса! Аз да погледна чуждо… – сподавих погнусата си и продължих: – Миличко, не си права! Съобщенията са сгрешени! И неверни! И освен това трябва да затварям, че ме търси Бил Гейтс по факса! Чао!
И затворих.
