Изворът на Белоногата – Петко Славейков

4
Добави коментар
eemmito
eemmito

Автор: Соня БаеваПлавна като птица идва при нас от дълбочината на времето Белоногата, редят се пред погледа ни картини и образи, които ни въвеждат в идилията на красотата и любовта. В този дивен свят всичко е естествено и просто, като душата на Гергана, най-хубавото момиче в селото. В съзнанието на поета долитат спомени, легенди и предания, галят го любими образи, звучат познати гласове…Често, по пътя си от Цариград за Трявна и обратно, Славейков минавал през Харманлий, където оставал някога по цели седмици, за да събира географски и исторически данни, народни песни и предания. Там, както в повечето градове на България, той имал приятели между учителите и местната интелигенция. Особено живо тук бил запазен споменът за Сияуш ага, живял в края на шестнадесетия век, зет на султан Махмуд III и три пъти велик везир на Турция. Харманлий бил център на неговия вакъф – имот, чиито доходи били определени за благотворителни цели – и поради това тук той построил редица забележителни за времето си постройки – дворец, хамам (баня), джамия, воденица, гробница и красив гърбав мост „със свод като небесния“, както се казва в поетическия, проникнат от дълбока философия, каменен надпис. На четири километра от Харманлий се намирала и изградената пак от него чешма, която е свързана с преданието за Белоногата. Самите постройки, останки от които има и до днес, са били солидни, здрави и с изискан източен вкус, а по надписа на моста, може да се съди, че този Сияуш ага не е бил обикновен турски владетел, а мъдър човек, който се е вълнувал от вечните въпроси за живота и смъртта, който е обичал красотата и поезията. Без съмнение, Славейков е имал предвид Сияуш ага, когато е описал везира.Обзет от силна носталгия, Славейков влага в образа на Гергана най-съкровените си копнежи. Озарени от нейния светъл образ, те се превръщат в истинска поезия – и родната стряха, и далечната като загубена мечта България. Няма друго място на света, което да се намира в такава хармония с Герганината хубост. Там, в България, в този до болка привлекателен мираж, всичко е изпълнено с естествена и проста красота.Там, през деня небето свети позлатено от слънцето, а вечер, когато сянката на Балкана, докосне равнината – земята въздъхва облекчена. Въздухът става син и прозрачен. Като свещи горят позлатените от залеза върби край пътя.Тогава от всички краища на равнината тръгват стада, звънтят звънци, тъжно плачат хлопатарки. И всред тия звуци през равнината престъпва нощта, като благослов над хората и хляба им. Колко треви ухаят в тази нощ, колко гласове шептят.. . Какво е това чувство, което ни обзема тогава – мъка или радост?Там се родила, живяламамина мила Гергана…Идиличен е и светът на любовта.

В него няма недоверие и страх, завист и омраза. Любовта сияе над образа на Гергана и озарява милата й красота, прави я сърдечна, искрена и смела, дори към турския везир. Любовта й към Никола, чийто образ е само загатнат в поемата, е „верна и примерна“. Гергана е щастлива, но не безгрижна, уравновесена, но не лекомислена, спокойна в красотата си, – тя е просто една светла представа, един символ на хармония и красота. В нейния идиличен свят всичко с ясно и безизкуствено, тя ни действа като природата – кара ни да мечтаем.Но не само Гергана е необикновено момиче. Срещу нея, в ранната българска утрин, вместо очаквания Никола застава друг необикновен човек, мъж в своята зрялост, който разбира живота и може да различава истинската красота. Защото изяществото, както непосредствеността и простотата притежава деликатна и скрита красота. Само опитното око може да долови неговото незабележимо сияние.И тоз мъж, който има съзнанието за своята неограничен власт и приказно богатство, се смирява пред красотата пред нейната мощна и благородна сила, защото в света няма друго човешко качество, което да я надминава. В Библията красотата стои съвсем близо до доброто, а на гръцки език една е думата и за двете.Почувствала силата и влиянието си над него, Гергана спокойно се разговаря с везира. На поканата да я заведе на Стамбул и задоволството му, че може да й даде всичко, което поиска и още толкова много неща, които никога не е виждала – тя неочаквано, както никоя друга жена, която той е срещал в живота си, отговаря:Добре съм, аго, аз тукапри стари бащи и майка,мен не ми тежи шетнята.Откакто съм се родила,все тъй съм расла, порасла,кога на нива, на лозе –кога пък в къщи да шетам –на мила майка отмяна.И думите й в съответствие с нрава й са естествени и човешки. Нейният свят е малък, но достатъчно голям да побере най-важното в един живот – любов, вярност, уважение към по-старите, красота.Нежността и красотата в една жена вълнуват повече везира, отколкото ума и дълбочината, но в разговора си с това девствено в чувствата и представите си за живота селско момиче, той е смутен. Той, който е надарен с мъдрост и широта, със съзнанието, че познава живота и хората, възкликва учуден от доводите й:Младо, безумно момиче,ти още нищо не знаеш!Но Гергана знае, че самото сърце на човека усеща истината, която е различна за различните хора. Тя знае, че когато тайните на видимия и невидимия свят докоснат сърцето й, то ги разпознава – непонятно как – но вярно и точно. Затова тя слуша сърцето си и му вярва. Затова е така спокойна, естествена и красива, както са красиви обикновените цветя в нейната райска градина. В представата си за тях, в нареждането на тези толкова много и така мили за всяко българско сърце цветя, Славейков излива още веднъж своята носталгия по родината.Няма там, аго по вази,няма тям стени таквизизиме със здравчец обрасли,лете със сива лиляка. …..Тез живи цветя няма гивъв ваште, аго, градини!Там всичко расте насилаи дето расте, там вене … Хубаво сичко на село,охолно, аго, на воля!Цялата любов на Славейков към България и нейния народ, изстрадана с такова себеотрицание в обществените борби, далеч от нея, в този чужд за него световен град, терзае сърцето му със страшна сила.Гергана противопоставя на съблазните на града, любовта и привързаността си към своя роден край. Славейков е угнетен от моралната обърканост на времето, от погубващата се чрез цивилизацията нравствена свежест на народа ни.В поемата се сблъскват два възгледа за живота, две различни светоусещания. Везирът чувства не само равностойността, но и своеобразната правда на това селско момиче, което „нищо не знае“, но и не иска да знае за блестящия господарски свят, за богатството и разкоша на един живот, постигнат с труда на други.Образът на Белоногата е копнеж по красотата, той е недостижим, като мечта. Гергана смело се бори за своето щастие срещу силата на чуждия властелин и прелъстител. И побеждава.Но тя не е в състояние да избегне тъмните човешки страсти на „своите“. Нейните морални качества, любовта й с Никола смущават душевното им спокойствие и  събуждат завист в сърцата.Черна им честта, горките,черна ги веда подслуша,подслуша та им завиди,на зло ги око мернала,сторила да ги погуби.Поетът създава една идилия с цялата любов на самотната си душа и след това я разрушава. В поемата всичко се сблъсква – две различни светоусещания, две художествени системи – на идилията и баладата, на романтизма и реализма. Но именно в този сблъсък се запазва усещането за действителността, той разбива традиционните форми, с които сме свикнали, показва ни смисъла на движението, подвига на живота. От лирична, поемата става драматична, получава трагично осветление.Поемата е незавършена.  Трагичният край на Гергана и Никола – по-скоро една картина в духа  на  народната  приказност  и  фантастика  –  не се  свързва  сякаш логически със сюжета.  Той  не произхожда от тях самите, а от една жестока „външна  сила”,  на  която,  за  нещастие, е подвластен човешкият  живот.   И  тази  трагическа  обреченост поетът осмисля чрез опита и философията на народа през вековете. Гергана сякаш не е рожба на този жесток, пълен със завист и несъвършенства свят.  Нейната  жертва  е необходима,  за  да  бъде той пречистен и съграден отново. И тук Славейков поставя трагичния въпрос, който най-силно го вълнува в момента – дали все пак е била необходима  тази скъпа  жертва,  въпрос,  който оставя да звучи и до днес –Счува се само дълбокоцъфарата му, тъмната,тъжно да свири и тътне, кога се вести Герганатам, на чешмата седнала,на месечника да преде …* Със съкращения