Моята муза и нейните струни
ти разтреперваш до дъжд.
В мен заваляват хиляди думи
и ума ми разпъват на кръст.
Никъде, някъде, има ме, няма.
Гоня и спирам, залези виждам.
Чудя се искам ли в тук да остана.
Зная, обаче, тебе, че искам.
Давам ти тялото и душата си.
С тях те до изгрев обичам.
Давам ти, давам слънцата си,
даже когато зад облак се крият.
