Доста преди Рим да стане центърът на света, много по-древни цивилизации създават монументи, изумили първите пътешественици. Списък с някои от тези монументи е стигнал и до нас – 7-те чудеса на древния свят.
Висящите градини на Вавилон – зрелищна фантазия, създадена да приласкае една нещастна царица. Наистина ли ги е имало?
Раят в пустинята – Вавилон. За кратко през 6-и в. пр. Хр. той имал репутацията на най-великолепният град в света.Разположен в днешен Ирак, той се разпростирал край Ефрат. Вълшебният град представлявал гигантски квадрат. Страните му били дълги 19 км. Стените, дебели поне 3 м, и според Херодот, на места били високи по 91 м.Корона на целия комплекс били прочутите Висящи градини.Този земен рай бил изграден от цар Навуходоносор. Носталгията на жена му по дома го натъжила. Тя била от планинско царство на североизток. Принцесата копнеела за хладните потоци и тучната зеленина на родината си. Затова царят наредил да построят великолепна градина, която да я пази от яркото слънце на Вавилонската пустиня.
“Пътеките са изпълнени с аромат, водопадите блещукат като звезди в тази райска градина. Наровите дървета са обсипани с плод, който изпълва въздуха с аромата си“ – цар Ашрунасирпал Втори, 9-и в. пр. Хр.
Хроникьори, посетили градините почти 1 000 г. по-късно, написали хвалебствени слова
за създателя им.
“Величествени дървета хвърлят благодатна сянка над града. Обиколката им е по 3 м
и са високи по 1 5 м. Отдалеч те приличат на гора, пораснала на величествена планина“ – Квинтий Куртиус,
писател от 1 -ви в. сл. Хр.
Векове наред историците се чудят как са изглеждали градините. Някои смятат, че Херодот – бащата на историята, съобщава за пищна градина в района от 5-и в. пр. Хр., но не я описва в трудовете си. Повечето хроники описват 30-етажна структура. Градините били изградени терасовидно. Те изобилствали от екзотични растения, грижливо отглеждани и поддържани. Но накрая природните стихии надделели. Целият град, както и Висящите градини, отстъпили пред настъпващите пясъци на пустинята.
Легендите за Висящите градини и Райската градина винаги са владели хорското въображение. Но дълго време древни ръкописи изразявали съмнение в съществуването им. “Ако ги е имало“, твърдят някои, “те са били построени другаде, а не в самия Вавилон.“ През 1 9-и в. германският археолог Роберт Колдевай открива нещо, което според него доказва, че градините са съществували. Първата улика са каменните арки, които поддържали тежестта на дърветата, почвата, камъните и водните виадукти. После той се натъква на шахта от покрива до под земята. Възможно ли е тя да е била кладенец с вода за градините? Подпокривното пространство се използвало за склад. Възможно ли е това да е бил резервоар? Тогава как са пренасяли водата чак до покрива, векове преди помпата да бъде изобретена?
Отговор намираме в древните гръцки ръкописи. “Специални спирали качват водата
до покрива и градините. Тяхната задача е постоянно да качват вода от Ефрат и да я разпръскват в градините, за да ги освежават“ – Страбо, историк и писател, 1 -ви в. пр. Хр.
Макар и нова за времето си, в следващите векове въртящата се помпа става
известна като Архимедов винт. Способността й ефикасно да доставя големи количества вода революционизира земеделието в цял свят. Странно, но тя не е спомената в никой древен ръкопис относно Вавилон. Ползва я друг владетел –
Сенакареб, царят на Асирия. Столицата му Ниневия била край Тигър, северозападно от Вавилон. Сенакареб се заел с мащабни инженерни проекти да отклони водата от планинските
потоци и чрез голям акведукт да я пренесе през долината до Ниневия. Асирийците били свикнали с големите градски градини, защото предходните царе постъпили като Сенакареб.
В своите ръкописи той споменава, че градините и дворецът му били чудо за всички народи. Явно се е надявал хората да идват и да им се възхищават и без съмнение царят се гордял с техническото изобретение, направило градините му по-пищни от тези на предшествениците му. Според новите изследвания на Ниневия градините били близо до двореца, на брега на Тигър. Възможно ли е ходът на времето
да е преиначил този факт и да е представил тези градини като Висящите от Вавилон? Вече сме склонни да вярваме, че градините са съществували. Но те по-скоро са били в Ниневия, отколкото във Вавилон. Преди появата на новата хипотеза по-скоро бихме ги помислили за полет на нечие романтично въображение.
Междувременно археолози продължават да възстановяват древен Вавилон в днешен Ирак. Вероятно някой ден ще може да установим истинското местонахождение на Висящите градини.
