Нанотехнологии в картините на Леонардо да Винчи

2
Добави коментар
Vivian-Rock
Vivian-Rock

Изследователи от Центъра за изследване и реставрация на музеите във Франция са направили рентгеново-флуоресцентен анализ на картините на Леонардо да Винчи в Лувъра. Под лъчите на портативния рентгенов апарат са попаднали седем портрета на великия майстор, включително легендарната Мона Лиза.

 

Анализът позволил да се определи дебелината на отделните слоеве боя и лак на картините и да се изяснят някои особености на техниката сфумато (sfumato – замъглен, размит), позволяваща да се смегчи преходът между тъмни и светли участъци на картината и да се създават правдоподобни сенки. Сфумато е изобретение на Леонардо и именно той достига най-големи висоти в тази техника.

Както се оказва, Леонардо е използвал лак и бои с уникални добавки. Но най-главното, да Винчи е бил в състояние да нанася глейз (прозрачен лак или боя) на слой с дебелина 1-2 микрона. Сумарната дебелина на всички слоеве лак и бои на платната не надвишава 30-40 микрона. Пречупването на светлинните лъчи в различните прозрачни или полупрозрачни слоеве обаче създава мощен ефект за обем и дълбочина. Любопитното е, че съвременните покрития за екрани, формиращи стереоскопичен ефект (3D), са направени на същия принцип.

Въпросът по какъв начин Леонардо е успявал да нанася лак и бои на такъв тънък слой (до 1/1000 милиметра), остава без отговор. Още повече, че следи от четка и отпечатъци от пръсти не са открити в нито един слой на картините.