Из „Пророкът“ на Джубран Халил Джубран
Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови…
И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява…
И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва…
Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба…
Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата…
Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си. На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас. Отвява ви от сламки и от плява. Премила ви до бяла същина. Омесва ви до податлива мекост.
И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието пиршество.
Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота…
Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа…
Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си…
Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят…
Защото на любовта й стига любовта…
Когато любите, не казвайте: „Бог е в моето сърце“, а казвайте: „Аз съм в сърцето на Бог!“…
И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви…
Любовта няма друго желание, освен да се изпълни!
Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези: ~ да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;
~ да познаете болката на твърде много нежност;
~ да бъдете ранени от собствентото си разбиране за любовта;
~ и да кървите драговолно, с радост;
~ да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
~ да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
~ вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;
~ и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си…
~ . ~ . ~
Виж още: Горко на такъв народ! – Из „Странникът“, Халил Джубран Седем пъти презирах душата си – Из „Пясък и пяна“, Джубран Халил Джубран
