Собственикът на един магазин поставял над вратата си надпис: „Кученца за продан“. Подобни съобщения привличат малките деца и, съвсем естествено, пред прага на магазина скоро се появило момченце. — По колко продавате кученцата? — попитало то. Собственикът на магазина отговорил: — Зависи, от тридесет до петдесет долара…
Момченцето бръкнало в джоба си и извадило оттам малко дребни пари. — Имам два долара и тридесет и седем цента — казало то. — Може ли да ги погледна?
Собственикът на магазина се усмихнал, подсвирнал и откъм кучешката колибка тичешком се появила Лейди, следвана от пет мънички пухкави топки. Едно от кученцата куцало и значително изостанало. Момченцето веднага посочило към него и попитало: — Какво му е?
Собственикът на магазина обяснил, че ветеринарният лекар е прегледал кученцето и открил, че няма бедрена ямка, затова винаги щяло да куца. Щяло да остане сакато. Момченцето се развълнувало. — Искам да купя това мъничко кученце. А собственикът на магазина казал: — Няма нужда да плащаш за него. Ако наистина го искаш, просто ще ти го подаря.
Момченцето много се разстроило. Погледнало собственика право в очите, вдигнало пръст и казало: — Не искам да ми го подарявате. Кученцето струва точно толкова, колкото и останалите и аз ще платя за него пълната цена. Всъщност, сега ще ви дам два долара и тридесет и седем цента, а всеки месец ще ви нося още по петдесет цента, докато го изплатя.
Собственикът на магазина възразил: — Ти сериозно ли искаш да купиш това кученце? То никога няма да може да тича и да скача и да си играе с теб като останалите…
При тези думи момченцето се навело, намотало крачола на панталона си и открило силно извития си сакат ляв крак, поддържан от голяма метална скоба. Вдигнало очи към собственика на магазина и тихо отвърнало: — Аз самият не тичам чак толкова добре, а малкото кученце ще има нужда от някого, който да го разбира…
~ . ~ . ~
