Състав на пчелното семейство

ПЧЕЛА РАБОТНИЧКА

Пчелите работнички са основната маса в пчелното семейство и техният брой варира от 10 до 60-70 и над 100 хиляди в зависимост от технологиите и различните сезони на го­дината. През зимата са най-малко (10-30 хил.), а през лятото при усиления медосбор – най-много. Обикновено количеството им се измерва в килограми, като 10 хил. пчели тежат около 1 кг., а в едно междурамие на ДБ кошер се съдържат около 2500 до 3000 пчели. Цялата работа в семейството, с изключение на снасянето на яйца, се извършва от пчелите работнички. Тялото на работната пчела е дълго от 12 до 14 мм, а теглото – 90-120 мг. Продължителността на разбитие от яйце до излюпването й е 21 дена (3 дни яйце, 6 – открита ларва, 3-предкакавида и 9 какавида). До 6 – дневна възраст е открито (незапечатано), а от 6 до 21 дни е закрито (запеча­тано) пило. Тялото на пчелата се състои от глава, гърди и коремче с добре развити органи с тъмен цвят, който варира в зависимост от породата. Тялото е покрито от твърда хитинена обвивка (външен скелет), по който са разположени власинки с различна форма и функции, от механични до сетивни. С хитинена обвивка са обвити и краката, а с много тънка и крилата (фиг.1). Върху главата на пчелата се намират устните органи, пипалата (антените) и очите. Устните органи са в долния край на главата. Те се състоят от: горни челюсти, горна устна, долни челюсти, долна устна и езиче. Пчелата гризе с горните си челюсти. Долните челюсти, долната устна и ези­чето образуват хоботче с дължина 6-7 мм, с което всмуква течности, събира нектар и храни пилото в дълбоките килийки на питите (фиг. 2).
                                       

В предната част на главата си пчелата има двойка пипала-антени, Върху Които се намират органите на обоняние­то (чувствителните власинки, сенсили и др.) и органите за осезание. Очите са два вида – прости и сложни (фиг.2). Простите са три и анатомично не са свързани с двете сложни очи. Сложните се състоят от отделни очички (оматиди, фасетки). Броят им при пчелата работничка е 4000-5000, при майката – 3000-4000, при търтея -7000-10 000, които му позволяват по -добре да се ориентира при намирането на майката във въздуха, по време на оплождането й. Пчелата различава-ултравиолетов, жълт, зелен и син цвят, а според някои автори и бял. Затова тя много добре улавя ултравиолетовите лъчи на слънцето, което й позволява да се ориентира и при облачно време. Това трябва да се има предвид при боядисване на кошерите.

Гърдите на пчелата се състоят от три дяла: преден, сре­ден и заден, които са съединени неподвижно. Върху предния е прикрепена предната двойка крака, а върху средния и задния останалите крака и двете двойки крила. Отстрани на всеки гръден сегмент има по една двойка отворчета-дихателни тръбички-стигми, през които диша. Крилата са ципести, с хитинени жилки. При полет те се съединяват с кукички и образуват една площ, като позволя­ват на пчелата да лети със скорост от 20 до 65 Км/ч в зави­симост от товара, Който носи, и от вятъра.

Краката са три двойки и служат за опора, придвижване и почистване на тялото и антените, както и за пренасяне на прашец. На задните крака пчелата работничка има така на­речените кошнички, които й служат за събиране и пренасяне на цветен прашец и прополис. Коремчето е най-големият дял от тялото на пчелата. В него се намира голяма част от органите на храносмила­нето, дишането, кръвообращението и размножаването. При пчелата работничКа размножителните органи са закърнели. Коремчето на пчелата работничка и на майката се състоят от 6 сегмента, а на търтея от 7. Всяко членче има гръбни пластинки-тергити и коремни-стернити. На последните 4 ко­ремни пластинки само при пчелата работничка се намират 4 восъчни жлези, от чийто секрет се изграждат восъчните пити. В края на коремчето се намира жилоносният апарат, с който пчелите отбраняват гнездото от врагове.

Храносмилателната система се състои от преден, сре­ден и заден дял. Предният ВКлючва устен отвор, глътка, хранопровод, медово стомахче и мускулест стомах. В основата на горната челюст се намира горно -челюстната жлеза, коя­то при майката отделя маточното вещество, а при пчелата заедно с фарингеалните жлези изработба маточното мле­чице. Около глътката се намира глътъчната (фарингиална) жлеза, която се развива след третия ден от излюпването на пчелата и отделя секрет, с който се изхранва пилото (мле­чице). Медово стомахче има само при пчелата работничка и в него тя складира и пренася нектар, мед и вода и побира 40 до 60 мг. В средния дял се намира мускулното стомахче, което е същинският стомах и в началото си има клапа, покрита с перитрофична мембрана, Която не позволява да се връща обрат­но храната в медовото стомахче. Третият дял се състои от тънко и дебело черво (ректум). Ректумът служи за натрупване на фекалните маси и може да поеме 35-40 мг отпадъци през зимния период. Между предния и средния дял се вКлючват малпигиевите тръбички на отделителната система, които се изливат в ректума. Около стомаха и чревния канал се намира рехава тъкан (мастно тяло), която поддържа разположението на органите в коремната кухина и в нея се натрупват резервни вещества (мазнини, белтъчини и въглехидрати). Развито е най-добре при есенните пчели и има отношение при изхранване на пър­вото пило през зимата.

Кръвоносната система се състои от сърце, намиращо се в гръбната част на коремчето, което има 5 камери. Кръвта на пчелата се нарича хемолимфа и достига до всички клетки на организма.. Дихателната система включва дихателните тръбички (стигми), които се намират отстрани на всеки гръден и ко­ремен сегмент и въздушни мехурчета, от които излизат трахеите и трахеолите, достигащи до всиччи клетки. Пчелата прави от 40 до 150 дихателни движения в минута в зависи­мост от състоянието й – покой или движение. (фиг. 5) Нервната система е добре развита и се състои от цен­трална (в главата), периферна и вегетативна (в гърдите и корема). Състои се от нервни възли (ганглии) и излизащи от тях нерви, които достигат до всичи части на тялото (фиг.5). Вегетативната нервна система регулира дейността на вътрешните органи. Мускулната система е представена от два вида мускули: едните са силно развити и движат крилата, а другите са във вътрешните органи, храносмилателната система, сърцето, половите органи и др.

Половата система при пчелата работничка е недоразви­та, яйчникът й има от 2 до 24 тръбичКи. Тя не се опложда от търтеите. Жилещият апарат се намира в края на коремчето и се състои от две подвижно свързани помежду си, плъзгащи се в специален жлеб пробиващи стреловидни иглички (стилети). ВсяКа има на предната си част 8-10 обърнати назад кукички, които не позволяват изваждането им след ужилване в еластични кожи и предмети. Те се привеждат в движение от специални мускули. Жилещият апарат е свързан анатомично с двете отровни жлези, чийто секрет поотделно не е отровен. Става отровен при смесването им при ужилването (фиг. 6).

Насоновата (мирисна) жлеза е разположена между пето­то и шестото членче. С нейният секрет пчелите насищат въздуха при летене и допълнително го маркират при принос на нектар и разпознават пчелите от чуждите семейства. Обонянието при пчелата се осъществява от антените. Второто членче на антената има струнно устройство и служи за слухов орган, като долавя и най-фините трептения Важно за всеки пчелар е да знае от какво зависи продъл­жителността на живота на пчелата работничка. Известно е, че кърмаческата дейност и преработването на захароза са едни от най – изтощителните дейности за нея, т.е. работа­та на жлезите. Летежът и събирането на нектар не са от особено значение. Продължителността на живота и дейността на пчелата се влияят от: -развитието й през ларвния период, зависещо от количес­твото и качество храна и опаразитяване от вароатоза; -физиологичното й състояние, което е в зависимост от микроклимата и храната в гнездото; -сезона-зимен, когато е в покой, или летен-при усилена работа; -близостта на източниците на нектар, прашец и вода, както и силата на вятъра, терена и температурата на въз­духа; -наследствените качества; -други необичайно срещани фактори (отравяния, заболя­вания и др.). През активния период на медосбора пчелата живее 35-45 дни, а през есенно -зимния период поради намаляване на жиз­нените функции до 4-5 месеца. Проучванията показват, че повечето пчели, излюпени през август и началото на септември, преживяват зимата, а някои доживяват и до май. До пролетта доживяват 39.8 % от пчели­те, изюпени в края на 1 юни; 82.5 % от пчелите излюпени през периода от 27 юли до 26 август; 88.4 % от пчелите, излюпени през периода от 27 август до 7 септември и 70 % от излюпените през периода от 8 септември до 13 октомври.

Анализирайки горното се вижда, че най-продължително живеят пчелите, излюпени през август, Когато е имало по-богата храна (нектар и прашец), осигуряваща възможност за образуване на по-добро мастно тяло в сравнение със септем­ври. Голямо влияние оказва и опаразитяването от вароатоза (опаразитените пчели се излюпват с 10 до 25 % по- малко тегло. При опаразитяване с едно кърлежче, мастното тяло намалява с 22%, а при две кърлеЖчета – с 40 %). Тези данни са за пчелни семейства, отглеждани при добри условия. Продължителността на живота на пчелите зависи и от възрастта им и температурата на околната среда. Най -продължително живеят при 16.5°С, а най-кратко – при 36° С, Когато обменните процеси са най-интензивни. Пчелите умират при температури, по-ниски от 8°С и по-Високи от 40°С, а пилото загива при температура над 38° С.

ПЧЕЛНА МАЙКА Майката е единствената женска пчела в пчелното семейство с напълно разбити размножителни органи. Тя не жили, а използва Жилото си само за убиване на други майки. Без майка пчелното семейство може да просъществува не повече от 2-3 месеца. Основната функция на майката в пчелното семейство е да снася яйца (да възпроизвежда потомството) и чрез от­деляното маточно вещество (феромони) да крепи целостта на семейството. По размер и форма тя се различава от пче­лите работнички.

Дължината на тялото й в зависимост от породата и сезона се колебае от 20 до 25 мм, теглото на неоплодена е 150-200 мг, а на оплодена майка е от 200 до 250 мг. Добре оплодена майка снася за едно денонощие от 1000 до 2000 яйца, а за един сезон от 150-200 хиляди броя. Процесът на снасяне на яйца се регулира от пчелите. При нужда от засилване на семейството те почистват повече килийки и хранят по-усилено майката. Смяната на негодна майка също става от пчелите, чрез залагане на маточници за самосмяна. При внезапна загуба на майката, докато в кошера има прясно пило и яйца, пчелите веднага залагат маточници и отглеждат нови майки (свищеви).  Когато по някаква причина се загуби майката, а в семейс­твото няма пресни яйца и пило, което се получава най-често през зимата или при загубване на майката при оплодителен полет (изяждане от пчелояди, лястовички и други причини), в семейството няма прясно пило и яйца, тогава пчелите започ­ват да хранят с маточно млечице обикновени пчели работнички и те започват да снасят неоплодени яйца, от които се излюпват търтеи. Тези майки се наричат търтовки, а семейството-търтовъчно. Характерното за тях е, че снасят и в работнически килийки и търтеевото пило е разпръснато из цялата пита (гърбато пило).

В пчелно семейство, живеещо в естествени условия, майката живее до 6 – 8 години, но най-много яйца снася през пър­вите две. На третата година плодовитостта й, с много малки изключения, рязко се снижава, затова замяната й трябва да става на всеки две години. Лошокачествените -дефектни, снасящи разпръснати по питите яйца, и слабо-продуктивните майки трябва да бъдат сменяни и по-рано. Процесът на снасяне на оплодени и неоплодени яйца от нормална майка се регулира от функцията на семенното мех­урче. При снасяне на яйце в пчелна килийка чувствителните власинки намиращи се на коремчето й, се дразнят, семенното мехурче се свива и изтласква семенна течност (сперма), Коя­то опложда яйцето. При снасяне на яйце в търтеева, широка, килийка, чувствителните власинКи не се дразнят и не се по­лучава импулс за съкращаване на семенното мехурче и яйцето остава неоплодено. При последни изследвания се доказва, че майката, опипвайки с пипалата си килийките, сама преценява какво яйце да снесе (въпросът все още е спорен). В периода, когато майката снася яйца, около нея постоян­но кръжат 8-12 работни пчели, които се наричат „свита“. Те непрекъснато я хранят с маточно млечице, което изработ­ват в глътъчните си (фарингиални) и горночелюстни жлези. След снасяне на 25-30 яйца майката спира да се двиЖи и да приема храна. При преминаването на майКата на друга пита „свитата“ се разпръсква и се образува нова свита от пчели от новата пита, така че тя не е обслужвана постоянно от едни и същи пчели. Пчелите, които се грижат за майката, я хранят и почистват, защото тя изхвърля екскрементите си вътре в гнездото, при което играе важна роля в разпростра­нението на нозематозата.

Когато майката е остаряла или има някакъв дефект, пче­лите подготвят нови маточници, които се намират по среда­та на питата, самосмяна. получените от тях майки са много добри и трябба да се използват за подмяна на лошокачествени майки в други семейства. След като се излюпи и оплоди и започне да снася яйца, новата майка или пчелите убиват старата. Понякога при усилен медосбор може известно време да работят и двете майки. Това се нарича „тиха смяна“ и става обикновено в семейства, при които пчеларят не следи за възрастта и качествата на майките и своевременната им смяна. Развитието на майката протича в следната последова­телност: 3 дни яйце, 5-ларва, 2-предкакавида и 6-какавида, общо 16 дни. Съзряването на половия й апарат протича за 5 до 10 дни от излюпването й. Два -три дни след излюпването тя прави първото си ориентировъчно облитане, за 10-15 мин с цел да се запознае с външния вид на кошера и местополо­жението му на терена и спрямо слънцето. Своя брачен полет тя извършва в топлите часове на деня-между 13 и 17 часа при температура на въздуха меЖду 20 и 25 ° С и тихо време. При ветровито и дъждовно време тя не излиза на брачен полет. Ако по някаква причина-лошо време и др., майката не успее да извърши брачния си полет в продължение на 30 денонощия, тя остава безплодна, негодна за оплождане и снася само неоплодени яйца. Излюпени в късна есен майки често не успяват да се оплодят и остават безплодни. Разликата между оплодена и не оплодена майка се състои в размерите на коремчетата и пъргавината им. При оплодената коремчето е по-издуто и движенията й са по-бавни. Тя се открива винаги върху пити с открито пило и свободни за осеменяване килийки.

При транспортиране, майката може да стои в транспор­тна клетка, при добри условия, на тъмно, при температура оКоло 20° С и ежедневно подхранване с течен мед до 8 -10 дни. При намиране на умрели пчели в клетката майката трябва своевременно да се придаде в семейство.

ТЪРТЕЙ

Търтеите са втората по численост група в пчелното семейство. Броят им се движи от няколко през зимата до 300-500 даже 2-3 хил. през пролетта и лятото. Те са мъжките форми и се развиват от неоплодени яйца, нямат баща, а имат майка и дядо. Служат за оплождане на майката. Няколко (8-10 търтея) оплождат една майка и то никога от собственото семейство, с оглед избягване на близко-родствено кръстосва­не. При оплождане на майката търтеите предават наследс­твените качества на своята майка и на своя дядо. Спорен е въпросът, точно каква част от генетичната информация се предава чрез търтея.Според някои автори търтеите преда­ват по-голямата част (до 75 %) от наследствените Качест­ва, според други поравно с майката (50 на 50 %). Важното е, че търтеите са активна страна в това отношение, поради което не трябва да се пренебрегва ролята им, особено кога­то се касае за племенна работа.

Целият цикъл на развитие на търтеите от яйце до излюпването им е 24 дни (3 дни яйце, 7-ларва, 4- предкакавида и 10-какавида). Те са по-големи от пчелите работнички и имат дължина 15-17 мм и тегло около 200 мг. За развитие­то на един търтей се изразходва храна колкото за 3 пчели работнички. Търтеите са временни членове в семейството. Появяват се през пролетта и в повечето случаи умират или биват изпъждани от пчелите в края на лятото и есента. Те не извършват никаква друга работа, освен няколко от тях да участват в оплождането на майка. Понеже за напълване на семенното й мехурче е необходима спермата на няколко (8-10) търтея, та майката снася яйца с различен генетичен потен­циал, в зависимост от оплодилите я търтеи.

Търтеи, участвали при оплождането на майката загиват, поради откъсване на половия им апарат във влагалището на майката, до изпразване на цялото количество семенна теч­ност в приемното й мехурче и бива премахнат от следващия търтей, оплождащ майката, с четчицата, която се намира в края на коремчето му. Способността за оплождане търтеите запазват около 50 дни, след което са неспособни. Така че само някои от презимувалите търтеи са в състояние да оплождат майките в ранна пролет.

Търтеи, излюпени от яйца на пчели търтовки или опаразитени през ларвния период от кърлежа на Вароатозата, не са в състояние да оплождат майКите. Те са с понижена жиз­неност и не могат да участват конкурентно в надпреварата да догонят майките. Търтеи, получени от яйца на неоплодени майки, са напълно нормално развити и могат да оплождат. Броят на търтеите в пчелните семейства прогресивно се увеличава през пролетта, заедно с нарастване на броя на пчелите в семейството и възможността от роене. Колкото и да се стреми пчеларят да изрязва търтеевото пило, през пролетта, пчелите бързо почистват килийките и майката отново ги осеменява. Така че не е необходимо ликвидирането на запечатаното търтеево пило, защото пчелите са изразходвали нужното Количество храна за изхранването през ларвния период, доКато излюпените търтеи консуми­рат сравнително малко храна по-късно, поради ограничената летателна дейност, която извършват. По- целесъобразно е да се изграждат пити с по-малко търтееви килийки и свое­временно да се отстраняват и бракуват старите с много такива, отколкото да се изрязва запечатаното търтеево пило. Изрязването на запечатаното търтеево пило заедно с далаците и претопяването му от строителните рамки има смисъл, Когато се използва за борба с вароатозата и полу­чаването на повече восък. Най-много търтеи излитат от кошера между 13 и 15 часа при тихо време и температура на въздуха 22-32° С. За първи път излитат след 4-тия ден от излюпването си, а най-голям брой излитат след 10-12-ия ден и по-малко след 16-ия ден. По-голяма част от търтеите извършват дневно по 2-4 полета, докато излизащите само по един път, са полово незрели и негодни за оплождане.

На пролет по усиленото снасяне на търтееви яйца в пчелно­то семейство може да се определи приблизително времето на възможно роене. Ако то бъде забавено от неблагоприятни климатични условия, може да се очаква да стане след 32-рия ден от снасянето на търтеевите яйца. Имайки предвид това, пчеларят може да регулира племенното развъждане така, че в момента на излюпване на майките в пчелните семейства да има повече полово зрели търтеи. Според много автори е необяснимо защо пчелите зала­гат и отглеждат много търтеи, след Като за оплождане на майката са нужни само десетина броя. Природата и тук е показала своята гениалност. Сред хилядите търтеи винаги ще се намерят повече много жизнени и годни за оплождане. Потомството трябва да бъде предварително генетично доб­ре обезпечено. Установено е, че наличието на много търтеи и търтеево пило в пчелното семейство не се отразява неблагоприятно на неговата продуктивност, а напротив – стимулира пчелите в тяхната медосборна дейност. Установено е, че семейства без търтеи стават вяли и намаляват приноса на нектар и прашец. Търтеите се приемат безпроблемно във всички се­мейства, поради което често са причина за пренасяне на бо­лести от едно семейство в друго.

Търтеите, излитайки за оплождане, летят на около 8-10 м височина и се насочват към тихи закътани места на терена, където се събират с хиляди в така наречените търтееви сборища (ТС). Те могат да се намират на разстояние от 5 до 10 и повече километра от пчелините и почти винаги са на едни и същи места. Според най-нови изследвания в природата се срещат места с определени енергетични свойства, което дава отговор и на въпроса, защо са на едни и същи места и майките безпогрешно ги намират и достигат до тях, където биват оплождани (Мауте, Хорн, Лампаитъл,1992). В студени и ветровити дни, каквито са обикновено в ранна пролет, майките трудно могат да летят на големи разстояния, за да бъдат оплождани.

След приключване на главната паша, когато времето за естествено роене е преминал, майките престават да снасят неоплодени (търтееви) яйца (това потвърждава теорията, че майката преценява какви яйца да снася). Пчелите изолират търтеите в крайните пити, като не ги допускат до храната и постепенно ги изгонват от кошерите. Намирането на търтеи в някое семейство през зимата е указание за липса или некачествена майка.

Източник:

Кника: Уроци по пчеларство

Автор: доц. д-р Б. Първулов