НАРЕДБА № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на рискаИздадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 47 от 21.05.1999 г.кн. 6/99 г., стр. 199т. 11, р. 1, № 41бГлава първаОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯЧл. 1. С тази наредба се уреждат редът, начинът и периодичността на извършване на оценка на риска за здравето и безопасността на работниците и служителите.Чл. 2. (1) Наредбата се прилага във всички предприятия, места и дейности, обхванати от разпоредбите на чл. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.(2) Лицата, които за своя сметка работят сами или в сдружение с други, оценяват риска по тази наредба.Чл. 3. Оценяването на риска обхваща:1. работните процеси;2. работното оборудване;3. помещенията;4. работните места;5. организацията на труда;6. използването на суровини и материали;7. други странични фактори, които могат да породят риск.Чл. 4. (1) Оценяването на риска се извършва от работодателя.(2) При оценяването на риска участват служби по трудова медицина, органите за безопасност и здраве и другите специалисти от предприятията. При необходимост работодателят привлича и други външни организации и специалисти.Чл. 5. (1) На основата на оценката на риска работодателят:1. планира и прилага подходящи мерки за предотвратяване на риска, а когато това не е възможно, осигурява защита на работниците и служителите и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до мястото, където има риск;2. степенува по приоритети мерките за предотвратяване, намаляване и ограничаване на риска, като отчита установения риск, причините за възникване на опасностите, алтернативните решения, вкл. новостите по съответните проблеми, осъществимостта на решенията и възможността за инвестиции;3. осъществява контрол за изпълнението и ефикасността на предприетите мерки.(2) Работодателят внася за обсъждане в комитетите и групите по условия на труд въпросите, свързани с оценяването на риска, предложените и предприетите мерки и резултатите от тях.Чл. 6. Когато един обект, работно помещение или оборудване, работна площадка или работно място се използват от няколко предприятия или организации, работодателите по писмена договореност определят реда и начина за оценяване на риска.Глава втораОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА РИСКАЧл. 7. Работодателят утвърждава и изпълнява програма за оценяването на риска, която включва:1. организацията и координацията на дейностите по оценяването на риска;2. подходите и методите за извършване на оценката на риска, включително осигуряването на достоверност на резултатите и разработването при необходимост на подходящи за предприятието методи;3. оценителите на риска;4. необходимите ресурси за оценяване на риска;5. начините за осигуряване на информация, обучение и консултации на оценителите;6. етапите, последователността и сроковете за оценяване на риска;7. начина за допитване и консултации с работниците и служителите, работещи на или свързани с конкретното оценявано място.Чл. 8. Оценителите на риска трябва да могат:1. да прилагат процедурата за оценяване на риска, като на оценяваните работни места и дейности:а) да анализират риска за здравето и безопасността при работа;б) да оценяват риска и да определят приоритетите;в) да оценяват наличните мерки за защита;г) да предлагат достъпни мерки за предотвратяване или намаляване на риска, да обосновават/представят техните предимства и оценяват тяхната ефикасност;2. да определят случаите, в които е необходима компетентна помощ, и да се обръщат за такава помощ към подходящи специалисти;3. когато е необходима количествена оценка на риска, да осигуряват прилагането на подходящи техники и методи;4. да работят в екип.Чл. 9. Оценителите на риска трябва да притежават знания и информация относно:1. опасности и рискове, чиито източници, съществуване, прояви и начини за предотвратяване, намаляване и ограничаване са известни;2. материалите, работното оборудване и технологиите, използвани при работа;3. работните процеси, организацията на работа и взаимодействието на работещите с използваните материали и оборудване;4. вида, вероятността, честотата и продължителността на излагане на опасности;5. нормативната уредба за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд;6. това, което се приема като добра практика за областите, в които няма специфични нормативни разпоредби.Чл. 10. (1) Източници на информация за оценяване на риска са:1. нормативните разпоредби;2. българските и европейските стандарти, стандарти на ISO и IEC;3. анализи на производствени процеси и професионални дейности по отношение здравето и безопасността при работа;4. становища и оплаквания от работниците и служителите и/или техни представители и резултати от анкети с тях;5. данни, предоставяни от производители и доставчици на суровини, материали и оборудване;6. данни от проведени наблюдения и измервания на факторите на работната среда и на специфични показатели за безопасност на работни процеси, работно оборудване и работни места;7. данни за злополуки и за общата и професионална заболяемост на работниците и служителите;8. данни за аварии;9. данни от медицински наблюдения и изследвания;10. ръководства и други материали за съответната дейност;11. периодични издания и база данни относно здраве и безопасност при работа;12. информация, предоставяна от национални служби и институции, компетентни в областта на здравето и безопасността при работа;13. научна и техническа литература;14. всякаква друга информация, полезна за оценяване на риска.(2) Необходимите за оценяването на риска измервания се извършват от звена на работодателя и/или от юридически и физически лица, упълномощени по съответния ред. Измерват се:1. специфичните показатели за безопасност на работни процеси, работно оборудване и работни места;2. стойностите на елементите за микроклимата, токсичните вещества и праха във въздуха, шума, вибрациите, осветлението и лъченията;3. физическото натоварване на работниците и служителите.Чл. 11. (1) Оценката на риска се преразглежда, когато:1. настъпят промени, които могат да окажат влияние върху риска – въвеждане на нови производствени процеси, оборудване, продукти и материали, промяна на организацията на труда, нови сгради и помещения, реконструкция на съществуващи и др.;2. след настъпили промени в нормативната уредба;3. оценката е направена на основата на данни и информация, станали невалидни или неподходящи;4. има условия оценката да бъде подобрена;5. прилаганите защитни и профилактични мерки са неефективни или неадекватни;6. резултатите от разследвания на злополуки, аварии, професионални заболявания и инциденти без злополуки налагат преразглеждане.(2) Преразглеждане на оценката се извършва:1. по преценка на работодателя;2. по предписание на контролните органи.(3) Периодичността на оценяване на риска се определя от работодателя в зависимост от установения риск и в съответствие с изискванията на нормативните актове.Глава третаПРОЦЕДУРА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА РИСКАЧл. 12. При оценяване на риска се осигурява обхващане на всички аспекти на трудовата дейност с цел установяване на всички възможни опасности и рискове.Чл. 13. (1) Подходът при оценяване на риска се избира в зависимост от вида и спецификата на оценяваните обекти и дейности. Подходът следва да бъде съвременен, конкретен, информативен и мултидисциплинарен.(2) На работни места и при дейности, където условията и обстоятелствата се изменят, прилаганият подход за оценяване на риска трябва да отчита тези изменения.Чл. 14. Оценяването на риска включва следните етапи:1. класификация на трудовите дейности;2. идентифициране на опасностите при различните трудови дейности;3. определяне на работниците и служителите, изложени на опасности;4. определяне елементите на риска;5. оценка на риска;6. документиране.Чл. 15. Класификацията на трудовите дейности включва:1. изготвяне на списък на трудовите дейности на оценяваните обекти;2. групирането им по рационален за оценяването на риска начин;3. събиране на необходимата информация за тях – характерни опасности, нормативни разпоредби, мерки за защита и всякаква друга информация, необходима за оценяване на риска.Чл. 16. (1) Идентифицирането на опасностите включва:1. установяване на:а) наличие на опасности и сравнителен анализ на опасностите по приоритети;б) възможни пътища и начини за въздействие на опасностите;в) обекти, които могат да бъдат увредени – хора, имущество, работна или околна среда;2. систематично проучване на всички аспекти на дейността:а) анализиране на всички дейности, които се извършват на оценявания обект;б) отчитане на необичайни операции по време на работа;в) отчитане на непланирани, но предвидими събития;г) отчитане възможността за възникване на промишлени аварии;д) анализ на разпоредбите за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и на приложените предпазни мерки;3. определяне на тези аспекти на дейността, които могат да причинят вреди;4. отчитане не само на опасностите, но и на начина на взаимодействие на работниците и служителите с опасностите и как това изменя риска.(2) Идентифицираните опасности се категоризират по групи в зависимост от вида и естеството им.Чл. 17. При определянето на изложени на опасности работници и служители се отчитат:1. работниците и служителите, чиято дейност е пряко свързана с опасността;2. работниците и служителите, чиято дейност не е свързана с опасността, но могат да бъдат изложени на нейното въздействие;3. външните лица, които могат да бъдат изложени на въздействието на опасността;4. работниците и служителите, които се нуждаят от специална закрила, включително работници и служители, ненавършили 18 г., бременни и кърмещи работнички и служителки и тези с ограничена трудоспособност.Чл. 18. (1) За всяка идентифицирана опасност се определят елементите на риска, които тя създава, а именно:1. тежестта на вредата;2. вероятността за нанасяне на тази вреда.(2) Тежестта на вредата се преценява съобразно:1. вида на обектите, подлежащи на защита – хора, имущество, работна и околна среда;2. тежестта на възможните наранявания или уврежданията на здравето – незначителни, сериозни, опасни, фатални;3. обхвата на вредата.(3) Вероятността за нанасяне на вреда се преценява по:1. честотата, продължителността и спецификата на излагане;2. вероятността от възникване на опасно събитие;3. техническите възможности за избягване или ограничаване на вредата;4. човешките възможности за избягване или ограничаване на вредата – квалификация, опит и практически знания и умения, осмисляне на рисковете, взаимодействие между хората, психологични, социални и ергономични аспекти и други аспекти, които могат да окажат въздействие върху риска;5. стойността на показателите и факторите по чл. 10, ал. 2.(4) Когато в нормативните актове има изчерпателни разпоредби за осигуряване на защита от ясни и лесно определими опасности, разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 могат да не се прилагат. Когато ал. 1, 2 и 3 не се прилагат, трябва да се провери осигурена ли е защита съгласно разпоредбите на нормативните актове от идентифицираните опасности.Чл. 19. (1) С оценката на риска се установява допустимостта на определения риск и необходимостта от прилагане на мерки за неговото предотвратяване или намаляване и ограничаване.(2) Основни критерии за установяване допустимостта на риска са:1. съответствието с разпоредбите на нормативните актове за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд;2. приложението на принципите за превантивна дейност, посочени в чл. 4 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд;3. отчитането на информацията от източниците на информация, посочени в чл. 10, които нямат силата на нормативен акт, но прилагането им осигурява:а) защита в случаите, когато няма нормативни изисквания;б) по-добра защита в случаите, когато има нормативни изисквания.(3) Когато в резултат на оценката на риска се прилагат мерки за неговото предотвратяване или намаляване и ограничаване:1. етапите, посочени в чл. 14, се повтарят;2. проверява се могат ли да възникнат нови опасности вследствие прилагането на новите мерки;3. нововъзникналите опасности се включват в списъка на идентифицираните опасности.Чл. 20. (1) Оценяването на риска се документира по ред и начин, определен от работодателя.(2) Документацията се съхранява от работодателя.(3) Документацията по оценяване на риска трябва да удостоверява:1. че е съставена програма за оценяване на риска;2. начините, средствата, обхвата и степента на изпълнение на програмата;3. идентифицираните опасности и рискове, включително специфични или необичайни рискове;4. групите работници и служители, изложени на рискове;5. оценката на елементите на риска;6. взетите решения при оценяването на риска, вкл. информацията, на която те се основават;7. използваните нормативна уредба и информация съгласно чл. 10;8. използваните данни от наблюдения, изследвания и проучвания от специализирани лаборатории и звена;9. препоръчаните мерки от оценителите;10. приетите мерки, срокове и отговорни лица за предотвратяване, намаляване, ограничаване и контрол на риска и начини на контрол на изпълнението на тези мерки;11. условията за преразглеждане на оценката съгласно чл. 11.ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА§ 1. По смисъла на тази наредба:1. „Вреда“ е физическо нараняване и/или увреждане на здравето.2. „Опасност“ е възможен източник на вреда.3. „Идентификация на опасност“ е процесът на установяване съществуването на опасност и на определянето на нейните характеристики.4. „Риск“ е вероятността за настъпване на вреда при конкретни условия на излагане и тежестта на вредата.5. „Елементи на риска“ са тежестта на вредата и вероятността за възникване на тази вреда.6. „Опасно събитие“ е ситуация, в която човек е изложен на опасност, която довежда до вреда.7. „Анализ на риска“ е използване на разполагаема информация за идентифициране на опасни събития и за определяне елементите на риска.8. „Оценка на риска“ е процес на взимане на решение относно допустимостта на риска на база на анализа на риска, разпоредбите на нормативните актове и отчитане на фактори, като технически достижения, околна среда, психологически, икономически и социални аспекти.9. „Оценяване на риска“ е процесът на анализ и оценка на риска.10. „Оценител на риска“ е лице, което оценява риска.11. „Работодател“ е понятието, определено в § 1, т. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 17 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ДВ, бр. 124 от 1997 г.).§ 3. Контролът по изпълнението на наредбата се извършва от Главната инспекция по труда.§ 4. Министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването дават указания по прилагане на наредбата.§ 5. Първоначална оценка на риска се извършва в срокове, съобразени с изпълнението на § 3 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
