Балконът е вратата на жилището към външния свят, към природата. Той е и неговото лице, и усмивка – ако е чист, приветлив, удобен, обитаем и най – вече озеленен. Колкото и парадоксално да е, но често незаселените жилищни блокове изглеждат по – хубави, по – кокетни, защото битовите неуредици на всекидневието ни, все още ниската жилищна култура слагат своя красноречив отпечатък върху балконите. Далеч сме от мисълта те да са неизползваеми, „стерилни”, само за да изглежда добре фасадата на сградата от улицата или двора. Напротив, балконите, терасите или верандите трябва да са на разположение на обитателите през всички сезони от годината и по всяко време на денонощието. Затова днес, когато се строят нови жилищни кооперации, се отделя голямо значение на проектирането на балконите. Днес, когато погледнем една построена кооперация, където и да се намира тя – в града или не, виждаме, че всички средни апартаменти (до 60 – 65 кв.м.) са с минимум 1 тераса, а по – големите с 2. Едната е винаги разположена откъм кухнята, която в повечето случаи можем да я наречем сервизна – тя е по – малка и се намира в по – неизгодна позиция за озеленяване и естетизиране, например на север, северозапад или североизток, само западна или източна, докато другата тераса е продължение най – често на всекидневната/хола или спалнята. Тя е по – голяма по площ, по – топла е и по – светла поради благоприятното си изложение – юг, югоизток или югозапад, най – подходящото място за отдих през пролетта, лятото или ранната есен. Това „помещение” може да се използва най – често за слънчеви бани, за малка закуска или чаша кафе, за изнасяне на детска количка. Може да стане и приятно място за всекидневна почивка след дългия работен ден, даже и един малък зелен оазис.
Преминалата вече мода на обширните фототапети с дървета, небе и вода, „пеещите” висулки по балконите не бяха случайно явление. Те бяха опит чрез графичната и звукова илюзия високоетажното градско жилище да удовлетвори стремежа на човека да е по – близо до природата, да усеща полъха на простора и т.н. Днес балконът може да се застеле с гумена материя или рогозки, с уговорката, че е закрит, или с модерни мраморни, таракотени или гранитогресни плочки при открит балкон. Парапетът също може да последва примера на пода, но за по – голяма атракция днес се използват т.нар. решетъчни мраморни украшения. За допълнение може да се включат и цветята, засяти в саксии или сандъчета, кото висящите макремени саксии запълват интериора с приятен пейзаж и мирис на аспарагус, бръшлян, циклама или амарилиса. Авангардността и ексцентричността могат да се допълнят и най – различни палмови видове, декоративни дръвчета – колеандър, хортензия, китайска роза и други, които са си намерили място в ъглите на „стаята”. Ако балконът ни позволява като пространство и площ можем да си хамак или да си направим малка масичка с 2 сгъваеми столчета, които да допълнят уюта и красотата на верандата ни.
Ето и примерен модел за маса, която се окачва на парапета и, разбира се, не заема много място.
Необходимите материали са 2 метални шини с дължина около 75 – 80 см. и размери на профила 30/2 мм. На тях се монтира плотът на масата и се окачват плътно на парапета. Шините се огъват според широчината на парапета. Плотът се състои от 5 броя дъски от иглолистна дървесина с размери 7/2 см. и дължина 100 см. Образуващият плот е с размери 100/35 см. Дъските се нарязват с шлайфмашина, зачистват се със ситна шкурка, ъглите се заоблят. След това се обработват с топъл безир и безцветен лак, за да се подчертае естественият фладър на дървото. Шината се пробива на 2 места с дрелка или пробивна машина, за да се закачи плота с помощта на болтове или винтове. Може да се боядиса с блажна боя според индивидуалния вкус. През зимата масата се прибира, за да се предпази от лошите атмосферни условия. Така балконът ще стане любимо място за отдих, истинска лятна дневна.
Хубавото, което направим, не отива на вятъра, то расте, цъфти, ухае и многократно ни се връща !!!
