Фасадата на пивоварната “Стела Артоа” в Льовен, Белгия. Снимки: Авторката
Топла миризма на хмел, пушещи комини и планини от каси с бира. Това се вижда и усеща в пивоварната на бирата “Стела Артоа” в град Льовен, Белгия.
През 1366 г. за първи път там се появява пивоварна, която носи името “Den Hoorn”. В превод от фламандски “Рогът” – има го изобразен на логото на бирата “Стела Артоа”. През 1926 г. на мястото, на което е пивоварната днес е имало коледни празненства с много светлини и фойерверки, и много бира. По-късно заради тази празнична обстановка, бирата започва да се нарича “Стела”, от латински – “звезда”. През 1708 г. собственик на пивоварната става Себастиан Артоа. Към името “Стела” се добавя второто име на новия собственик – “Артоа”. Рамката около надписа на питието, на логото представлява рамка на прозорец в традиционен стил за фламандската архитектура.
Въпреки че Белгия е световно известна с бирите си “Ейл” (”ale” – от англ.), които ферментират на повърхността (с горна ферментация, английски тип бира), 75% от продукцията на бира в Белгия е от типа “Лaжер” (лагер, lager – от немски – складирам) или още “Пилс”, които ферментират на дъното (с долна ферментация), каквато е “Стела Артоа”. Странно, обаче най-продаваната бира в Белгия не е “Стела Артоа”, а бирата произвеждана от същата пивоварна – “Жупил” (Jupiler).
AB InBev – пивоварят гигант, който произвежда “Стела Артоа” и “Каменица”
Днес “Стела Артоа” е собственост на бирения гигант Anheuser-Busch InBev (AB InBev), със седалище в град Льовен, Белгия. Това е най-големият световен пивовар, с близо 1/4 пазарен дял в бранша. InBev произвежда общо 13 марки, които му носят печалба от 1 милиард долара годишно. В пивоварната в Льовен се произвеждат 4 марки бира: “Stella Artois”, “Jupiler”, “Hoegaarden” и “Leffe”. Пивоварът InBev е производител още на бирите “Staropramen”, “Beck’s”, “Bud Light”, “Skol” и др. За компанията работят 116 000 души в 30 държави по света.
InBev се образува от сливането на белгийската пивоварна „Interbrew” (образувана от двете най-големи белгийски пивоварни – на “Стела Артоа” в Льовен и на “Пиедбуф” (Piedboeuf) в Жупил, заедно с най-голямата пивоварна в Южна Америка – AmBev, и най-големия бирен концерн в САЩ – “Анхойзер Буш”. Tова става на няколко етапа от 2004 г. насам. Служители в пивоварната в Льовен се шегуват, че след като са се обединили с американските производители на бира, които произвеждат тамошната бира “Budweiser”, известна сред познавачите с ужасен вкус (да не се бърка с чешката “Бувайзер”), качеството на белгийската бира е паднало.
Бирата “Стела Артоа” се вари в пивоварните в Льовен и в Жупил. Произвежда се още в Англия, Австралия и Украйна. По-голямата част, която е за износ от Европа, се произвежда от InBev в Белгия и се бутилира или складира в по-големи съдове в пивоварната на Beck’s в Бремен, Германия. Любопитен е фактът, че през 1995 г. мултинационалната компания InBev купува пивоварната на българската бира “Каменица”, както и тези на “Астика”, “Бургаско пиво”, а през 1997 г. и на “Плевенско пиво”. От 1997 г. до 2005 г. InBev инвестира повече от 86 милиона лева в България. От 2005 г. “Каменица” заема челна позиция като най-продаваната бира в страна. Тя също е от типа “лагер”.
Как се прави?
При правенето на бирата, най-важната съставка е водата. От пивоварната на “Стела Артоа” казват, че за производството на 1 литър бира са необходими 6 литра вода. На второ място идва хмелът, който дава специфичен вкус на бирата. Служител в пивоварната обяснява, че хмелът е растение от семейството на канабиса. Ако изядеш прекалено много хмел, можеш да усетиш лек наркотичен ефект. Следващите съставки за бирата тук са ечемичен малц (покълнал ечемик, използва се и за производството на уиски) и царевицата (или пшеница), от която се извлича скорбялата. Това e ферментиращият материал, от тего зависи силата и вкусът на бирата.
Хмел на гранули – другата най-важна суровина за бирата. Снимки: авторката
Мълцът и царевицата се слагат във вода, отначало в отделни съдове и започва загряване. Водата се загрява на стъпки. Първо се загрява на 50 градуса и се изчаква няколко минути. После загрява на 80 градуса и пак се изчаква. След това малцът и царевицата се смесват и варенето продължава заедно. Чрез този метод на постепенно загряване на водата се извлича скорбялата. След това се охлажда и се заквасва със специални бактерии, наричани дрожди (казва се още и бирена мая). Това е т. нар. първа ферментация на бирата. Дрождите изяждат захарта, извлечена от зърното, и отделят алкохол и въглероден диоксид.
Снимки: авторката
Основните типове дрожди, които определят и типа на бирата, са два. Едните са “Ейл дрожди” (”ale yeast” – на англ.) или още бързо действащи дрожди. Те карат течността да ферментира на по-висока температура, на повърхността като пяна и оставят след себе си захарно съдържание. Вторият тип са “Лажер дрожди” („lager yeast” – на англ.). Те са бавно действащи дрожди, на по-ниска температура, които карат течността да ферментира и се утаяват на дъното. Така се премахва по-голямата част от захарта, остава по-суха бира. Този вид бира се нарича “Лажер” или “Лагер”. “Стела Артоа” е “Лажер”.
Следващата стъпка – готовата течност минава през филтър, където се пречиства. Оттам отива в съд с остро дъно. Целта е утайката да остане на дъното. Там започва втора или вторична ферментация. Тя стартира на 10 градуса. Дрождите в течността продължават да произвеждат алкохол. Този процес трае три седмици. С течение на времето температурата бавно се сваля. При бирата “Leffe” температурата започва да се намалява от 25 градуса и пак стига до 10 градуса. Leffe е с по-висока концентрация на алкохол от “Стела Артоа”. След три седмици готовата алкохолна течност минава през последен пречистващ филтър. Има бири, които не минават през този филтър и се наричат “бели” или “мътни” бири”. Такава е бирата “Hoegaarden”. Цялата процедура за производството на една партида бира трае общо 28 дни (виж тук как се произвежда бира в България).
Когато е готова, течността се изсипва в 16 огромни казана – 18 метра високи и 6 метра в диаметър. Там се дообработва и после се сипва в бутилки. Преди това една партида бира се дегустира от 12-15 човека, които преценяват дали продукцията е достатъчно качествена, за да се пусне за пазара. След като бъде одобрена, течността се бутилира и бутилките се пускат на поточната линия, лехят се етикети, слагат се капачки. В пивоварната на “Стела Артоа” има две големи поточни линии, където за час бълват хиляди бутилки и кутийки с бира.
Служителите в пивоварната в Льовен казват, че за 24 часа произвеждат около 45 000 литра бира.
