След краткото въведение в представата за НЛП, нейните създатели и основни насоки на изследвания, ще се насочвам все по-конкретно към същността на методите и изграждането на представи. Днес ще опитам да представя в сбит вариант предпоставките за изучаване на НЛП, както и основните отправни точки, върху които се изграждат теориите на НЛП.
Традиционно срещаните предпоставки за използване на НЛП са следните:
Ø-установяване и подобряване на личните взаимоотношения;-развитие и усъвършенстване на личността;
Ø-развиване таланта за убеждаване;
Ø-повишаване нивото на самооценка;
Ø-съсредоточаване към набелязаните цели;
Ø-действане с максимална производителност;
Ø-управляване на усещанията;
Ø-съгласуване на набелязаната цел с личните убеждения и ценности;
Ø-подобряване на взаимоотношенията с клиенти и колеги;
Ø-творчески подход в решаването на проблеми;
Ø-ефективно организиране на личното време;
Ø-управление на екипи.
НЛП е преди всичко създадена за личностно усъвършенстване, преодоляване на проблеми и постигане на желаните резултати. Не можете да постигнете положителни резултати с останалите, ако не можете да го направите за себе си. Колкото и усърдие да вложите в опити да помогнете на някого, няма да създадете предпоставка за положителни емоции у него, ако нямате такава в себе си. Нужно е да изградите свой собствен контекст и чак след това да го покажете на другите. НЛП дава възможности за моделиране на личностни светове, но далеч не е необходимо да създавате отделен свят за всеки човек, с когото искате да осъществите контакт. По-важно е да усъвършенствате своя собствен вътрешен свят и да потапяте в него хората около себе си така, че да изпитват удоволствие от досега с него. В НЛП е важен Аз-ът, който притежава умението да променя себе си и своите усещания, сетивата му са отворени(чува думите, вижда представите, влага значение в докосването и усещанията на другите) и може да моделира ситуацията на тяхна база(чрез думи, символи, разкази или действия). Макар да казваме на шега, че разликата между „харесвам“ и „обожавам“ е в създаването на котва, това е абсолютна истина, за която ще говоря повече към края. Тези качества се използват за гореспоменатите цели и съм убеден, че има още доста неспоменати приложения.
А сега да разгледаме основните отправни точки в НЛП:
„Картата не описва действителната територия“ – всеки човек възприема света чрез собствените си сетива и го тълкува главно на база собствения си опит. През опита ни се филтрира всяка постъпваща частица информация. Уникалното тълкуване на заобикалящата среда изгражда личната мисловна карта на човека. Тя е нашето субективно виждане за действителността. Всяка карта е различна и никоя карта не изразява обективната действителност. Тези карти не описват външния свят, а само вътрешните ни субективни тълкования. Никога няма да разберем действителността и ако аз реша, че терористите са борци за свобода, то не всички са на това мнение. Просто филтрите ни са различни. Както различните карти не изобразяват самата действителност, а само символни означения за важните за нас неща, така и вътрешните ни карти за само сбор от важните за нас представи.“Зад всяко поведение се крие добро намерение“ – в НЛП се прави разлика между поведение и намерение, т.е. онова, което правим, и онова, което искаме да постигнем. Зад всичките ни действия се крият добри намерения. „Ние винаги се стремим към цел, която за нас е положителна и стойностна, независимо какво си мислят останалите.“(Хари Алдер) Най-честите и прости примери са мъжът, които прекарва много малко време със семейството си, заради ангажименти и стремежът да им осигури по-добро бъдеще. Колкото и погрешно да е това поведение в очите на другите членове от семейството, той има своето добро намерение и вяра. По-същия начин и зад пушенето често се крие добро намерение – да се чувствате по спокойни или да ви приемат в дадена социална среда…“По-добре да имаш избор, отколкото да нямаш“ – изборът означава свобода на действие и НЛП до голяма степен се занимава с намиране на повече варианти и идеи. Истински избор съществува при поне три възможности, а не дилемата(две възможности).“Смисълът на общуването е в реакцията, която то предизвиква“ – обикновено, ако не постигнем желания ефект в общуването, имаме склонността да нападаме другия(че не е на нивото ни, че не ни разбира или не иска да ни изслуша). Затова не бива да се забравя, че картите ни винаги са различни. Правилният подход е всеки резултат да се третира просто като информация. Следващата крачка е да извадим емоциите от оценката на резултата и да се променяме, използвайки информацията от обратната връзка. Така постепенно се научаваме как да предаваме ефикасно посланията си към даден човек. Този поглед върху общуването ни дава власт и допълнителен избор, а не зависимост от различните възприятия и вярвания на другите. С властта идва и отговорността за собствените ни действия, за това дали ще осъществим целите си. Важно е да се запомни, че винаги е по-лесно да промениш себе си, отколкото другите.“Няма провал – има само обратна връзка“ – всичко , което се случва, не е нито добро, нито лошо. Думата „провал“ е забранена в НЛП по ред причини, които ще се изясняват в бъдещите постове. Съществува единствено резултат от всяко действие, който трябва да се анализира от гледна точка на поставените цели и да се променя, докато постигнем поставеното в началото. Има много примери за велики личности(Линкълн, Едисон…), които са претърпели десетки големи неуспехи и въпреки това са постигнали целите си накрая. Всички отрицателни представи и състояния, с които ни „дарява“ думата „провал“, могат единствено да ни навредят. Достатъчно за днес. До следващия път…
Още публикации за НЛП тук.
Не пропускай да споделиш мнението си !!!За мен то е от особено значение.Научи повече тук.
Related Posts : Междуличностна комуникация,
НЛП,
Психология
