Домът - свещено място

Домът – свещено място

Концепцията на архитектите се върти около понятията рециклирана сграда, повторно използване на природни артефакти и възстановяване на идеята на древността.

Видео
Файлове

Идеята за преустройство се превръща в цялостна реконструкция
Автор / Източник: Снимки: Bercy Chen Studio LLP

Описание на проекта: къща в BEVERLY SKYLINE Местонахождение: BEVERLY SKYLINE, Остин, Тексас Цел: Пристрояване и реконструкция на 260 м² към къща Реализирана през 2004 г.

Bercy Chen Studio LP e архитектурно студио за градски дизайн в Остин, Тексас, специализирано в проектиране и реализации. Основано е през 2001 г. от двамата партньори Томас Бърси и Калвин Чен, възпитаници на университета в Остин, Тексас. През 2006 г. фирмата е избрана от изданието “Design Vanguard” като една от 10-те изгряващи проектантски фирми в света. През 2007 г. Bercy Chen Studio LP е част от изложението „Млади американци” в Музея на немската архитектура във Франкфурт, Германия. Поради своя нестандартен подход студиото се радва на национално и международно внимание и печели престижната награда “Emerging Voices”, награда от Лигата на архитектите в Ню Йорк през 2006 г. Всяка година лигата подбира най-иновативния дизайн от Европа и Северна Америка, за да присъди тази награда.

Твърде често сградите се третират и се проектират като нещо за еднократна употреба, не се строят да траят вечно и се използват само за кратки периоди от време, след което се събарят и се заменят с нови. В този проект концепцията на архитектите се върти около понятията рециклирана сграда, повторно използване на природни и артефакти и възстановяване на идеята на древността, а именно – че сградата може и трябва да бъде свещено място, особено домът.

Проектът започва като модерно преустройство, но се превръща в цялостна реконструкция – както на интериора, така и на екстериора – и допълнителна пристройка към съществуващата къща от 1970 г., както и реорганизиране на цялата градина. Тъй като първоначалната къща е лошо разположена, основната мотивация на проекта е да се свърже къщата с релефа на мястото, като се използва стръмният наклон на терена, за да се уловят красивите гледки наоколо.

Едната цел е да се интегрира архитектурата с естествената градина и рекичката в долната част на имота. За пълна наслада на откриващите се гледки къщата е обиколена с външни декинги със стъклени парапети. Вдъхновение за това решение е почерпано от храма KIYOMIZU в Киото, Япония, построен през VII в. сл. Хр., който е разположен над пейзажа и осигурява панорамна гледка към града.

Собственикът на имота е адвокат по професия, но е силно ангажиран с проекта и неговото изпълнение, включително и с физическото построяване и оформяне на ландшафта, което прави проектът наистина плод на много любов.

В духа на възстановяване на ценностите рециклирани материали са използвани при всяка възможност. Отпред фасадата е направена от рециклирано стъкло, което е предоставено от собственика като условие за поръчката.

Оригиналната монолитна същност на къщата е дематериализирана чрез употребата на летви, инсталирани като екран срещу дъжда. Тази асемблирана стена отваря фасадата, особено в ъгловите зони.

Проектът също разширява употребата на изобилните дъждовни води, които се съхраняват в басейна и в резервоар и които свързват ефективно къщата с мястото. На водоснабдителната система е придадена особена драматичност. Поредица от каскадни езера служи като част от системата за събиране на дъждовната вода за домашна употреба. На естетическо ниво това осигурява безконфликтен преход между пейзажа и архитектурата. Езерата са направени от рециклирана стомана и излят на място бетон.

В този проект архитектурните елементи са третирани като артинсталации и скулптури. Например предната врата е медна кутия, заимствана от характерните скулптури на Доналд Джъд.

Канализационните тръби са направени от пластмаса, така че отпадните и дъждовните води се събират и показват нагледно процеса на рециклиране, като простото движение на водата става активен агент на архитектурата и пейзажа. Подборът на растенията за градината е от естествената растителност за региона на Централен Тексас. Това намалява употребата на вода и следва принципа на сухите региони. Градината е развита около съществуващите дървета и храсти, различни почвопокривни и многогодишни растения. Намерението е да се запазят характерните черти за местността – платото Едуард, доколкото това е възможно в хълмистата част.