от Лидия Тодорова, Център по мениджмънт Стара Загора
Лидерският стил е начинът, по който даден мениджър изпълнява управленските си функции. Стилът на управляващия се формира от различни елементи: начин на взимане на решения, как реализира на практика взетите решения, какви са взаимоотношенията с подчинените и колегите, какво е отношението му към поемане на отговорност и др. Стилът на лидерство се определя, като се анализират типични начини на поведение на дадения ръководител. Искате ли да разберете какъв е вашият стил?
Разгледайте следващия въпросник. Състои от 10 въпроса, отговорите, на които ще ви помогнат да научите повече за стила си на управление. Всеки въпрос изразява мениджърска характеристика, определяща за лидерсия стил. Отговорете искрено на въпросите, като посочите най-характерния отговор за вас.
Във въпросника са използвани мотиви от „Психологически тестове за деловите хора” на А.Журавльов
Сега вижте резултатите!
Ако имате най-голям брой отгори А вашият лидерски стил е:
Демократичният лидер вярва, че успехът на организацията (екипа) зависи от ангажираността на хората и от активното им участие в постигане целите на фирмата. За прилагащите този стил на ръководство е характерно делегиране на права и отговорности на всички членове на организацията. Демократичният лидер се интересува от мнението на служителите и се съобразява с него при вземане на управленски решения. Това кара служителите да се чувстват съпричастни към прилагане на практика на взетото решение. Лидерът-демократ стимулира инициативността на подчинените си, помага им да търсят оптималните начини за извършване на работата. За лидер от този тип е важно служителите, с които работи да се развиват съобразно техните възможности и да постигат целите си. Демократът приучава служителите си към самоуправление, за него не е ефективно да контролира изкъсо всяко действие на работещите.
Характерно за демократичния лидерски стил е стремежът на ръководителя да мотивира служителите да постигат по-висока ефективност на изпълнението си, съобразявайки се с техните потребности и интереси. За него не е характерно да раздава заповеди. Недостатък на демократичния лидерски стил е, че понякога мениджърът в стремежа си да намали дистанцията установява твърде приятелски взаимоотношения с подчинените си, а това създава условия за объркване на служебните отговорности и подкопаване авторитета му като ръководител.
Ако имате най-голям брой отгори Б вашият лидерски стил е:
Авторитарният стил на управление се характеризира с взимане и прилагане на еднолични решения от страна на ръководителя, при което мениджърът се води само от собствената си преценка и не се интересува от мнението на служителите. Не се опитва да ги направи съпричастни с проблема и неговото решение. Поради тази причина често среща отпор от страна на работещите за прилагане на взетото решение на практика.
Авторитарният лидер използва властта си, за да накара служителите да работят по начина, по който той иска. Нарежда на подчинените си какво и как да направят, без да приема съвети и възражения. Неговата основна цел не е постигане на целите на организацията с помощта на хората, а упражняване и запазване на властническите си правомощия. Средствата, с които авторитарния лидер си служи често са под формата на заплахи, нареждания, манипулация на служителите, ултуматуми или дори чрез обещания, които няма намерение да изпълнява и т.н.
Този тип ръководител налага на подчинените си точно как да свършат дадена работа. Не им поставя определена цел и краен резултат, който те да реализират, а им налага начина на изпълнение. Инициативността на служителите не се насърчава, напротив тя е нежелателна. Авторитарният мениджър често не отчита дали служителите разполагат с необходимите знания и ресурси, за да свършат възложената от него работа. Оценката на изпълнението им е субективна и често зависи от симпатии на ръководителя към дадения служител. Тези особености на авторитарния тип лидерство са чест повод за недоволство от страна на служителите.
Добре е авторитарният стил на ръководство да не е основения стил на лидерство в организацията. Но все пак съществуват ситуации, когато неговото използване е оправдано: при критични ситуации, при които се изисква бърза реакция, времето е ограничено, служителите са недостатъчно компетентни или не разполагат с необходимата информация за решаване на проблема. В такъв тип ситуации се налага мениджърът да вземе бързо решение как да се действа. При нормални ситуации, особено ако ръководителят иска да постигне по-голяма ангажираност и мотивация на служителите е по-подходящ демократичния стил на управление.
Ако имате най-голям брой отгори С вашият лидерски стил:
Либералният стил на ръководство е характерен с ограничена или пълна ненамеса в работата на служителите или на екипа, като цяло. Ако трябва да се даде една основна характеристика на лидера-либерал това е пасивност.
Либералният лидерски стил има два основни аспекта на проявление: определила съм ги като положителен и отрицателен спрямо резултатите, които се постигат чрез прилагането им. По-често се наблюдава използването на отрицателният либерален лидерски стил и поради тази причина негови характеристики са заложени във въпросника. Първо ще опиша характеристиките на положителното проявление на този стил, за да служи като основа за сравнение.
Положителният аспект: Либералният лидер дава възможност на служителите си да вземат решения и да ги реализрат на практика. Но крайната отговорност от взетите решения е за лидера. Тази форма на либералния управленски стил дава добри резултати, когато управляваният екип се състои от малко на брой, високо квалифицирани и мотивирани служители, които в голяма степен са способни да планират и организират работата си т.е. да се самоуправляват. Лидерът предварително е изиснил посоката и целите на работа и е делегирал права и отговорности на служителите. Този вариант на либералния лидерски стил е добре да се използва, когато мениджърът има голямо доверие на хората от екипа си и е сигурен, че са в състояние да се справят. Но при всички случаи крайната отговорност за постигане на желаните резултати е на ръководителят.
Отрицателният аспект: Вторият тип либерален лидер също дава голяма свобода на служителите си, но зад нея не стои увереността на лидера, че хората ще се справят въпреки неговата пасивност (т.е. да е убеден, че служителите могат сами да планират и организират работата си съобразно определените приоритети). В някои случаи либералният стил на управление е криворазбран от прилагащия го ръководител. И именно в това неразбиране се явява отрицателния аспект на този стил. Под формата на свобода, която дава на своите служители мениджърът реално абдикира от ключови елементи на управленската си фукция – да определи и координира усилията на членовете на организацията в една обща посока. Вместо това постига сериозна дезорганизация на работата на екипа. Либералният стил е далеч от основната цел на лидерството – да обединява и води хората към постигане на общи цели.
Отрицателният либералният лидер кара служителите да се чувстват несигурни. Показателен пример за либерално лидерство е когато мениджърът дълго време е давал пълна самостоятелност на служителите си, не се е намесвал в работата им и изведнъж се изземва правото им самостоятелни решения, намесва се в начина им на работа, скоро след което отново се връща към пасивната форма на поведение.
Липсата на постоянство в начина на ръководство създава напрежение в служителите, повишава нивото на стрес и влияе зле на тяхната мотивация. Като резултат работещите губят доверие в лидера си, той не успява да ги ангажира с идеите си и като в крайна сметка не е в състояние да постигне добра ефективност като ръководител.
Съществуват различни подходи или т.н. стилове на лидерство и управление. Стилът, който ръководителят предпочита е следствие от неговите ценности, вярвания и натрупан опит как е добре да се ръководят хората в организацията. Организационната култура и нормите на поведение, споделени от работещите също оказват влияние на стила на лидера и го подтикват да използва или не даден стил на управление.
Ефективният мениджър познава и владее различните стилове на ръководство и избира подходящия спрямо определени фактори:
Характеристики на хората, на които трябва да оказва влияние.
Мястото си в йерархията (т.е. властта, с която разполага).
Конкретната ситуация (сложност на задачите или проблемите, които трябва да се разрешат, с колко време разполага за решаване на проблема – колкото по-малко е времето и особено, ако задачата е сложна, по-ефективно е да се използва авторитарния стил, т.е. мениджърът сам да вземе решение как да се действа и др).
Организационна култура – на каква база са основани взаимоотношенията в организацията – на доверие, на уважение, на недоверие. Също така как и от кого обичайно се решешават визникналите проблеми.
Кой разполага с необходимата информация за решаване на проблема – служителите, ръководителя или и двете страни имат части от необходимата информация.
Личностни характеристики и нагласи на мениджъра.
Опит в управлението на хора и др.
Използването само на един управленски стил не е ефективно, те трябва да се съчетават. Днешната среда се характеризира с висока степен на променливост. Ситуациите се сменят постоянно и за да се реагира адекватно се налага мениджърите използват различни управленски подходи. Ръководителят трябва да е гъвкав и да съобразява поведението си с конкретната ситуация или да практикува т.н. ситуационен стил на управление.
Напълно възможно е да се използват елементи и от трите управленски подхода. Например:
Ръководителят обсъжда открито проблема със всички заинтересовани служители (страни) и се дискутират алтернативни начини за неговото решаване (демократичен стил)
След проведеното обслъждане мениджърът взима сам крайното решение как ще се реши проблема (авторитарен стил), но разяснява на служителите аргументите си (демократичен стил)
Лидерът разпределя задачите за реализиране на взетото решение на практика съобразно уменията на служителите (демократичен стил), казва на всеки какъв резултат иска да постигне и дава възможност служителите сами да изберат начина за достигане на желания резултат (положителен либерален стил).
Ефективността на лидерския стил зависи от гъвкавостта на мениджъра и склонността му да използва подходящия управленски стил съобразно възникналата ситуация и характеристиките на участниците в нея.
Разбрахте ли нещо повече за стила си на управление?
Тази публикация е пусната
на 18.08.2010 в 13:58 под категория АЗ Лидерът.
Може да следите коментарите по нея чрез RSS 2.0 хранилка.
