Реконструкция на стара къща

Когато закупим или наследим стара къща, почти задължително ще се изправим пред проблема с нейното укрепване, реставриране и реновиране.

Видео
Файлове

Реконструкция на стара къща
Автор / Източник: Дияна КИНОВА, Димитър ШИКЛЕВ

Когато закупим или наследим стара къща, почти задължително ще се изправим пред проблема с нейното укрепване, реставриране и реновиране. Старата българска къща има своята специфика, макар и по някои черти да подлежи на сравнение с архитектурата в други европейски държави. Но в голяма степен тя е уникална, чаровна и в съзвучие с природата, както поради естествените материали, от които е построена, така и поради нейното вписване в пейзажа на местността, където е резположена.

За да запазим самобитността на стара българска къща с типичната за това архитектура, са необходими търпение, положително отношение към старината и желание да се удължи животът на къщата, за да се наслади собственикът на нейния уют и приветливост. Подобен проект не е възможен без участието на специалисти, а инвестицията не е малка.

„Направи си сам” при такова начинание не е препоръчително, тъй като е необходимо индивидуално експертно мнение за съответната къща. Има някои основни правила, които касаят сглобките, естествените материали, технологичната последователност, изисквания към обработката на материалите, но като цяло, проектите са строго индивидуални според проблемите на дадения обект.

Един проект за реконструкция и обновяване на стара къща до голяма степен зависи и от желанието на собственика, както и от целите, за които ще се ползва къщата. Когато добавяме нещо ново към подобна къща, то трябва да е в унисон и хармония със старото, за да се запази и подчертае характерната архитектура с нейните особености и черти.

В България на много места могат да се видят такива старини, които са успешно реставрирани – в с. Терзийско, с. Шипково, с. Балабанско, с. Лещен, гр. Гоце Делчев и др. Някои от тях се намират в архитектурни резервати, като с. Ковачевица. За съжаление голяма част от къщите в подобни селища са изоставени, запустели и са започнали да се рушат.

Въпреки сложността на реставрацията на стара къща, ще се опитам да обясня някои основни принципни положения и ще дам конкретни примери, които могат да бъдат от полза както на собствениците на такъв имот, така и на специалистите, които работят в тази област.

При старите български къщи обикновено основите са от камък, а покривът е покрит с каменни плочи – тикли или турски керемиди. Основен елемент в къщата е главната носеща греда, наричана кюприя (от турски – мост). Обикновено в старите къщи в главното помещение, където е било огнището, е имало в средата колона, на която се опирала кюприята. Върху нея са наредени напречните греди, а върху тях е направен каратаванът.

Обикновено стените са от плет от т.нар. ритловици, оплетени като мрежа тънки жилави пръти в комбинация с кал или глина. След това стената е уплътнена със слама. Стабилността на стената се запазва посредством вертикални и наклонени елементи. Последните са диагонални връзки, които поемат натоварването и усукването при земетръс. Това прави тези сгради изключително устойчиви на земетръс – те са гъвкави, еластични и подвижни. В старите селски къщи стабилността на отворите на покрива се осъществява от клещи – два хоризонтални елемента, обхващащи две срещуположни колони от отвора.

Колоритен пример за реставрирана стара къща е къщата на известния български художник Цвятко Дочев. Той е запазил каменния зид, както и старите прозорци, за които е характерно, че се отварят навън. Тази особеност на прозорците може да се види и в Копривщица. Ползата от такива прозорци е, че когато духне вятър, притиска прозореца, докато при прозорци, които се отварят навътре, ако фалцът не е добър, когато духне вятър, влиза прах навътре.

В къщата на Цвятко Дочев е запазено старото огнище, което се е наричало салчак. Както е видно, една реставрирана стара сламена къща може да има много красив вид.

Друг характерен елемент за старата българска къща е сухата каменна зидария. В някои региони тя е суха, на други я използват с кирпич, а на трети с вароциментов разтвор, което е по-съвременен метод. Обикновено при такава зидария се слага биндер, основна греда, а върху нея, ако има промяна в наклона на терена, се прави стъпка и се слага вертикален елемент, оформя се старият прозорец, отново се слага вертикален елемент и подкоси, за да може тази колона да бъде устойчива в едната или в другата равнина.

При реконструкция на такава къща трябва да се огледа – ако има изгнили основни конструктивни елементи. Ремонтът не може да започне от тях, защото горната подова конструкция ще рухне. Обикновено върху основната греда – кюприя, стъпват второстепенни греди, които са от подовата конструкция.

Подовите греди са разположени на разстояние от 60 -70 см, между тях има дъсчици, а върху тях е оплетена слама с глина, което е каратаванът. Подовите греди лягат върху кюприята. Върху каратавана може да се накове дюшеме. Навремето не са правили дюшеме, а са правили замазка от глина.

При връзката на кюприята с колоната се слага помощен елемент, която се нарича патерица. Тази патерица се поставя точно под гредата, а отдолу стъпва на камък, като по този начин се предава товарът, ако няма приземен етаж, направо на земята. Всички тези елементи са от грубо дялано дърво, най-често дъбово или буково. Гредите се правят от дънери, обработени на ръка със секира. По този начин дървото старее по много интересен начин, тъй като при удара със секирата то остава гладко, а не както се получава при обработка на банциг или с гатер. Едно дърво никога не се реже произволно – то трябва да се реже успоредно на нишката, и смолата прави защитен филм, който го прави устойчив на гниене.

В с. Ковачевица, например, всички стени са каменна зидария или смесена конструкция от дървени конструктивни вертикални наклонени и хоризонтални елементи и плетеница. Второстепенните греди оформят подовата конструкция. Върху подовата конструкция, за да стъпят тези колони като продължение на долните, трябва да се сложи втора кюприя. Сглобките за свързване на хоризонталните с вертикалните колони трябва да се правят с ъглови планки или със сглобки плюс пирони.

Ако има греда или лежаща столица, редят се греди като един камертон, а върху тях керемидите или тиклите. Отдолу се укрепва с патерица. За да се направи връзката между отделните детайли, трябва да има разработена сглобка – да има отвор, за да премине дървеният дюбел. Такава сглобка се прави между гредите и кюприята. Дървените дюбели са от здраво дърво с по-голяма дебелина. В съвременните мебели те се наричат дипли – представляват едно цилиндрично тяло, което е с резба, и се реже колкото е необходимо за свръзка между два елемента.

Когато в къщата има изгнила основна греда, инженер конструктор или архитект трябва да даде експертното си мнение. За да започнем работа по реконструкцията на къща, задължително е да се изготви проект от специалист. Първо се установява какъв вид е покривът. Също така има значение дали покривът е покрит с тикли или с турски керемиди. За работата се построява скеле. Тъй като материалите за такава къща се обработват бавно, предимно ръчно, реализира се по-бавно застроен обем, а процесът като цяло по-продължителен.

Обикновено старите къщи вървят по терена, ориентирани според посоките и слънцегреенето. Преценява се видът на стените – колко са здрави, има ли вертикални пукнатини, има ли наклонени пукнатини, да се огледат околните растения и да се прецени дали тези пукнатини са предизвикани от коренова система, свлачище или движение на земни маси. Ако дърветата са наклонени, това означава, че има движение на земна маса. Трябва да се ориентираме къде отива дъждовната вода, дали има високи подпочвени води.

От важно значение са дали има втори етаж, вида на покривната конструкция и какви са товарите. Може да се наложи на място да се направи временно подпиране на второстепенните греди от подовата конструкция и да се разположат носещи вертикални скелета. Тези скелета са правят близко до кюприята и по този начин гредите няма да променят своята носимоспособност, защото тя стои в стената, както е била преди.

Едва когато частта, която подлежи на събаряне е подпряна от ляво и от дясно можем да започнем да подменяме. Ако основната греда е изгнила по цялата дължина, ще се стремим да я свалим. Когато е наставена някъде по дължината, това винаги е под наклон. Тогава се премахва първо едната половина, като се подменя със същия размер греда. Внимателно се раззидва края, ако трябва се разполага скеле и в тази посока, за да се създадат временни подпори, които държат цялата подова конструкция. След това се подновява, подзижда и се правят съответните сглобки. Но всичко е строго индивидуално.

Фахверкова конструкция Къща с фахверкова конструкция спокойно може да бъде реновирана, като се запазят гредите около прозорците – тя е от камък и глина, като отделни зони да бъдат подчертани, да се фугира или не. Трябва да се реши дали да бъде оставен вертикалния пиластър. Може да се сложи топлоизолация и подкосите да останат.

Техниката, по която е построена тази къща, е позната стара строителна техника в Германия и Австрия и се нарича фахверкова конструкция, което означава прътова конструкция. Тя се състои от вертикални и диагонални елементи. Запазването на тези елементи е задължително, защото тяхната роля е при натоварване от вятър чрез стената да се ангажират диагоналните пръти. Те са точки на подпиране и задържане на вертикалните и хоризонталните елементи в една обща система на пространствена работа.

До голяма степен нещата зависят от собственика – дали той цени старината или иска да владее имота и предпочита да събори къщата и да построи нова.

Всяко едно желание да се подмени даден конструктивен елемент трябва да се реши, след като се прецени неговото място в общата конструкция – къде е и как работи на опън или на натиск, как е подпрян, за да преценим новите конструктивни елементи и временни технологични подпори, които ще сложим да стабилизират и запазят устойчивостта на сградата. Ако тези неща не се преценят правилно, има опасност да се предизвика локална промяна на конструкцията и къщата да се разруши.

При хлътване на плочата (сн.7 и 8) може да се укрепи временно с един съвременен шпренгер – един подкос, втори подкос и допълнително усилване в средата, за да поеме тази тежест и временно да стабилизира конструкцията. В случая всичко това може да се демонтира, да се разкрои и да се монтрира отново. Тук също типичните конструктивни елементи са кюприя, колона, камък. В приземните етажи винаги има каменна зидария и върху нея се градят тези подове.

Покрив от турски керемиди Покривите от тикли или от турски керемиди имат своята носимоспособност и трайност. Интересното за турската керемида е, че тя не е част от пълен цилиндър, а е леко скосена назад.

Когато подменяме покрива не трябва да има разлика в теглото на керемидите от старияt покрив. По-тежки от турските керемиди може би няма на пазара. Поради специфичният метод на монтаж се събират три турски керемиди една върху друга, за да се получи улея, през който изтича водата. Ако все пак новите керемиди се окажат по тежки от старите, трябва да подменим дъсчената обшивка и част от конструкцията на покрива.

Покрив от тикли При укрепването на една стара къща последователността е много строга. Прави се работен и конструктивен план, отбелязва се, ако има някъде доминиращи архитектурни елементи за промяна, допълване или изграждане наново и тогава се започва. Работният план е съобразен конкретно със специфичните проблеми, които трябва да се решат. Най-важното е да се огледат основите, подовете, надстройката, ако сградата има два етажа или подпокривното прvстранство, ако е едноетажна постройка. Ако има деформация в отделните етажи, тогава трябва да се започне от тях.

Ако покривът е хлътнал в определена област, реконструкцията започва от него. Къщата се разпокрива, като внимателно се свалят, складират и сортират здравите плочи. Ако подменяме тиклите, те трябва да се свалят много внимателно, защото са редени от улука нагоре. Когато имаме нужда от нови тикли, трябва да се намери такъв вид скала, която може да бъде дялана и да се получи характерната, леко релефна форма на тиклата. Като се стигне до дървената конструкция ,се преценява състоянието на дъсчената обшивка.

Когато коминът е разрушен поради паднала мазилка около него (там винаги има течове), уламите са нарушени или не са добре изолирани, течовете се прехвърлят надолу към огнището.

Еркер Този еркер е много сложен и е чиста конзола. Конзолните елементи работят на друг принцип и имат друга статическа схема. Към този еркер няма диагонални подкоси, каквито могат да се видят в Стария Созопол.

Ако трябва да се подмени греда, трябва да се започне от покрива. Сваля се конструкцията, махат се тиклите, като вертикалните конструктивни елементи могат да се запазят. Дюшемето трябва да бъде премахнато, за да се стигне до гредата, която е за подменяне, тъй като тя не може да бъде освободена по друг начин. Ако има нужда от увеличаване на пространството, можем да направим малка надстройка.

Такъв конструктивен елемент с конзолен край трябва да се изчисли от инженер – експерт в областта на конструкциите, който да намери подходяща сглобка за случая. Майсторите от миналото са били по-близки непосредствено до процеса на строежа и реакциите на материала на практика, макар и да не са познавали съпротивлението на материалите, съвместната работа на дървените греди и колони, нито строителната статика.

Каменен зид Съчетанието на дърво, камък и керемида е типично за старата българска къща – те са доминиращи материали в старото строителство.

Когато се прави висок каменен зид, задължително се укрепва с дървени греди. Тази техника може да се види в древния Хисар, който е град от римско време, познат с името Диоклецианопол. Градът тогава е бил ограден с шестметрова каменна стена. За изграждането на такъв зид има система от правила. Когато каменната основа стигне до определена височина от 1.00-1.50 м се разполагат дървени греди, които помагат за отвесиране на този висок каменен зид и за равномерно разпределение на вертикалните товари между горните и долните етажи на зида. Каменната зидария се прави на сглобки, защото е от грубо дялан камък. Камъните се подреждат съобразно формата им, за да се получат сглобки и да се разминат фугите.

Надстрояване и пристрояване на стара къща. Подмяна гредоред

Дали да се реставрира или укрепи една къща зависи от нейното състояние, което е строго индивидуално. Всеки един материал има свой живот и експлоатационни възможности. В много случаи има конструктивни елементи, които са изживели своята носимоспособност поради въздействието на атмосферните условия – слънце, дъжд, сняг, влага, конденз.

Когато трябва да се сваля гредоредът на тавана, може да разтвори само зоната, в която трябва да се подменят конструктивните елементи. Конструкцията на това дюшеме трябва да бъде демонтирана, тъй като в ъгъла е имало теч, стените са се разтворили и разрушили.

Допустимо е да се направи бетонна плоча върху гредоред. В Германия и Австрия има разработени такива материали, които са стомано-дървени или бетоно-дървени конструктивни детайли.

Както е старият гредоред, може да се запазят гредите и да се виждат отдолу. Между гредите може да се сложи гипсокартон за изолация. Има случаи, когато старата греда се запазва, направен е каратаванът, сложена е топлоизолация, но грубото дюшеме е запазено.

Къщата на сн. 9, 10 и 11 е строена около 1929 г. Един от проблемите в нея е между двата комина. Тя е наблизо до река и наводнение е подкопавало основите на къщата невъднъж. Има калкан и липсва здрава основа. Тухлата е започнала да се разрушава и да се превръща в съставните си елементи- глина, пясък и малки камъчета. Кирпичът има определен живот, когато е в нормална, изолирана среда. Тухлата не трябва да се ползва за основа, която е в контакт с постоянните повърхностни води. За такива къщи е задължително да имат дренаж.

Между комините, които са един до друг, липсват зони, които се определят с т.нар. весла, разстоянието от комина и дървената конструкция, която обхваща комина. Там трябва да мине ребро. Разстоянието е минимум 100-120 мм. Оформят се престилки (весла), които се застъпват, така че водата да се стича надолу по наклона. Престилките не са направени качествено. Комините трябва да се раззидат, цялата зона да бъде разпокрита, да се огледат ребрата къде са провиснали. В този случай е текла вода, защото е изгнила основата и обшивката.

За да се получи тази пукнатина, проблемът е сериозен. Пукнатината е с размер 40-50 мм. За да се укрепи зидът се копаят ламели и се прави истинска основа. Друг по-скъп вариант е да се инжектират микро пилоти. Когато пада сняг и дъжд, той просмуква нагоре и това трябва да се предотврати. Този тухлен зид е много висок и в него има цели язви, липсва спойката между отделните тухли. В случая има втори етаж, но не знаем колко е дълбока основата. Един зид не може да бъде по-висок от 3.50 м. Ако е по-висок се въвеждат вертикални и хоризонтални пояси. Гредите преразпределят товара и имат спойваща роля. Отпред трябва да се направи бетонов екран, като предварително се изкопаят ламели.

За целта трябва да се разработи проект. Трябва да се направи траншея и да се види колко е дълбок зидът. Ако има основа, е добре, но ако няма, се прави бетонов екран. Подкопава се от двете страни, така че да се свърже бетонната смес под зида. Това се повтаря на всеки 1–1.5 м. След това се прави обратен насип отляво и отдясно, за да се получи цялостност.

Експертът знае как да се обезпечи сигурността на сградата, с какви материали да се работи, както и каква е технологията на строеж в старата къща, за да запазим автентичния селски вид, който ни е така скъп.

Автор: дипл. инж. Божидар ЛЕСНОВСКИ, LEBO INGENERING – ЕООД