Живописният Национален парк „Улф Крийк“, намиращ се в западната част на Австралийската пустош, никога не е събирал толкова внимание, колкото след излизането на филма „Вълчия залив“ през 2005 г. Паркът е известен най-вече с впечатляващия си метеоритен кратер, разположен на границата между област Кимбърли и Голямата пясъчна пустиня, който също носи името „Улф Крийк“.
Метеоритният кратер „Улф Крийк“ в Австралия
Филмът започва доста спокойно и разказва историята на трима млади авантюристи, които се връщат от Националния парк „Улф Крийк“ и откриват, че колата им не иска да запали. Те приемат помощта на един услужлив местен жител, който задърпва колата им до своя стан – изоставена стара мина.
Те прекарват нощта там, но когато се събуждат на сутринта, бързо осъзнават, че дружелюбният застаряващ бушмен изобщо не е толкова мил. От тук нататък изнервящата мудност на действието приключва и тримата младежи с ужас осъзнават, че са попаднали в кошмарна и безизходна ситуация.
Филмът започва с твърдението, че е „създаден по истински случай“. Каква обаче е истинската история, която се крие зад „Вълчия залив“. Колко близо е филмът до действителността на австралийската пустош?
Истинските събития, които вдъхновяват филма, се случват на около две хиляди километра от Националния парк „Улф Крийк“, и не в Западна Австралия, а в Северната територия.
Питър Фалконио и Джоан Лийс
На 14 юли 2001 г. британските туристи Питър Фалконио и Джоан Лийс пътували по магистрала Стюарт от Алис Спрингс в посока към Даруин. Навън било нощ.
Близо до Бароу Крийк те били заставени да отбият от един механик на име Брадли Джон Мърдок, който им казал, че от ауспуха на микробуса им излизат искри.
Питър отишъл отзад с Мърдок, за да погледне, а Джоан останала на волана. Изведнъж се чул изстрел. След малко Мърдок се появил на прозореца й с оръжие в ръка. Той завързал ръцете й, сложил на главата й чувал и я завлякъл в джипа си.
Брадли Джон Мърдок
След това изчезнал за известно време вероятно, за да се отърве от тялото на Питър, и тогава Джоан успяла да избяга. Тя се скрила в храстите, а Мърдок тръгнал да я търси с кучето си, но в крайна сметка се отказал.
Джоан останала на мястото с часове, за да се увери, че той наистина си е отишъл и няма да се върне повече. Най-накрая се добрала до магистралата, където била спасена от двама шофьори на камион.
През 2003 г. Мърдок най-сетне е заловен след най-голямото полицейско издирване правено някога в Северната територия. Оказало се, че той е бил в Алис Спрингс в същия ден, когато там са били Джоан и Питър и е посещавал същото заведение за бързо хранене като тях.
Не е известно дали той е попаднал на тях случайно, или ги е последвал от Алис Спрингс. Той твърди, че никога не се е приближавал до Бароу Крийк, а е минал по някакъв друг, черен път. Криминалното досие на Мърдок е доста цветисто и включва провинения като убийство, причинено от опасно шофиране, стрелба по футболни запалянковци, и обвинение в изнасилването на майка и 12-годишната й дъщеря, за което обаче е оправдан.
Остават много въпроси. Не е открито нито тяло, нито оръжие. Мотивът също е неясен. Появяват се спекулации, според които Мърдок е бил обзет от параноя и агресия под влиянието на амфетамини. Той бил известен като скитник, наркодилър и редовно пренасял големи количества канабис към Западна Австралия.
Брадли Джон Мърдок
Неговите адвокати не успяват да обяснят как неговото ДНК е попаднало върху импровизираните белезници, направени от жици, с които била вързана Джоан. Процесът продължил два месеца и той е признат за виновен през декември 2005 г. Присъдата на журито била единодушна. Мърдок е осъден на от 28 години до доживотен затвор. Той ще бъде на 74 години, когато настъпи моментът да се яви пред комисията по предсрочни освобождавания.
Пет години след преживяването си, през октомври 2006 г. Джоан издава книгата „Няма връщане назад“. Тогава за първи път тя дава интервю за медиите.
Историята като че ли свършва дотук. Но дали е така?
Не съвсем. Между описаните събития и филмът съществуват достатъчно паралели, за да успеят адвокатите на Мърдок да предотвратят излъчването му в Северната територия по време на процеса. Но тези събития не са единствените, които вдъхновяват създаването на „Вълчия залив“.
Айвън Милат, скорошна снимка
Образът на привидно дружелюбния и услужлив бушмен Мик Тейлър е повлиян и от Айвън Милат. Милат е сериен убиец, който качвал в колата си пътуващи туристи и ги отвеждал в горите, където ги измъчвал и убивал. Тези убийства се случват през 90-те години в Ню Саут Уелс, а не в Пустошта. Милат също е заловен и осъден на доживотен затвор.
Трябва да се има предвид и фактът, че сценаристът/режисьор Грег Маклийн създава оригиналния сюжет преди доста години, под формата на традиционен и напълно измислен филм на ужасите, чието действие се развива в Австралийската пустош. По-късно той научава за тези истински случаи и черпи от тях идеи, които вмъква във филма си. Фразата „базиран на действителен случай“ определено помага за рекламата на филма, но е доста подвеждаща…
Филмът в Замунда: http://zamunda.net/details.php?id=74382&hit=1
