Michael Jackson and Suzanne de Passe in a concert hall, circa 1970. From Motown Museum.
http://www.vanityfair.com/culture/features/2008/12/motown200812?currentPage=5
It Happened in Hitsville
by Lisa Robinson | December 2008, Vanity Fair
ABC—easy as 1-2-3. —“ABC,” the Jackson 5.
Групата Jackson 5 се състоеше от петима братя—Jackie, Jermaine, Tito, Marlon и соловокалистът Майкъл, който по онова време беше деветгодишен – от Гари, Индиана, забелязани на Аматьорската вечер в Аполо, Ню Йорк, от музиканта на Мотаун Боби Тейлър [от the Vancouvers]. Баща им Джо Джексън ги завел в Детройт, за да се опита да им уреди прослушване при Бери Горди.
Suzanne De Passe: Бях в апартамента си на 1300 East Lafayette Street в Detroit—където живееха много от изпълнителите на Мотаун, – когато ми се обади Боби Тейлър и ме помоли да отида до апартамента му; искаше да ми покаже нещо. Аз отказах; нямах намерение да ходя (сама) в апартамента на мъж. Но той настоя: „Хайде де”, така че отидох. Той отвори вратата и всичките тези деца бяха като пръснати из цялата му всекидневна. Той плесна с ръце и каза: „ОК, чуйте ме всички, това е Suzanne de Passe, тя работи за Berry Gordy и вие трябва да й изпеете нещо, защото тя може да ви уреди прослушването”. Те запяха и просто ме оставиха безмълвна. На другия ден казах на господин Горди по телефона какво съм видяла. Казах: „Мисля, че трябва да подпишеш договор с тях. Тези деца …” И той ме прекъсна: „Деца ли? Не искам никакви деца. Знаеш какви ядове имаме покрай Стиви Уондър, частни учители, за непълнолетните трябва специален придружител, съдебно разрешение за подписване на договор, само проблеми”. Така че той каза не. Трябваше да събера всичкия си кураж, за да отида отново при него и да му кажа: „Съвсем сериозно, не мисля, че можеш да си позволиш да не видиш тези деца”. И накрая той се съгласи да ги види.
Lionel Richie: Задачата на Suzanne беше да организира турне на тази нова група, наречена Jackson 5, и тя търсеше подгряваща група. Организираха прослушване в Lloyd Price’s Turntable, тя дойде и видя изпълнението на the Commodores. Аз бях новият им вокал и изпълних само две песни: “Wichita Lineman” и “Little Green Apples.” Избраха нас на прослушването, но онова, което ни помогна изключително много, бе това, че ни позволяваха да оставаме с тях (J5) в стаята, докато Suzanne ги инструктираше как да представят шоуто си на сцена; това беше урокът на живота. Тя трябваше да ги научи как да си служат с приборите на масата, така че да се хранят с кралско достойнство и да знаят как да използват сребърни прибори. Получаваш обучение по етикет едновременно с уроците по танци и пеене. Най-важното, което научих, беше следното – независимо какво правиш, дали пееш, танцуваш, жонглираш, без значение, трябва да го направиш в първата си песен. Защото публиката може и да не остане за втората.
Suzanne De Passe: Най-невероятното преживяване за мен бе това, че станах свидетел на удивителното влияние, което Jackson 5 имаха върху публиката и публиката върху тях. В началото можехме да ходим навсякъде – можехме да ходим по магазините, можехме да ходим за хамбургери, можехме да ходим на репетиции. И в рамките на един много кратък период започнаха да ни нападат тълпи от хора и стана невъзможно да отидем където и да било.
Lionel Richie: Това малко хлапе [Michael] правеше всичко в първата си песен. Непрекъснато чаках Suzanne да ми разкрие каква всъщност е тайната, да ми каже, че Майкъл всъщност е (възрастен човек, но) джудже, защото нямаше как иначе да бъде. После осъзнах – това е едно истинско 12-годишно дете. Гледах го как пълни балони с вода зад кулисите и си играе, като всяко нормално дете, а после излиза на сцената и се превръща в един постигнал пълна зрялост звяр от развлекателния бизнес.
Suzanne De Passe: Не разполагах с механизъм, който да измери величините на онова, което правех. Скъсвах се от работа, но носех отговорността за всичко около Jackson 5—без албумите,—явлението, което щеше да се превърне в една от най-плодотворните групи, оказали най-голямо влияние върху чернокожите младежи за всички времена.
Smokey Robinson: Познавам Майкъл от 10-11 годишен. Той е най-добрият от всички ( в тази област, за всички времена). Пеенето, танцуването, албумите – пълната комбинация. Но някъде по пътя … той просто се изгуби. Лесно се случва.
