Предварително се извинявам на тези, които подведени от заглавието са решили, че ги чака романтично четиво, захаросано и карамелизирано с хепи енд. Или с безсмислени практически съвети за това как да преминат през минното поле на любовта. Или още по-лошо – някакви жокери за това как да я открият.
Ако вече сме загубили романтиците (надявам се не в пристъп на самоубийствено желание да си прережат вените), мисля че можем да преминем по същество!
Как се случва любовта? При мен и повечето ми приятелки заболяването винаги е идвало по един и същ начин: срещаш някой, от който краката ти омекват; забравяш всички смислени думи, които знаеш и леко започваш да пелтечиш като идиот; приемаш за естествен кравешкия поглед; не можеш да повярваш, че си попаднала на някой с толкова неустоим поглед/усмивка/задник! Нещо като едно голямо „БАМ!“ от нищото.
Случва се спонтанно, неочаквано, за секунди и не ти трябва да знаеш нищо повече освен факта, че си срещнала най-очарователния мъж! Всъщност ти и не знаеш нищо за него, защото го познаваш от 5 минути, но в корема ти вече пърхат пеперуди. Цяло ято пеперуди… не, не ято! Цяло стадо пеперуди! Какво се случва после не е толкова важно, защото в крайна сметка каквито и сценарии да се разиграят, всичко завършва в сълзи, сперма и счупени стъкла.
По важното е, че от известно време се случва нещо мноооооооого нередно! Схемата се променя: влюбването се превръща в процес – продължителен и малко объркващ! В живота ти се появява някой, който по никакъв начин не може да кажеш, че харесваш.
Да, той е мил/услужлив/удобен/безопасен/полезен, но откровено казано, не е твоят тип. Не че е грозен, просто не те привлича. Нищо ни ти трепва, в стомаха ти няма стадо пеперуди, умрели са до една.
Но с времето, някак си, не ме питайте как, този човек се настанява така удобно и ненатрапчиво в живота ти, че когато след няколко месеца разпокъсани срещи и виждания, те целуне в най-неочаквания момент, се чувстваш като ударена с тиган.
Първо се случи на една приятелка, после на друга, а тази вечер чух най-романтичната история от този вид, която някой може да си представи. При това с участието на някой, който е от Перник! Ако вече не бях глътнала един „Космо“, щях да си поръчам нещо за пиене! Точните думи на финала на историята, които приятелката ми каза бяха: „Момичета, мисля че започвам да се влюбвам!“
Още не схващам как точно влюбването може да е процес! При мен то е момент, удар с мокър парцел, едно неволно докосване по крака, страница в списание, целувка по бузата, споделено захарче, няколко думи за подкрепа в кофти ситуация. Ток!
Е, после известно време отричам пред себе си, но в края на краищата, след като съм минала през фазата на отричането, пак стигам до писмените самопризнания, че да, влюбила съм се точно в онзи момент!
Заключенията:
1.Няма универсална рецепта за това как се случва любовта! Сори!
2.Ако си секси, готин, висок, с убийствена усмивка и самоуверен поглед, жените ще си падат по теб без проблем. Но може и да не си и пак за завъртиш главата на някоя. Въпрос на момент!
3.Влюбването не е любов! Влюбването е краткотрайно и измамно. Пеперудите в корема умират бързо!
4.Влюбването се оправя при сблъсък с реалността/семейния статус на обекта на желание/превозно средство от градския транспорт
5.Никога не е излишно да имаш един въображаем акордеон в чантата си, в случай че приятелката ти, която никога не се влюбва, защото няма никой достоен за нея, вземе, че си намери майстора…
