Как се разпределя енергията ни
Главна роля във функционирането на психиката играе психическата енергия, която се намира в човека и се възприема посредством центрове, наричани чакри. Източната традиция ги представя под формата на лотоси с различен брой листа, разположени от вътрешната страна на гръбначния стълб и обърнати назад.
Основните чакри са седем. Те са следните:
муладхара, чакрата на живота и смъртта, намираща се в основата на гръбначния стълб; свадхищхана – сексуалният център, намиращ се в основата на таза;
манипура – низшият волеви и емоционален център, разположен на равнището на слънчевия сплит; анахата – сърдечният център, на нивото на сърцето;
вишудха – гърленият център, на равнището на шията;
аджна – „третото око“, центърът на висшата воля, между веждите;
сахасрара, центърът, намираш се в основата на черепа.
Всяка чакра може да бъде в по-открито или по-закрито състояние, пропускайки съответно по-голям или по-малък поток психическа енергия. Според еволюционното равнище на дадения човек чакрите постепенно започват да се откриват. Но на всяко еволюционно ниво понякога се пяявяват особени състояния, когато някои от чакрите се отварят повече от обичайното, и тогава човек става способен на неща, които в друго състояние за него са невъзможни. Какви именно са тези неща, зависи от това, кои чакри са се разтворили. Подобни състояния са силната влюбеност, творческия подем, смелостта на войника, хвърлящ се в атака, мигновеното просветление след тежка болест или загуба.
Психическата енергия се възприема от чакрите, а не от сетивните органи. Силните енергийни потоци субективно могат да бъдат преживявани като „натиск върху психиката“ от друга личност, група хора или ситуации. В определен смисъл всяка жизнена ситуация, в която попадаме, е магическа, доколкото въздейства върху психиката не само чрез сетивните органи и чрез мисленето, но и пряко – чрез потока от психическа енергия. Изразът „нагнети се напрежение“, „атмосфера на любов“, „лице, светещо от радост“ и други подобни трябва да бъдат възприемани буквално, а не като метафори.
Потоците психическа енергия носят определена информация /човек е в състояние да различава различни видове психическа енергия/. По-правилно е да се говори за информационно-енергийни потоци; информационните потоци винаги носят психическа енергия. Нейният недостиг субективно се изживява като скука, иллишъкът й – като силен интерес, но и в двата случая вниманието се превключва. В първия случай то се разсейва, а във втория се обръща навътре, за да може човек да усвои излишната психическа енергия. При правилно съотношение на информация и енергия в дадения поток неговото възприемане и усвояване става по-лесно.
Еволюцията на света като цяло може да бъде описана като постепенно превръщане на Хаоса /непроявения свят/ в Космос /проявения свят/ по пътя на информационно-енергийно въздействие, наричано в библейската традиция сътворяване.
