Gecata65: 5 неща, които полицаите не искат да знаете

6
Добави коментар
gogodram
gogodram

1. Не сте длъжни сте да отговаряте на въпросите
Съгласно чл. 121 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), можете да откажете да давате показания, ако те биха навредили на вас или семейството ви. Това означава, че ако сте арестувани, не е необходимо да отговаряте на въпроси. Позовете се на чл. 121 и кажете само, че отказвате да давате показания. В момента на задържането ви полицаят е длъжен да ви обясни за какво сте арестуван. Не можете да бъдете арестуван в качеството си на свидетел – за да ви арестуват, трябва да сте обвинен в нещо. Ако сте призован като свидетел, отказът ви да дадете показания (освен в случая на чл. 121) се наказва с глоба до 500 лева. Винаги обаче можете да твърдите, че нищо не помните, или че не можете да дадете надеждни показания. Не забравяйте, че даването на лъжливи показания се наказва, но късата памет (реална или не) не попада в Наказателния кодекс. Освен това по всяко време можете да пожелаете да присъства адвокат, дори да сте призован като свидетел. Показанията, дадени в отсътвие на такъв нямат съдебна тежест.

2. Можете да лъжете
Ако сте обвиняем (или заподозрян) можете преспокойно да лъжете. Законът предвижда отпадане на отговорността за лъжесвидетелстване (чл. 290 и чл. 292 от Наказателния кодекс(НК), ако отговорът може да ви уличи в престъпление. Също така не носите отговорност, ако в качеството си на свидетел дадете лъжливи показания пред полицията, от които впоследствие се откажете пред съда.

3. Самопризнанията не ви вкарват в затвора
Съгласно чл. 116 от НПК, не можете да бъдете осъден единствено въз основа на самопризнания. Дори да признаете, че сте убили комшията, полицията трябва да събере доказателства за това.

4. Разпитващият трябва да ви задава конкретни и ясни въпроси
След като разкажете (ако решите да го направите) в свободен текст това, което знаете, разпитващият трябва да ви задава ясни и конкретни въпроси, свързани с делото. Въпроси от рода на „А за оная работа в „Младост“ какво знаеш?“ (любим подход на полицаите) не са нито конкретни, нито свързани с делото. Такива са и всички въпроси, засягащи личния ви живот. Полицаите ги използват за да спечелят доверието ви и да си съставят план как да водят разпита. Можете да откажете да отговаряте, или да поискате конкретизиране. По същия начин не сте длъжни да разкривате обстоятелства и информация, за която не сте попитани изрично. Разбира се, можете да го направите, за да спечелите доверие и да поведете разпита в желана от вас посока, но това ще разгледаме в отделна статия.

5. Нямат право да ви обискират без заповед
Обиск може да се извършва без прокурорско одобрение само в два случая когато сте задържани, или ако има неоспорими доказателства, че укривате предмет, обект на престъпление. Следователно, ако ви спрат и поискат да отворите багажника на колата си, можете най-любезно да попитате задържан ли сте, или какви са основанията им да смятат, че прекарвате нещо незаконно. Ако никоя от горните две причини не е налице, можете да откажете. Дори да намерят цял арсенал в багажника ви, обискът няма да има стойност в съда, ако не може да се мотивира с някое от горните две обстоятелства. Разбира се, винаги могат да намерят повод да ви арестуват, така че номерът е да избегнете това преди всичко. И още нещо важно: ако ви отведат в районното за „справка“, тове не е арест и не дава право да ви обискират.
Още малко ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ !!!
На всеки може да му се случи да бъде разпитан в полицията – било като свидетел, било като обвиняем. Тук ще споменем най-често прилаганите техники за разпит, така че да знаете какво да очаквате. В отделна статия ще разгледаме техниките, които вие можете да приложите по време на разпита.

Преди да продължим с конкретни техники, нека се спрем на това, как протича разпитът. Преди всичко разпитващият ще започне с „неофициален разговор“. По време на този разговор полицаят цели две неща. Първо – да спечели доверието ви; да ви покаже, че няма нищо страшно и изобщо – да ви предразположи. Втората цел на този разговор е разпитващият да може да си състави мнение за вас – да установи интелектуалното ви ниво, да прецени интересите ви, доколко сте склонен да отговаряте точно и изчерпателно на въпросите и т.н. От поведението ви в тази фаза зависи изходът от целия разпит. Постарайте се да се представите за по-глупав, по-податлив и по-изплашен отколкото сте в действителност. Никой не е спечелил разкривайки потенциала си пред противника преди да е започнала битката. Тук трябва да споменем нещо важно: полицаят не е ваш приятел! Запомнете това изречение и си го повтаряйте, колкото и дружелюбно да се държи разпитващият.

След края на неофициалния разговор, полицаят ще ви обясни правата ви и ще ви прикани да разкажете със свои думи какво се е случило. Обикновено след изясняването на всеки ключов момент разпитващият ще ще сбие показанията ви в 2-3 изречения, които ще ви прочете преди да ги нанесе в протокола. Внимавайте в думите му, и поискайте да се перефразира дадено изречение, ако смятате, че сбитата версия пропуска момент, който може да се окаже ключов за защитата ви.

След приключване на разпита полицаят ще прочете протокола от край до край и ще ви го представи за подпис.

И така, нека започнем с най-често срещаните тактики. Наименованията, които съм дал, са условни – не става въпрос за официална терминология.

1. Изнервяне
Това е извънредно проста и в същото време много ефикасна техника, особено върху хора, които за пръв път попадат в полицията. В общи линии ви карат да чакате пред кабинета, докато се изнервите до степен да сте готов да кажете каквото и да е, само и само да си тръгнете по-бързо. Най-доброто противодействие е просто да се държите спокойно. Не се прегърбвайте и не тропайте нервно с крак. Колкото и учудващо да ви звучи, ако тялото ви се държи спокойно, мозъкът ви ще го последва.

2. Вече знаем всичко
Тази техника има няколко вариации. При най-често използваната разпитващият ви прекъсва и вика свой колега от съседен кабинет, или минаващ по коридора, посочва ви и казва „Я виж момчето/момичето какво вика за оная работа с телефона“ (или за каквото там са ви викнали). Ненужно е да се казва, че колегата му не знае нищо по въпроса. Цялата сценка се разиграва с цел да бъдете притеснени от неочакваната публика и внезапната публичност на проблема. Запазете спокойствие и не се отклонявайте от показанията си. Продължете да разговаряте само с вашия разпитващ, дори ако въпросите са зададени от колегата му. Започнете ли да отговаряте и на двамата разкъсвате вниманието си и се оказвате в положение да водите война на два фронта.
Друг вариант на тази техника е преди да започнете показанията си, разпитващият да ви подхвърли факт, който вече им е известен, намеквайки, че знае още много. В повечето случаи не знае нищо – иначе не би ви разпитвал. Трети вариант е „другите вече признаха“. При всички положения трябва да подходите с презумпцията, че разпитващият знае всичко. Така ще му дадете минимална информация, а всезнайковският подход ще пльосне на земята като мокър пешкир.

3. Искам да ти помогна
Тази техника помага в комбинация с изнервянето. Разпитващият използва фрази от рода на „Кажи бе, човек! Ще видим да те оправим някак, положението не толкова тежко!“ Повтаряйте си онова изречение, което прочетохте в началото – той не ви е приятел. Тази техника се прилага най-често когато разпитващият види, че няма за какво да ви задържа повече, но иска да измъкне информация за други дела. Започне ли да ви задава въпроси, несвързани с конкретното дело, и да ви предлага помощ – значи ще се измъкнете. Не казвайте нищо странично, защото започнете ли да давате информация ще седите там още поне два часа, докато ви изцедят като лимон.

4. Ще стане по-лошо
Често разпитващият ви предлага лесен изход (като му кажете каквото иска) и труден (най-често изразен с мътни заплахи от рода на „Знаеш ли какво е наказанието за укриване на информация?“). В повечето случаи това са само заплахи – стигне ли се дотам, значи полицаят е отчаян. Разбира се, помага да знаете какво е наказанието. Ако имате предишни регистрации или присъди, разпитващият може да ги използва като заплаха. Не се връзвайте – ако са имали нещо срещу вас при предишния случай, са щели да го използват. Ако вече имате присъда по предишен случай, полицията е безсилна – не можете да бъдете съден два пъти за едно и също престъпление. Започнат ли заплахите, запазете спокойствие, попитайте в какво друго сте обвинен и откажете да отговаряте на каквито и да било въпроси докато не видите обвинителен акт. Това е ваше право и ефектът върху разпитващия е подобен на ефекта на бетонен стълб между релсите върху експресен влак. Така обръщате ефекта – вместо да ви измъкне информация, разпитващият се оказва в положение, в което заподозреният отказва да отговаря и на въпроси по текущото дело.

5. Ще изпусна „Море от любов“
Тази техника се прилага сравнително рядко. Разпитващият се държи сякаш вашите показания са само формалност, която той иска да претупа – изпуска си сапунката/мача, или е оставил да пече кекс във фурната. Най-често се прилага когато сте достатъчно изнервен от чакане пред кабинета и също горите от нетърпение да си ходите. Показанията почват да се леят като планински поток, но щом се стигне до съществената част – изведнъж сапунката може да се отложи. Противодействието е да искате конкретни въпроси. На фразата „Казвай“ отговорете „Какво?“. Покажете, че докато разпитващият „бърза“, вие имате цял ден, компанията ви е приятна и единственото, което ви липсва за да е кефа пълен, е шише водка и двете джебчийки от маймунарника. В никакъв случай не отговаряйте на нещо, за което не сте питани изрично.

И накрая, не бива да забравяте, че ако в стаята има друг дознател, той слуша извънредно внимателно, макар че привидно си чопли ноктите. Трябва да сте подготвени от внезапни объркващи въпроси от негова страна. Както казахме в точка 2, не позволявайте да ви хванат неподготвени и не разделяйте вниманието си между двамата.

http://diukian4e.gigerstudio.info/articles.php?article_id=162