Ганбей!
20.09.2010 г. Радио Китай
„Хиляда чаши вино не са достатъчни, когато се срещнат истински приятели, но дори и половин изречение е прекалено дълго за хора, които няма какво да си кажат“, гласи една стара китайска поговорка. Всъщност „хилядите чаши вино“ не само правят приятни часовете с приятели, но са и онова, с което китайците най-често завързват приятелство, засенчвайки дори прочутите кавказки тостове. Ако попаднете в компания с китайски приятели или имате среща китайски бизнес партньори няма начин да избегнете наздравиците или „ганбей“, както им казват тук, затова ще ви споделя малко личен опит. Освен отделни сепарета, в китайските ресторанти има и специални стаи, където компании от десетина и повече души могат да седнат около кръгла маса, необезпокоявани и необезпокояващи останалите хора в ресторанта. Подобни стаи се използват и при специални случаи като рождени дни, семейни събирания, срещи със специални хора.Та в една такава стая на скъп ресторант, постлана дори с червен килим, ми се наложи да вляза преди време и уважа, заедно с няколко колеги любезните си домакини. В стаята, или по-скоро малката зала, имаше две големи кръгли маси, начело на всяка от които стоеше по един от домакините – обикновено човекът с най-високо положение. „Имате хубаво вино“, направих комплимент на седящия до мен китаец, в опит да разчупя пръв ледовете и опипам почвата за по-нататъшния ни разговор. Върху лицето на домакина грейна широка усмивка, след което помаха с ръка към стоящия в ъгъла на стаята келнер с думите: „Донесете бутилка червено!“ Момчето дотича на минутата и напълни чашите ни. Домакинът се изправи, последвахме го всички около масата, както явно повеляваше традицията, каза колко му е приятно, че сме негови и на града му гости и извика високо: „Ганбей!“ Отпих глътка от виното и понечих да оставя чашата си на масата, но китаецът ме погледна с такова разочарование, че за миг си помислих, че повече няма да ми проговори до края на вечерта. Човекът обаче ми посочи преполовената чаша и заяви кратко: „Това не е „ганбей“, при „ганбей“ се пие до дъно. Хайде!“.“Това ли било“, казах си наум, изпих, каквото беше останало в чашата, и побързах да разкажа на домакина си, че българите също сме известни с хубавото си вино и тежки мезета, които съперничат доста успешно на китайското гостоприемство.“Сега ще видим дали е така“, отвърна домакинът и минута след това разбрах каква голяма грешка бях допуснал.За китайците е въпрос на чест да покажат гостоприемството си и нескончаемите наздравици са неизменна част от това. Ако не можете или не ви се пие, разбира се, може да се измислите някакво извинение, но най-прекият път до сърцето и приятелството на китаеца минава през „хилядите чаши вино“, за които говори народната мъдрост.Нека обаче сега се върнем отново на вечерята ни, която заплашваше да се превърне в обикновено надпиване, ако не бе отрупаната с местни деликатеси маса. Забелязвайки, че чашата на някой от гостите е полупразна, домакинът ни подканяше келнера да я допълни, заедно с тези на останалите, след което отново ставахме на крака, викахме „ганбей“ и си показвахме един на друг празните чаши.“Трябва да издържа някак си“, казвах си на ум, поглеждайки скришом към бутилките с минерална вода в средата на масата, които след два часа още стояха недокоснати. Така и не посмях обаче да посегна към тях, за да не обидя домакините, и замезвах с каквото ми попадне пред погледа, само и само да неутрализирам алкохола, който след десетия „ганбей“ започна да премрежва погледа ми. Притичах до тоалетната в отчаян опит да се спася за малко, напръсках лицето си с шепи студена вода, но когато се върнах ме очакваше пълна чаша и поредния „ганбей“. Някъде към средата на вечерта, главните домакини на двете маси си размениха местата – обичай, с който китайците показват уважението си към своите гости, и разбира се последваха още няколко наздравици до дъно. За щастие, на следващия ден трябваше да ставаме рано и маратонът от тостове приключи преди полунощ, когато все още бяхме в състояние да се приберем сами до хотела. На изпроводяк обаче, домакинът, с който мерихме сили цяла вечер ме прегърна приятелски през рамото с думите: „Утре даваме официална вечеря, на която ще присъстват над сто гости. Ти обаче ще си отново на моята маса и тогава ще видим кой е по-добър“. „Разбира се, за мен ще е удоволствие“, успях да промълвя, докато съзнанието ми трескаво се опитваше да си представи какво ли ме чака.От разказа ми дотук, сигурно разбрахте, че не съм от най-големите почитатели на бог Бакхус, но жестът на китаеца бе наистина голям. Макар да не се бяхме виждали преди това, не знаех нищо за него, както и той за мен, но прочутото „ганбей“, ни събра и направи равни, както едва ли нещо друго би могло. На следващият ден събитията се повториха, но в далеч по-голям мащаб. Много пъти ставахме на крака, много пъти викахме „ганбей“ и обръщахме дъната на чашите, а с всяка от тях падаше още бариера между нас – чужденците, и китайските ни домакини. Докато най-накрая дори езикът, на който говорихме нямаше значение.Месеци след досега ми с китайската „ганбей“ култура, не исках да видя алкохол. Приятелствата, които тя ми създаде обаче, продължават и до днес.Тодор Радев
Материал на българска редакция на Радио Китай
Иде.ли? – Ганбей!
