Лорънс Стърн превод от английски Йордан Костурков
Photo: moonlightbulb
Първа глава
БИХ ИСКАЛ, щото било баща ми, било майка ми, а най-добре и двамата — след като дългът поравно им го повелява — да бяха пристъпили с повече внимание в действията си, когато са ме зачевали; ако те подобаващо се бяха поразмислили колко неща зависят от тези действия — а именно, че се касае не само за създаването на едно разумно Същество, но евентуално и за сполучливото оформяне и подходящата консистенция на неговото тяло, вероятно за неговата надареност, за самата нагласа на ума му, а също и — трябвало е да го знаят, — че дори съдбините на неговото потекло е можело да се развият по-различно в зависимост от надделелите във въпросния момент физиологически определящи течности и предразположености; —- та ако те подобаващо се бяха поразмислили и бяха преценили всичко това и процедирали съобразно, то тогава —- с положителност съм убеден, че от мен щеше да се получи съвсем различна личност на белия свят от тази, с която читателят по всяка вероятност ще се срещне тук. – Повярвайте ми, добри люде — туй не е нещо крайно маловажно, както мнозина от вас могат да решат; всички вие — не се и съмнявам — сте слушали за жизнените сили и как те се преливат от баща в син и т. н., и т. н., — а и много други неща в същата връзка: — е, добре, можете да разчитате на думата ми, че девет десети от разума или безразсъдството, от успехите или злощастията на човека на белия свят зависят от движенията и пъргавината на тези сили, както и от различните проходи и отводи, в които ги отбивате — тъй че когато бъдат пуснати на воля — дали в правилна или в погрешна посока не е все едно, — те се втурват безредно напред, сякаш в миг полудели, и утъпквайки многократно следите си, не след дълго очертават път, равен и гладък като градинска алея — а свикнат ли да се движат по нея, и самият Сатана в повечето случаи не е в състояние да ги пропъди от там.
Ах, скъпи, рече в онзи миг майка ми, да не би да си забравил да навиеш часовника? —- Боже Г–! — нададе вопъл баща ми, изразявайки удивлението си, като същевременно се стараеше да приглуши гласа си. —- Има ли друга жена от сътворението на света до днес, която да е прекъсвала мъжа си с такъв глупав въпрос? —- Моля, какво е имал предвид баща ви? —- Нищо.
Втора глава
—- В такъв случай, както мога да преценя, във въпроса няма нищо, нито добро, нито лошо. —- В такъв случай нека ви обясня, господине, че този въпрос в най-добрия случай беше крайно неуместен — защото той разпръсна и прогони жизнените сили, чиято обязаност е да придружават и подкрепят за ръчица ХОМУНКУЛУСА, за да го отведат невредим до мястото, отредено му за аудиенция.
ХОМУНКУЛУСЪТ, господине, може да изглежда жалък и комичен в нашия век на лекомислие, ако го преценяваме с очите на глупака или предубедения — ала в очите на просветения в научните изследвания той се разкрива в друга светлина: като СЪЩЕСТВО, намиращо се под закрила и гарантирано с права. —- Философите с интереси към по-дребното, които между впрочем имат най-внушителни възгледи (тяхната мисловна нагласа е обратно пропорционална на изследванията им), посочват неопровержимо: че ХОМУНКУЛУСЪТ е сътворен от същата ръка – създаден от същите закони на природата — надарен със същите двигателни сили и умения, както всички нас; —- че той е съставен също като нас от кожа, коса, тлъстини, плът, вени, артерии, сухожилия, нерви, хрущяли, кости, костен мозък, мозък, жлези, гениталии, физиологически определящи течности, стави; —- че той е Същество пълно с живот —- и във всеки смисъл на думата е не по-малко и също така основателно наш ближен като негова милост Лорд Канцлера на Англия. —- И той може да приема благодеяния, и той може да бъде оскърбен, —- и той може да изпита удовлетворение; — с една дума има всичките претенции и права на човешкия род, за които Тулий, Пуфендорф , както и най-бележитите моралисти, утвърждават, че произтичат от естеството на тази общност и отношенията в нея.
Е, драги ми господине, а какво би станало, ако би го сполетяло някое нещастие по пътя му сам-самин? —- Или пък в страха да не го сполети — така присъщ за невръстния пътешественик, — ако нашият млад господин пристигне до местоназначението си капнал от умора —- силата на мускулите му и мъжката му сила похабени от изтощението — собствените му жизнени сили неописуемо изтерзани — и ако в това ужасно разстроено състояние на психиката си той стане жертва на внезапни стряскания или на низ от гнетящи го сънища и видения през деветте безкрайно дълги месеца, които следват? —- Изтръпвам при мисълта каква предпоставка е била положена за хиляди недъзи, както на тялото, така и на ума му, които нито вещината на лекаря, нито тая на философа биха могли някога подир това напълно да изправят.
Трета глава
НА моя чичо — господин Тоби Шанди, съм задължен за по-горе разказаната автентична случка; на него баща ми, който беше превъзходен философ по рождение и доста пристрастен към задълбочени размисли и за най-маловажните подробности, често и с униние се бе жалвал за стореното зло; а веднъж по-специално, както добре си спомняше чичо Тоби, забелязвайки някаква необяснима несиметричност (така я нарекъл) в начина, по който аз си вирех темето, и обяснявайки механизма на действията ми, моят родител поклатил глава и с глас, изразяващ повече болка, отколкото укор, казал, че сърцето му от самото начало го предчувствувало — а виждал как предчувствията му се потвърждават и от това, и от хиляди други наблюдения, които бил провел над мен, — Че аз няма нито да мисля, нито да постъпвам като всички други деца. —- Но уви! — продължил той, пак поклащайки глава и изтривайки сълзата, търколила се по бузите му: — Нещастията на моя Тристрам започнаха девет месеца преди той да се появи на бял свят.
—- Моята майка, която седяла наблизо, вдигнала очи към него — но и така не видяла в думите на баща ми нищо, което да не можела да разбере и с тила си; моят чичо обаче, господин Тоби Шанди, който често бил слушал за въпросния случай, прекрасно разбрал всичко.
Четвърта глава
ЗНАМ, че има на този свят читатели — а също и толкова други добри хора, без изобщо да са читатели, — които не могат да се успокоят, докато не бъдат посветени от игла до конец в тайната на всичко, свързано с даден човек.
И воден само от разбиране на тази тяхна природа, както и поради вътрешната ми съпротива да разочаровам която и да било жива душа, се принудих да навляза вече в такива подробности. А тъй като моят живот и мненията ми вероятно ще вдигнат известен шум по света и, ако вярно предполагам, ще привлекат интереса на хора от всякакви слоеве, занятия и вероизповедания, ще бъдат четени не по-малко от прочутата “Пътят на поклонника” и в крайна сметка ще се превърнат точно в това, за което Монтен се бои да не стане с опитите му , т. е. в книга, зарязана на перваза в салона; — по тази причина аз намирам за нужно да отделя на всеки по ред малко внимание и затова следва да ви помоля за извинение, че ще продължа още някое време в избраната посока: Предвид изтъкнатите съображения съм доволен, че започнах разказа за себе си по този начин и че съм в състояние да продължа и проследя всичко в него, както Хораций казва, ab Ovo .
Хораций, знам това, общо взето не препоръчва такъв маниер: Ала този уважаван господин разглежда епическата поема или трагедията — (забравил съм кое) — но пък и ако не съм прав, ще помоля г-н Хораций да ме извини; — че при писането на това, за което съм се заловил, няма да се придържам нито към неговите правила, нито към правилата на който и да било човек изобщо.
На такива хора все пак, които намират за добре да не се връщат толкова далеч назад в тия неща, не мога да дам по-добър съвет от този да пропуснат останалата част от настоящата Глава; защото предварително заявявам, че тя е написана само за любопитните и любознателните.
———Затворете вратата——–
Заченат съм през нощта на първата Неделя срещу първия Понеделник на месец Март, лето Господне хиляда седемстотин и осемнадесето. Сигурен съм в това. — А причината да разказвам така подробно за нещо, случило се преди да се родя, е една друга апокрифна история, известна само в нашето семейство, на която сега давам публичност, за да се изясни по-добре въпросният момент.
Баща ми, необходимо е да го знаете, който в началото се занимавал с търговия с ориенталски стоки, но прекратил преди няколко години деловите си връзки, за да се оттегли в бащиното си имение в графство —-, където да дочака края на дните си, беше, мисля, един от най-прецизните хора, които някога са се раждали, във всичко, което вършеше: било то свързано с работата му, било с развлеченията. Като дребен пример за тази негова крайна прецизност, на която действително беше станал роб, ще послужи това: — от дълги години той си беше изградил навика през първата Неделна вечер на всеки месец, в течение на цялата година — неотклонно, както неотклонно настъпваше самата Неделна вечер — да навива собственоръчно големия домашен часовник, който стоеше на горната площадка на задното стълбище. — И като е бил някъде между петдесет и шестдесетгодишен по времето, за което говоря, — той съобразно е бил подчинил постепенно и някои други дребни семейни задължения на същия цикъл, за да може, както често казвал на чичо ми Тоби, да ликвидира всичко наведнъж и повече да не бъде тормозен и притесняван до края на месеца.
Този порядък беше нарушен само от един инцидент, бедите от който в най-голяма степен се стовариха върху мен, а последиците, боя се, ще нося със себе си до гроб; а именно, че поради една досадна асоциативна връзка, без всякаква логическа обусловеност, в крайна сметка се получаваше така, че клетата ми майка никога не чуваше навиването на въпросния часовник — а единствено мислите за други неща безпрепятствено скачаха в главата й — и vice versa : — за такава странна комбинация от идеи мъдрият Лок , който без съмнение разбираше естеството на тези неща по-добре от другите хора, твърди, че е предизвикала повече сбъркани действия от всички други възможни източници на беди.
Но това между другото.
По-нататък, както се вижда от записаното в бележника на баща ми, лежащ сега на масата, „на Благовещение”, който празник е на 25-о число на същия месец, когато датирам своето зачатие, — баща ми тръгнал на път за Лондон с моя по-голям брат Боби, за да го настани „в Уестминстърското училище” , и че, както се разбира от същия достоверен източник, „той не се върнал при съпругата си и семейството си преди втората седмица на Май” — а оттук въпросът може да се смята решен почти напълно сигурно. При все това, обстоятелствата по-нататък, в началото на следващата глава, изключват всяка възможност за съмнение.
—- Но, моля ви, господине, какво е правил баща ви през целия Декември, през Януари и Февруари? —- О, госпожо, но през въпросното време той е бил скован от Ишиаса си.
© 2006-2015 public-republic.com Всички снимки и материали на сайта Public Republic са авторски и със запазени права. Бъдете така добри и се свържете с нашата редакция, ако желаете да ползвате нашите статии. Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към публикациите. За повече информация: Авторски права – защита и санкции. Благодарим предварително!
