Пътувам си аз във влака и срещу мене една жена. Заговаряме се и тя казва „Тръгнала съм да видя синчето си!„ Къде е това синче? „Военно училище завършва мъничкият ми, за дипломирането му отивам!„ Такааааааа…. „синчето“, още известен като „мъничкият ми“ е явно мъж на най-малко 23 години, лейтенант в армията. Вместо да се гордее, че е отгледала здрав, прав мъж, женицата живее с мисълта, че се грижи за детенце…
Това е преразказана случка от една иначе доста тъпа книгата, която обаче ме провокира към някои мисли, които са ми минавали и друг път, а и далеч не само на мене (ами например на баба ми, която укоряваше майка ми да не ме глези, че “да не стане детето педерас“). Макар да съм далеч от психо-поведенческите прозрения на баба ми относно ранното сексуално развитие, на път съм да отбележа, нещо, което е ясно на всички – че възпитанието на едно дете и отношението на родителите му към него имат огромна роля за неговото развитие като човек и възрастен. Така че да си поговорим за любовта на майките към децата им, и по-точно към синовете, особено когато синът е единствено дете – върху което имам пространни впечатления, при това дори от първа ръка, а форумките от бг-мама – дори още по-пространни, ама за това след малко.
Това е една изключително интересна тема, по която обаче почти не се говори или поне аз не съм срещал. Във всякаква литература, майчината любов е представена като нещо отвъд съмнение, неподлежащо на анализ – което колкото е повече, толкова е по-добре. Да, ама не.
Понякога, по стечение на обстоятелствата или по лично убеждение, майката започва да отъждествява собствения си живот, и смисъла му и семейните отношения, единствено и само с грижата за детето. Особено, ако това дете е единствено и особено, ако животът на майката не е особено добър така или иначе, та детето й е единственото хубаво и заслужаващо любов нещо в него.
Понякога, в такива случаи, тази любов, изпълнена с жертвоготовност и най-добри и благородни чувства, за която пеят песните и която възхваляват поетите, започва да задушава и убива дори в ранна възраст. Тя задушава детето, прави го разглезено, мамино синче, пречи у него да се развие самостоятелност, дух на независим човек. Виждали сте майки-орлици, готови да се карат и бият за всяко съвсем дребно истинско или най-често въображаемо нещо, свързано с детето им – и се гордеят с това, имат именно него за истинска майчина любов и грижа.
Любов и грижа, която продължава непроменена, дори когато „детето“ е на 30 и повече години и би трябвало отдавна да е мъж и да се е пуснал от полата на майка си – но в случая не е. Най-интересното е, че майките на такива отдавна пораснали “момченца” продължават да ги виждат като малки деца и активно да се противопоставят на всеки опит на “детето” да се освободи от тяхното влияние – възприемат стремежа към самостоятелност като лична обида и отхвърляне на техните най-искрени чувства…
В много семейства монолитният образ на могъщата свекърва хвърля сянка върху мекушавия и безволев съпруг и нефелните му опити да гради самостоятелно семейство. Но докато това е, така да се каже, почти традиция в нашите географски ширини и никой не му обръща кой знае колко внимание, всъщност има много по-нелицеприятни примери за резултатите от прекомерната майчина любов и обсесията към сина върху психиката и развитието на детето/младия човек и в последствие – мъжа.
А всъщност и на жената, ако се базирам на скромните си наблюдения по въпроса – двайсе и пет-шест годишни жени, които или живеят с майките си макар да имат сериозни гаджета от същия град, или живеят другаде, но се обаждат по два пъти на ден на мама и се съветват с нея за всяко решение, вкл. и какво ще ядат довечера.
Вижте тия истории, голяма част от които са за мъже в трийсетте, докладващи на маминка как е минала срещата с новото гадже … и това е най-невинния разказ. Прочетете линка, ако не сте вече – осигурява часове забавление и задълбочен полеви опит на множество жени от форума на бг-мама с печалните резултати от описания в статията феномен.
помощ за абонамента?
Tags: любов, майка, родители
