Хрянът като храна, подправка и лекарство е познат от дълбока древност. Има писмени сведения още от XI век, а през XVI в. растението вече се отглежда култивирано от французите. Хрянът е многогодишно, мразоустойчиво растение, което достига височина до 1,5 м. Използват се главно корените, а в по-редки случаи и листата. Най-качествени корени за подправка се получават в неторени, черноземни и влажни почви. Корените се използват основно в прясно състояние, защото при сушене губят голяма част от вкусово-лечебните си свойства. За да се запазят в прясно състояние, корени се поставят в пясък. По този начин издържат до няколко месеца. Могат да се съхраняват и в стъклени съдове под формата на каша, залети със смес от винен оцет, сол, малко мед и олио. Като храна и подправка корените на хряна се добиват главно от 2-3–годишни растения, защото те са с най-силен специфичен аромат и лют вкус. Съставът на коренището е твърде разнообразен: 1,20% етерично масло, 20% въглехидрати, малко мазнини, витамин С, който в зелените части е около 200 мг %. Корените на хряна съдържат още синапено масло, захар, соли на калия, натрия, сярата, калция, фосфора, магнезия, хлора, желязото, медта и органичните съединения. Много важен е гликозидът синегрин. Той възбужда апетита и подобрява храносмилането.
При варене ароматът на хряна се губи и по тази причина като подправка се прибавя към ястията накрая. Може да се използва и като основен зеленчук за приготвяне на супи и ястия с тлъсто месо. За да се намали парливостта му се смесва със сметана, пюре от ябълки, майонеза и др. Хрянът подобрява вкуса и действа консервиращо на туршии и зеленчукови салати. Добавя се към майонеза за варена риба, варено телешко, печено месо за студено сервиране.
В народната медицина корените на хряна се използват под форма на сок при болни с понижена киселинност на стомашния сок (1 ч. л. се приема по време на ядене заедно с мед, захар или някаква течност 3 пъти на ден). Сок се използва и при камъни в пикочния мехур, подагра, ревматизъм, за стимулиране на уринирането, при грип, кашлица, високо артериално налягане. Под форма на сироп, който се прави от смлени на каша корени, посипани със захар също може да се използва за лечение. Хрянът подпомага образуването на витамин B1 в организъма и това е причина да се използва и при неврастения. При ишиас, плеврит, пигментни петна по кожата хрянът се използва външно под форма на каша – пресен хрян и тесто се омесват добре, поставят се в марля и се налагат на болните места, след намазването им с мазнина, за да се предотврати изгарянето на кожата. Хрянът не трябва да престоява повече от 10-12 минути върху болното място.
