От какво се правят струните на цигулките?
Струните на цигулката не се правят от котешки черва и никога не са се правели. Това е мит съчинен от средновековните италиански лютиери, които открили, че агнешките черва са много подходящи за техните инструменти. По това време се смятало, че да убиеш котка носи лош късмет, и те искали да запазят тайната на своите цигулки, като разправяли на всички, че струните се правят от котешки черва.
Според легендата един сарач на име Еразмо от планинското село Сале в планините Абруци край Пескара чул вятърът да свири през опънатите да съхнат агнешки черва и помислил, че те ще свършат добра работа като струни.
Сале станало център на производството на струни за цигулка в продължение на 600 години, а Еразмо бил канонизиран като светец покровител на производителите на струни. Земетресението през 1905 г. и 1933 г. сложили край на производството в Сале, но двама от най-извесните производители на струни за цигулка в света – Д’Арадио и Мари – се ръководят от салетински семейства.
До 1750 г. всички цигулки били със струни от агнешки черва. Червата се взимат още топли, почистват се от мазнини и остатъци и се накисват в студена вода. След това най-добрите части се нарязват на ленти, увиват се и се остъргват, докато се получи струна с нужната дебелина.
Днес се използват комбинации от черва, найлон и стомана, макар че ценителите продължават да смятат, че червата дават най-добър звук. Рихард Вагнер разпространил ужасна история за да дескридитира Брамнс, когото никак не обичал. Той разказвал как Брамс получил подарък от чешкият композитор Антонин Дворжак един лък за стрелба по врабчета. С него той дебнел минаващите котки от прозореца си на виенският си апартамент. Вагнер продължил нататък: „След като забодял бедното животно, той го изтеглял до прозореца си като въдичар. Той слушал с удоволствие предсмъртните стонове на жертвите си и старателно ги записвал в бележника си”.
Вагнер никога не е посещавал Брамс и не е виждал апартамента му. Няма никакви доказателства за съществуването на такъв „лък за врабчета” , още по малко той да е изпратен от Дворжак. Когато котките умират, те не издават никакви звуци. Независимо от всичко слуховете са записани като действителни факти в няколко биографии на Брамс
