Бойко Борисов даде следния пример за национализацията на професионалните пенсионни фондове (очевидно примерът е роден в главите на синдикалистите):
Погледнато обаче ние, въвеждайки имаме и прецедент. Учителският фонд, който е в НОИ има 104% ликвидност. Сиреч – работи перфектно.
Нека разгледаме учителския пенсионен фонд, за да видим как работи перфектно и дали това ще стане с национализирания професионален пенсионен фонд.
Учителски пенсионен фонд, УПФ:
– получава пенсионна вноска от 4.3% от заплатата на всеки осигурен
– плаща ранни пенсии в период на 3 години (може и малко по-дълго, но тогава се плащат по-ниски пенсии)
– изисква учителски осигурителен стаж от 30 години (25 години за жените)
– учителите трябва да са плащали във фонда от 1997 година насам, за да вземат пенсия
– т.е. един мъж получава ранна пенсия от 60 до 63 годишна възраст, след което се пенсионира по общия ред
– 100 хиляди учители внасят вноски, 3 хиляди получават пенсия
При такова високо съотношение осигурени/пенсионери (33:1) и също високо съотношение между време на внасяне и време на получаване, всяка пенсионна система (дори и най-калпавата) ще показва добри резултати.
Което не означава, че учителският пенсионен фонд е ефективен. Между другото, има толкова малко информация за този фонд, че въобще не може да се изчислят някакви показатели за него. За сравнение, частните пенсионни фондове публикуват тонове информация, включително ежедневна.
Нека видим същите показатели за професионалните пенсионни фондове, ППФ:
– получават пенсионна вноска от 7 и 12% от заплатата (съотв. 2 и 1 категория труд)
– планирало се е да плащат ранни пенсии в период 3 и 8 години (съотв. 2 и 1 категория труд); реално, обаче, законът позволява 8 и 13 години по-ранно пенсиониране (има и по-екстремни случаи – 15-18 години по-ранно пенсиониране)
– изисква стаж първа категория труд от само 10 години
– може да се достигне пенсиониране дори без да са плащани вноски в професионален фонд, или да са плащани малко
– т.е. един мъж получава ранна пенсия от 52 до 63 годишна възраст, след което се пенсионира по общия ред (екстремни случаи, позволени от закона – ранна пенсия от 45 до 63 годишна възраст)
– съотношението между осигурени и пенсионери не е 33:1, а е около 10 пъти по-ниско
Да направим някои сравнения:
1. съотношение между време на внасяне и очаквано време на получаване
– учителски фонд: 10:1
– професионален фонд: 1:1 или дори 0.5:1
2. съотношение между време на внасяне и очаквано време на получаване от началото на съществуването на фонда
– учителски фонд: 4.7:1
– професионален фонд: някъде между 0.5:1 и дори 0.1:1, като има и случаи на 0.01:1
3. съотношение внасящи към пенсионери
– учителски фонд: 33:1
– професионален фонд: 3:1
Т.е. имаме между 10 и 20 пъти по-лоши съотношения по всички показатели. Те очевидно не могат да бъдат компенсирани от 2-3 пъти по-високи пенсионни вноски.
Извод 1: Дори да се направи национализиран професионален пенсионен фонд, който да се управлява като учителския пенсионен фонд, резултатите няма да са добри – национализираният фонд ще излезе скоро на дефицит и ще фалира скоропостижно. И учителския фонд би фалирал, ако имаше толкова разпуснати изисквания за получаване на пенсия.
Извод 2: Реално необходимите реформи са в следните посоки:
– повишаване на възрастта за ранно пенсиониране (както е предвидено по закон, но никога изпълнено)
– премахване на възможността за пенсиониране на 45 години (както по закон е трябвало да стане още през 2004)
– постигане на по-висок ефективен период на внасяне на вноски в ППФ (ще стане като ефект от горните)
– тези, които са внасяли вноски в държавния фонд преди 2000 г. и в професионален фонд след 2000 г. трябва да получават част от пенсията си от държавата и другата част от професионален пенсионен фонд (където е внасяно, оттам трябва да се получава)
Извод 3: Национализацията не решава нито един от проблемите, не извършва нито една от необходимите реформи и е безсмислена идея (а в същото време и изключително вредна за средата изобщо).
