Всекидневно животът ни поднася много и различни изпитания, и едно от тях е Любовта …
Всеки от нас я е срещнал поне веднъж – голямата, истинската, неповторимата и единствената … Тази,която помним и винаги носим в себе си …
Тази, която ни изпепелява отвътре … и винаги когато си спомним за нея, идват и пеперудите в стомаха … тези, които си мислехме че вече няма да се появят …
Любовта, която ни кара да се чувстваме отново деца … и макар всичко да е било отдавна и отминало … спомена за нея винаги ни кара да мечтаем …
Тази, която сме затъкнали на дълбоко в сърцата си и забравили там … същата, която се е появила отново в сънищата ни неканена … и в същото време e толкова истинска, близка и реална и сякаш ако се протегнем, ще можем отново да я докоснем с парещи устни … но вместо това спомена за нея ни е донесъл поредната безсънна нощ със себе си …
Тази любов, която прави грубите и недодялани – нежни … и превръща всяка обикновена целувка във вълшебство … което ще ни накара после да се чувстваме безкрайно леки и ефирни …
Тя – вечната … правеща горещи – сълзите отронили се от очите ни … по време на страстта … и устните- безмълвни и смирени молещи за още …
Същата – виновницата за толкова пречупени … крила, мечти и сърца…
Само за нея – истинската …не съществуват граници … и само тя може да превърне един обикновен живот – в приказка …