Тайните на тайните общества

4
Добави коментар
ibridik
ibridik

Ако точно днес сте си забравили чувството за хумор в трамвая – не ви препоръчвам да четете този текст по-нататък. Нито тази рубрика (“Доктор Смях“), нито дори този блог…

Ако сте пък представител на някое от неизброимите тайни общества (те обикновено нямат чувство за хумор, щото това, все пак, е мозъчна функция) – много моля да не бесите черна котка пред вратата ми! Мразя насилниците и ще е много нездравословно да ви хвана, че мъчите някое животинче… а освен това много обичам котките.

След всички тези предупреждения и уговорки, можем да започнем и самата дЕсертация (думата идва от “десерт”, което е европейската извратеност на “мезе” – а в този текст съм взел доста хора и явления за мезе).

Написах “да започнем” и това не е случайна употреба на първо лице множественно число. Аз ще започна да я пиша (десертацията), а вие – да я четете. Дано поне един от двама ни да издържи до края!

Няма да ви глезя с по-лесно смилаеми твърдения за начало, а направо ще ви метна в дълбокото. В случая иде реч за изконната дилема: кое е по-характерно за тайните общества – че са тайни или, че са общества?!

Разбира се, тоз философски чатал има два отговора – единият е специфичен за България, а другият важи за останалия (цивилизован) свят. Тъй като – макар да нямаме разумна причина за това – сме патриоти, ще обърнем повече внимание на характерните български особености. А останалият свят ще го използваме само за фон. И за контраст…

По света тайните общества са древни и имат многовековна история. У нас съществуват сравнително отскоро и историята им е доста скромна. Което обаче не може да се каже за истерията около тях…

В голяма част от модерния свят на тайните общества се гледа с доста недоверие и подозрение. У нас е точно обратното (както винаги). Куцо и сакато гледа да се вреди  в някой таен орден (те не са и никак тайни, но за това – след малко), да се снима в шарени одежди и да намаже нещо от цялата далавера.

Намазването има много форми. Най-невинната е да завържеш някой бизнес-контакт – известно е, че в тайните общества приемат само след препоръка (както навремето в Партията… но и за това – пак след малко) и рядко канят за нови членове хора на социални помощи…

Повечето тайни общества (особено пък у нас) са благоприятна среда (нещо като пространството под ръба на тоалетната чиния – за микробите)  за развитие на кариеристи и мегаломани от дребен и среден калибър. (Тези, с едрия калибър, направо си основават собствена политическа партия).

Кариеристите и мегаломаните обаче, са доста конфликтни личности и това рано или късно води до раздори и разкол. Може вече да си нямаме два църковни синода, но не питайте колко са “официалните” масонските ложи, примерно! Не че е тайна – ама и самите масони не знаят точния отговор…

Едно обаче е сигурно – лидерите все са ни в повече. Щото българинът е роден за Генерален Директор (Велик Магистър и прочее ефектни титли) и не може да миряса даже и ако е зам. шеф (то това за него си е направо срам и излагация).

Парадоксално е, че всяко тайно общество твърди, че не прави нищо нередно и незаконно – а се занимава с богоугодни дела и благотворителност. Защо това трябва да става тайно… не става никога ясно. (И аз нямам прилично обяснение… ама може пък да са много срамежливи хорицата?!).

Има хипотези, според които голяма част от членовете на тези тайни общества са скрити или отявлени тра(нс)вестити. Аз съм склонен да го приема това твърдение – че то кой нормален мъж би се кефил да си облича престилка или други там странни премени?! Има логика…

По света е модерно да се допускат вече и жени във въпросните ложи. У нас все още робуваме на балканското мислене и мястото на жената не е в ложата, а в ложето. И до печката, разбира се…

За всяко тайно общество е характерно да има свой таен знак. Обикновено е някакъв изчанчен вид ръкостискане – също като при рапърите и негърските банди, но без възгласите “Йо, мен!” и широката усмивка. Все пак говорим за сериозни хора! Ако не бяха сериозни – нямаше да носят такива скъпи костюми и такива мрачни физиономии… нал тъй?!

Един широко-разпространен (дори и у нас – след ерата на хеви метъла) такъв знак е прочутата изобразяване с пръсти на “рогата на Дявола”. Нямам убедителни доказателства, че точно този жест наистина е таен знак на потайните общества. Но със сигурност същия знак е израз от езика на жестовете. И означава нещо съвсем друго: “Обичам те!”.

(Много ми е трудно да повярвам, че тайните общества са създадени да пропагандират мир и любов. Макар че съм чувал какви ли не истории за тайни оргии и други любовни ритуали…)

За тайните общества се говорят и много откровени глупости. (То в България същото важи и за всички други теми на разговор – тонове глупости, между които фактите просто се губят безвъзвратно).

Едно от невероятните твърдения е, че на тайните си сбирки принасят в жертва младенци или пият от кръвта им. Поне у нас със сигурност се предпочита традиционната скара и червено вино от прочут регион. Пък то и раждаемостта доста спадна и младенците все пак са дефицит… да не говорим, че те са също така и ценна експортна стока – предимно на гръцкия пазар, но и в други направления.

Има и безспорни факти, обаче. Един такъв факт е, че във символиката на почти всяко тайно общество присъства т.нар. пентаграм – познат у нас повече като “петолъчка”. Това – до голяма степен – обяснява защо в родните тайни общества има и много бивши партийни членове…

Донякъде с това би могло да се обяснят и доста мистерии с родния футболен клуб ЦСКА в последните години. Символът на този отбор също е петолъчка, а и доста от футболистите му играят сякаш имат някаква тайна мисия – и нямат нищо общо с вкарването на голове и постигането на победа. Но тази теория доста издиша. Другият ни гранд – ПФК Левски – също издиша. И то без да има такива сатанински символи в емблемата си…

И все пак – никак няма да се учудя ако Александър Томов и Тодор Батков се окажат сатанисти… (Това би обяснило много неща!).

Но да оставим родния футбол на мира (доколкото това въобще има нещо с футбола) и да се върнем пак при тайните общества.

Приемането в тези клубове става не само след проучване и препоръки, но и след специални ритуали по иницииране (въвеждане) във всяка една степен. Приликата с пионерската организация, ДКМС и БКП ще ни извади очите… но като се вземе предвид историческата хронология – по-скоро Партията се е учила от Масоните, а не обратното. Пък може и това да са просто различни имена за едно и също нещо – знае ли човек?!

Има и една друга – по-тънка – прилика между двете общности: склонността винаги да се бди за врагът отвътре (врагът с партиен билет). Тайните общества много се вардят да не попадне в тях случаен човек или такъв, на когото не му е мястото там. Ама то и във футбола ако нямаше грешки – нямаше да има и голове! В случая става въпрос за бивши членове, които сядат да пишат разобличителни книги. То това си е направо автогол, но пък падат добри пари. Пак като във футбола..

Третата – но не и последна прилика – между БКП и тайните общества е донякъде лингвистична. На ингилизки, най-разпространеният термин за това явление е secret order. Тук няма да се впускам в полемика дал това order – което на английски език означава също и “ред” – има нещо общо с “Ред, законност и справедливост” . (Не щото не мога да кажа нищо по темата, а щото ме напушва смях като си представя Яне Янев в майсторска престилчица…). Но същата дума на нашенски е придобила друго звучене – “орден”. Нали се сещате, кои си падаха по раздаването и получаването на ордени?! И едно време… но и сега…

Сигурно има още много какво да се каже по въпроса за тайните на тайните общества. Но ще си оставя някои козове в ръкава.

Ако нещо се случи с мен – пълните разкрития са написани с много ситен шрифт и симпатично мастило върху едрия бюст на една не по-малко симпатична блондинка. Отговаря на името “Бейби” и реагира добре и на стодоларови банкноти (но принципно няма предразсъдъци и към еврото).

Заклел съм я да не издава тайната ми на никого… но тя така или иначе не помни за дълго каквото и да и кажеш. Затова не я разпитвайте много-много, ами направо й проверете циците – там е Истината!

За финал – една реч на покойният JFK. Президентът Кенеди също си е падал по пищни блондинки. И също е имал особено мнение за тайните общества – както ще разберете от речта му.

Дали трагичната му кончина е свързана по някакъв начин с тази реч… това не се наемам да твърдя със сигурност!

Все пак… животът е толкова хубав!

Още по темата:

Един друг поглед над тамплиерите, илюминатите и луминисцентите

Tags: Батков, БКП, илюминатите, луминисцентите, тамплиерите, Томов, ЦСКА