Септември е подходящ за следобедни разходки по наскоро запустелия морски бряг, а скалистите места, като нос Акин, превръщат скитането във вълнуващо занимание.
Вървя по дългата плажна ивица на залива Врамос, заключена между носовете Атия и Акин.
Без летовниците е пусто и тихо… вятърът е пораздухал боклуците.
С наближаването на извивката преди носа се отбивам до нахвърляните в морето скали.
От тук започва и нос Акин, който все още е със забранен достъп, заради бившата казармата разположена на него.
Продължавам разходката си по „свободния“ бряг, където се показва още едно рибарско пристанище.
Първото малко препятствие не ми позволява да продължа покрай скалите и трябва да прекося отгоре.
Здрачава се и решавам да оставя обиколката на носа за някой друг облачен ден.
Талянът очаква своите верни нощни гости от дълбините.
Корморан е заел почетно си място на вечерната трапеза.
Морето е отвело старо дърво до поредната му спирка на скалистия нос.
