Автор: Таня ЙовчеваНародното въображение предусеща свободата и възхвалява несломимата българска войска, получила саможертвена подкрепа от народа си.Българският народ никога не се е примирявал с насилието и е отстоявал вярата, националната си чест и достойнство. Голям дял в историческите песни заемат тези, в които народът е изразил страданието си, причинено от турските жестокости и насилие.В песента „Даваш ли, даваш, балканджи Йово” е представено героичното поведение на българина пред турските насилници, неговата народностна устойчивост в една изключително драматична ситуация, в страшния сблъсък на два свята.Балканджи Йово остава без ръце, крака и очи, подложен е на пълно физическо унищожение, но той е определил за себе си високата цена на своя отказ: живота си. Непоклатим остава пред мъките, защото по този начин отстоява своята чест, достойнството си и съхранява народността си.Народният певец ни отвежда към най-страшните моменти на робството, за да ни докаже, че не е загинал българският род, все така силен и мъжествен е духът на българите. Изразявайки преклонението си пред величието на обикновените хора, певецът преувеличава физическата издръжливост на балаканджи Йово. Гордият българин с достойнство побеждава омразния поробител в жестокия двубой.
Братът и сестрата ще бъдат разделени насилствено, но духовната връзка помежду им никога не ще бъде унищожена. Вярата ще запази тяхната неразривна връзка. Балканджи Йово с нежност и любов отпраща своята сестра: „Хайде със здраве, хубаво Яно!” Това е последният братски благослов, отправен към свидната сестра. Йово е убеден, че тя ще си остане българка завинаги, независимо, че ще бъде отведена „долу в полето, татарско село”. Яна не ще се откаже от своята вяра, защото е твърда и непоколебима като своя брат.Любовта към родината, свободата и правдата е основното чувство в историческите народни песни. Те се отличават с високо художествено майсторство и възпитават поколенията в дух на непримиримост с насилието, жестокостта, робството. Вълнуващите шедьоври на нашата лирична народна поезия отразяват душевността на българина в епизодите от вековна героична борба. До нас – съвременните българи, достига решителният победен устрем на Шишмановите воини, духовната твърдост на балканджи Йово и други завладяващи герои. От тях ние черпим неизтощима енергия за борба с неправдата, насилието и се изпълваме с безгранична национална гордост и възхищение при мисълта, че сме техни потомци.
