Перперикон – разходка в снимки | Древни селища | История на България

11
Добави коментар
karavelikov
karavelikov

Древни селища

 

След уморителен път до Кърджали , обяд в хотела, където отседнахме и освежителен душ, решаваме да видим Перперикон. Ако влизате в Кърджали от север, не се полъгвайте да поемете по пътя, указан от първата табела на входа на града. Пътят минава през селата Скръбино, Солище, Иванци, Рани лист … до Горна Крепост и е наистина, ама наистина ужасен. Множество дупки, които никой не си дава труда да оправи, а само са маркирани с червена или жълта боя по краищата. Все едно се намираш в минно поле. Вместо това, минете по „долния път” – през Скалище и Жинзифово. Правен е скоро и е много приятен. …

 Оставяме колата на паркинга и тръгваме нагоре. Ако сте минали вече през музея, ще видите, че същите книжки и карти на крепостта, които предлагат сергиите на Перперикон, са били с левче по-евтини в музея. Ние си купуваме една и тръгваме по стръмния път. НЕ ХОДЕТЕ НА ПЕРПЕРИКОН В ГОРЕЩО ВРЕМЕ ПО ОБЕД, С ДЖАПАНКИ ИЛИ ТОКЧЕТА , БЕЗ ВОДА ИЛИ БЕЗ ШАПКА! Обектът наистина е голям, върви се изключително по камъните, изкачването е стръмно.

 

 Макар че за археолозите по-голямо значение представлява крепостта през нейния Римски и Средновековен период, за мен е по-интересно да видя онова, което е било издялано най-рано, преди около 7 хилядолетия. Много от нещата, които видяхме на Перперикон, ги има и на Белинташ, и на Татул. Дупки с неясно предназначение, издълбани в скалите, пресичащи се и успоредни линии като коловози, „трон”, където говорещият дори тихо може да разпръсне гласа си на много метри и акустиката е такава, че гласът сякаш извира от дълбините на гърдите…

 

На една скала на Перперикон (в по-новата част на крепостта) се намира изображение, което археолозите определят като прабългарската богиня Умай. Ние сме склонни да се усъмним в това твърдение, тъй като (поне през погледа на лаика) Перперикон е голямо светилище за траките, забелязват се следи и от римско време, но следи от прабългарите на това място като че ли няма. Интересното е, че поне в интернет задълбочено тълкуване за това изображение от специалист не успях да открия. След един изгледан филм с участието на проф. Овчаров и редица публикации в интернет, оставам с впечатлението, че археолозите гадаят също като туристите с по-задълбочен интерес към историята за най-древната част на светилища като Перперикон, Белинташ и Татул. Или пък специалистите публикуват своите трудове, за да бъдат четени само от колегите им? … Но това е друга тема.

 

Археолозите смятат, че именно на Перперикон се намира прочутото светиллище на бог Дионис. Тук е открит и уникален каменен къс с няколко знака от една от най-древните писмености в света – критското линеарно писмо. Перперикон е буквално изсечен в скалите и придобива завършен вид (като дворец, светилище и крепост) към I-Ivв.сл.Хр. Днес той се разпростира на около 10 000кв.м. В Перперикон се намира и най-древната църква в Родопите. Тук в началото на Vв. Епископ Никета Римесиански превежда библията на езика на бесите и започва християнизация на населението.. Перперикон става епископски център и съществува като такъв до падането на България под турско робство. През XIII-XIVв. богатият град става причина за конфликти между България и Византия и е укрепен с допълнителни кули. Цитаделатана Перперикон се издига и до днес. При османското нашествие обаче градът е превзет и опожарен.

 

Снимки

 

 

 

Екип на Роден Край