Webcafe.bg , По Financial Times
21.11.2010, 12:33 (обновена 22.11.2010, 09:36)
„Комплексът се превръща в руини, като всички прозорци и врати са запечатани с червен восък. Мога да видя паяжини с размера на чаршафи, висящи от ъглите на стаите. Скелетите на свръхголеми викториански дивани и кресла лежат пръснати по паркета, като сатенената им тапицерия е проядена от бели мравки. Градините са отстъпили на равни празни пространства, безводни фонтани и мачти за знамена с обелена боя и под странен ъгъл…“
Това вижда през 1997 г. писателят Уилям Далримпъл, когато посещава двореца Фалакнума, който се издига над Хайдерабад. Изграден преди по-малко от век, той е един от многото пищните дворци на човек, който до 40-те години е признат за най-богатия в света: Низам Хайдерабадски.
Преди независимостта на Индия Хайдерабад е полуавтономна държава, с икономика с мащабите на Белгия, собствена железница, пощенска служба и валута – и управляващо семейство, чието богатство произлиза от дълбините на собствените им земи: от съседните диамантени мини в Голконда произлизат някои от най-известните скъпоценни камъни в света, включително „Кохинор“. Твърди се, че във Фалакнума последният член на фамилията е обичал да използва 184-каратовия диамант „Джейкъб“ като преспапие, докато е работел на бюрото си.
Когато Низам умира през 1967 г., камъкът – както и много други неща – изчезва, докато неговият внук (и наследник) не го открива в една от обувките на стареца. Приблизителната му стойност е $200 млн.
Към 1973 г. обаче внукът в стремеж да избегне фамилните вражди се премества в Австралия, където притежава ферма за овце. След десетилетие дори тя е продадена, за да може той да уреди сметките с кредиторите си. Огромните дворци на Хайдерабад, включително Фалакнума, са оставени да се рушат, ставайки жертва на климата, грабителите и белите мравки.
В наши дни
Преминаваме към 2010 г. Докато караме нагоре по стръмен път, отвъд шума на съвременния Хайдерабад, автобусът спира пред висока сграда с колонади, измазана в перленосиво и бяло, с огромна централна арка. Това е само портата.
Изведнъж избухва какофония от барабани, които ни приветстват в мрака – и се появяват задвижвани от коне файтони, които ще ни превозят нагоре по хълма край носещите тюрбани факлоносци и малобройни строени представители на кавалерията върху камили – до елегантния извит път на входа на самия дворец.
Мислех си, че отивам в хотел. Това, в което се оказах, е музей – фантастична възхвала на вкуса на всичко европейско, което е заобикаляло богатите индийци някога. Но музей, в който, странно, ми е разрешено да седя на столовете.
Ново начало за старата слава
Не само разрешено – това се насърчава. Защото това е хотелът „Тадж Фалакнума Палас“, а откриването му по-рано този месец е ново начало за тази изключителна сграда.
Минали са 14 години, откак хотелската група „Тадж“ за първи път наема Фалакнума от бившето кралско семейство – и прекарва повече от 10 години, похарчвайки над $25 млн. във възстановяването му в предишната му слава – и дори отвъд нея. Когато погледнете всяка брокатена завеса, мраморна резбована украса, позлатена рамка и посребрено шкафче, всеки канделабър с хиляди свещи, 25 милиона долара започват да изглеждат направо като скромна сума.
Хотел за милиони
Спалните. Те са само 60, в две дълги крила, които се разполагат от двете страни на градините с фонтани, с аркади (за обикновените стаи) или (за апартаментите) групирани около двор със звездообразен басейн, който е бил в старата зенана – частта за жените. За щастие посетителите не заспиват с тежестта на историята, като стаите са прохладни, бледи на цвят, с прост стил, но въпреки това луксозни.
Има „меню от възглавници“, за което се твърди, че може да облекчи умората след дълъг полет, или да повиши страстите. Не изпробвах нито едното, нито другото, за съжаление.
Също така има и „меню за баня“ и така нататък. Една от спътниците ми, която помоли камериера да подготви специална релаксираща баня за нея, се появи много късно на вечеря със странно отсъстващо изражение на лицето. Но това може да се е дължало на спа-програмата, също в старата зенана, край поредица от тихи басейни и сенчести веранди.
Ресторантите водят към поразително белведере: веранда, покрита с калейдоскопичен купол от цветно стъкло, подкрепян от вретеновидни железни стълбове: кафето след вечеря там включва наргиле с тютюн.
Резиденцията на най-богатия човек в света
Човек си представя как семейство Низам е било щастливо в това спокойно място, с величествен изглед към огромния град. Но всъщност те почти не са живели тук. Фалакнума всъщност е бил само за приеми на чуждестранни сановници и организиране на епизодични банкети в западен стил. Там е отсядал Джордж V, както и Едуард VIII и руският цар Николай II. Извън това, дворецът изглежда до този момент не се е радвал на особени симпатии.
Така че отиваме в града, за да видим къде реално са живели семейство Низам.
Град, пълен със съкровища
Богатството на Хайдерабад през вековете означава, че той е пълен със съкровища – гробове и храмове, джамии и паркове – но пък не е най-лесният за разглеждане град, донякъде заради размерите си, а донякъде и защото повечето места там са полуразрушени или просто не са отворени за посетители. Въпреки населението си от над 6 млн. души, градът почти не присъства на картата за повечето европейски туристи в Индия.
Малко по малко обаче това се променя. В сърцевината на стария град, където минаретата на изящната гробница от XVI век Чарминар проблясват на кръстопътя на два различни пазара, шумът, клаксоните и блъсканицата е напълно като във всеки друг индийски град.
В пазара Лаад (думата означава „демонстриране на любов“: този пазар е посветен на украсата и даряването на подаръци на самия себе си, коприна, гримове, всичко, което блести – и гривните, с които Хайдерабад е известен) мюсюлманско момче продава ярки декорации за хиндуисткия фестивал Диуали.
Насред бъркотията е най-хубавата от другите бивши кралски резиденции – дворецът Чоумахала, фантастична сграда с арки и куполи, която смесва архитектура от Турция, Иран, Индия и Европа. Сега дворецът е отворен за посетители, но само преди пет години той също е бил почти в руини – едва принцеса Есра, първата жена туркиня на настоящия потомък на фамилията Низам, започва дългия процес на превръщането му в музей.
Тук присъства и по-ранната мюсюлманска архитектура, за радост на ентусиастите. Средновековният форт Голконда, затворен град в руини – кули, крепостни стени, тунели, клопки за слонове и конюшни за камили на покривите – е бил дом на много владетели от XIII век. Кралете от династията Кутуб Шах, които са управлявали през XVI и XVII век, се борят с нашественици, алчни за техните богатства, докато накрая монголският император Аурангзеб превзема форта през 1687 г. Гробовете на кралете от династията Кутуб Шах – всеки от които е гигантски куполообразен мавзолей със строга красота, са разположени в огромен парк недалеч от крепостта.
Една любовна история от Хайдерабад
Друг владетел, Джеймс Къркпатрик, идва в Хайдерабад през 1798 г. като британски посланик. Той си построява гранитно имение в изцяло западен неокласически стил и настанява там жена си на тийнейджърска възраст – Хаир-ун-Ниса, внучка на премиера на Хайдерабад.
Къркпатрик живее в кралски лукс, поддържайки собствен харем и приемайки исляма. Двамата имат три деца, но през 1801 г. британците в Калкута са толкова скандализирани от начина на живот на Къркпатрик – и особено от междурасовия му брак, че той е отзован. Синът на Къркпатрик скоро умира, а двете оцелели деца на Хаир са изпратени при дядо си и баба си в Англия; Хаир също скоро умира – само на 27 години, и така и никога не ги вижда отново.
Но поразителният дом на Къркпатрик остава, като прах и тлен го покриват като паметник на трогателната англо-индийска любовна история. Вероятно тази изумителна изоставена сграда ще бъде следващата, която ще се възроди, подобно на Фалакнума, от разрухата на вековете.
