Притчите: ПРИКАЗКА ЗА ЗАГУБЕНАТА БЕДНОСТ

64
Добави коментар
Gloxy-Floxy
Gloxy-Floxy

Имало едно време една бедност. Тя била толкова бедна, че нямала пари даже за главна буква „Б“. Така и я наричали всички – бедност с малка буква. Тя била толкова неуверена в себе си, че не можела да живее сама. Живеела винаги с тези, които мислели за нея. Струвало и се, че който мисли за нея, я обича … И този, при когото отивала бедността, все по-често мислел за нея. Тя се чувствала все по-уверена с този човек и се заселвала при него за дълго. Двамата привиквали един към друг и даже и човекът често да я проклинал, се получавало, че той все едно и давал своето внимание. Така живеели заедно … Но понякога човекът, увлечен в нещо интересно, забравял за своята бедност. На нея и ставало самотно и започвала да си търси друг спътник, който ще мисли за нея и ще я храни с вниманието си … А после човекът отново си спомнял и тя се завръщала … И си отивала завинаги само от този човек, който съвсем не мислел за нея … Той можел да си мисли за каквото му е угодно. Например, толкова бил увлечен от Работата си, че си мислел само за нея … Или имал Голяма Любов, която изтласквала всички други мисли … А имало и такива, които, желаейки да се избавят от бедността, не мислели за нея, а за Богатство. И бедността отивала там, където мислели за нея … А на нейно място идвало Богатството …

Ей такава приказка … А още съм чувал някой да казва, че бедност няма. Тя е просто състояние на душата. Значи Богатството също е състояние на душата. Ако мислите, че сте бедни, опитайте се да мислите за Богатство! Какво ще загубите, освен бедността?

Източник: blogoped.com

Публикувано от
Gloxy-Floxy