Тракийски храмове
Текст и снимки: Николай Борисов
Поредната забравена част от културно-историческото ни наследство
Село Гърло се намира в Западна България, по пътя от гр. Брезник към гр. Трън, Пернишка област. До селото се стига като се тръгне по отбивка от главния път. Над селото има построен язовир, който е вододайна зона. Селцето е доста малко, няма известни забележителности. Но в околностите на селото има едно мистично място, потънало измежду дърветата и храстите в забрава- подземният куполовиден „храм”.
Стигането до с. Гърло е лесно и безпроблемно. Намирането на обекта е малко по-трудно, защото мястото е затънтено и е нужно да се отиде с водач. Ние го намерихме благодарение на карта, публикувана в интернет. Първата цел, движейки се по картата, е язовира. До него може да се достигне с високо проходима кола, пътят е черен, а по някога бива заливан и от близката река. Другият начин е пеша. Пътят лъкатуши през много живописна местност. След достигането на язовира се тръгва по язовирната стена, минава се преливника. Наблизо има ограда от бодлива тел, като на едно място тя е скъсана и се минава от там. Виждат се леки очертания на пътечка. Следващата цел е каптажа за вода, до който води пътеката. След неговото достигане се тръгва право нагоре по баира. След известно изкачване и повече внимание се достига до останки от защитното съоръжение. Именно на там се продължава и измежду търкалящите се греди се забелязват спускащи се надолу стъпала. Това е входа на търсения подземен храм.
Стълбите се спускат надясно, като те са очертани от стени от градеж от ломени камъни без спойка. Стига се до вход, заострен и тесен в горната част и разширяващ се надолу. В горната част на стените, непосредствено преди входа, от ляво и дясно, се забелязват два отвора на еднаква височина. След влизането се попада в голямо куполно помещение, диаметър около 6м, височина около 4 м., с голям отвор на тавана около 1.5 м. в диаметър, а на пода има отвор, наподобяващ зидан кладенец, дълбок около 4-5 м, диаметър около 1м. На дъното му има греди, пръст и камъни, резултат от иманярска дейност. Градежа е изцяло каменен, отново без спойка между тях.
Чудно как храмът е издържал толкова дълго време, как стените и куполът му носят цялата пръст и тежест, това говори за уникални строителни познания. При огледа на куполното помещение се забелязва странен, особен символ до входа- на влизане се намира отдясно. Издълбан е в един от камъните. На около 30 см. вляво от него се вижда и издълбан кръст, предполагам от доста по-късно време. Целият храм е добре запазен. Спорен е въпроса дали отвора на тавана е бил първоначално обособен или е резултат от по-късни разрушителни действия.
Храмът е открит през 1970 г. от Димитрина Митова- Джонова. Тя го датира около XІІ в. пр. Хр. Не е ясно каква функция точно е изпълнявал и поради неяснотите около отвора на тавана. Без съмнение той е култово място, но извършваните свещенодействия остават за момента загадка.
Следите от защитна постройка показват, че някой все пак някога се е грижил за мястото. В момента то e заобиколено от храсталаци и е поредното, оставено на произвола на съдбата и иманярите. За популяризирането на обекта няма никаква активност от българска страна, а дори има информация, че италианци се интересуват от мястото, защото е аналогично на подобни храмове в Италия, които са много по-малки от нашия. Ние посетихме храма през лятото и не всеки би издържал на буйната растителност, която почти е заличила пътеките до него и пречи за нормалното преминаване, но желанието за запознаване с нещо толкова старо, внушително и мистериозно надделява. Също така около подземния храм се намират и останки от римска вила, а на върха на хълма има и останки от крепост. С малко повече питане и късмет може да се открият и каменните кръстове в селото.
Достигането и намирането на подземния храм в с. Гърло е сблъсък с мистичното и древното, със загадките и въпросите скрити под купола на храма. Да се надяваме, че някой ще направи нещо за спасяването на този уникален за България обект, преди той да е разрушен и да потъне в забрава като много други. Защото всяко такова място е парче от пъзела на нашето културно-историческо наследство, което не трябва да погубваме.
