В съвременния волейбол големият селекционер има нужда от голям помощник. Това са две различни, но допълващи се фигури. Такъв е случаят с двойката Пранди-Плачи в отбора на Кунео от сезона 2005/2006, после в националния отбор на България и в Модена от две години насам. Верен помощник на Даниеле Баньоли дълго време бе Роберто Пиаца, настоящ треньор на Сислей Тревизо. Там пък му помага Томазо Тотоло, специалист в професията помощник-треньор. В Тренто Радостин Стойчев си избра Серджо Бузато, дългогодишен „разузнавач“ в руското първенство, където те се срещнаха за първи път. И си паснаха. Сега Бузато се върна в Уфа, а в националния отбор на България Стойчев се надява да работи с Камило Плачи, което не е случайно. Плачи познава добре нашите играчи, а освен това е факир по отношение на анализа и статистика. Има и още едно много важно качество на помощника – да не се надига на пръсти и да бъде убеден, че се чувства комфортно на сянка.
Силвано Пранди не е ревнив. Напротив. През 2008 г. Камило Плачи получи предложение да стане помощник на Владимир Алекно в руския национален отбор и Пранди не му създаде никакви проблеми. Сборная печели бронза в Световната лига и на олимпийските игри в Пекин. И Плачи беше важна част от печелившия екип на руснаците.
Роден в Пулия, той е най-успелият волейболен треньор на южната италианска област. Работил като първи треньор в Серия А1 и в по-ниските дивизии в началото на кариерата си, той твърдо приема ролята на помощник в Кунео при Силвано Пранди.
Съвременният волейбол изисква екип от добри специалисти. На връха е първият треньор, който развива технически, тактически, психологически и физически отделните състезатели и отбора като цяло. Той ръководи подготовката и състезанията. За този ветровит пост са необходими определени качества, защото отговорността е голяма. Първият треньор се нуждае от солиден гръб, от адекватен екип специалисти. Един от тях е помощникът. Той трябва да е волейболен треньор, да му се отдават разузнаването, анализът и обработването на статистическата информация. Неговата задача е да постига развитие на собствения отбор, да открива слабостите на своите играчи и на противниците, както и да намира противодействие. Подготовката на тактиката за всеки мач се прави в синхрон с първия треньор.
Понякога „вторият“ изглежда като зрител на пейката. Но това е само привидно. В действителност не е никак лесно да си помощник. Трябва да разбираш много, да говориш малко, да мислиш в една посока с първия треньор и не на последно място – да знаеш кога да спреш.
Елена Шаханова кореспондент на БНР в Италия специално за „7 дни спорт“
