Златният предвестник на пролеттаМинзухарът е сред първите пролетни цветя, които даряват земята с красотата си. Той сякаш приветства разбуждането на природата и зараждането на новия живот. В българската традиция минзухарът е известен като брат на кокичето, за него народът е създал прекрасната песен:“Кое ми цвете най-рано рани“. У нас поверието гласи, че който напролет види първия цъфнал минзухар, небива да го бере, за да му върви на добро. Пак у нас на Гергьовден бабите берат минзухар, лайка, детелина и кадят с тях добитъка за здраве. Родът минзухар (crocus) е от семейство перуникови и наброява около 80 вида, разпространени в Европа, Средиземноморието, Западна, Средна и Централна Азия. В българската флора се срещат 10 вида. Минзухарите са ценни декоративни растения. Отглеждат се в паркове и градини без особени грижи. Размножаването е лесно – грудколуковиците се изваждат от почвата, когато листата засъхнат. Подсушават се на сенчесто, проветриво място, отделят се детките, за да се доотгледат в отделна леха. Луковиците на есенноцъфтящите се засаждат на постоянно място през юни-юли, а пролетноцъфтящите – в края на септември на дълбочина 6-8 см и разстояние 5-8 см.
За ранно отглеждане се залагат от края на август до октомври по 6-8 в саксия или по повече в сандъчета. Съдовете се поставят за около месец в студено помещение за вкореняване. След това температурата се покачва до 10 градуса, щом се появят пъпките, още се повишава, но при отваряне на цветовете отново се понижава. Съставът на саксийната почва е чим, листовка (оборски тор) и пясък в съотношение 2:1:1.
