Гренландия е най-големият остров на Земята, с обща площ 2,166,086 кв. км. Тя се намира между Северния ледовит и Атлантическия океан, и географски е част от Северна Америка. Като политика обаче, островът е свързан с Европа и най-вече с Исландия , Дания и Норвегия. Столица на островната държава е Готхоб (Нуук). Тя е самоуправляваща се провинция на Дания, получила съвсем наскоро значителна вътрешнополитическа автономия.
Снимка: Google
Името на Гренландия означава „Зелена земя“, но това наименование е доста далеч от истината, ако става въпрос за разнообразие или изобилие на растителност. Тук може да се наблюдава животът при екстремни арктически условия, тъй като около 84% от площта на острова е покрита с лед. Топлото океанско течение Гълфстрийм преминава само покрай южното и югоизточно крайбрежие, което значително ограничава обитаемите зони, покрити с някаква зеленина (основно мъх, без дървета). Според някои учени по времето, когато викингите пристигат в Гренландия, част от крайбрежието действително е била зелена, вероятно поради средновековния климатичен оптимум, но има и предположения, че това са само митове, привличали някога новите заселници
Гренландия е най-близо разположената суша до Северния полюс. Преди хиляди години ледниците са оформили разнообразен планински релеф, разчленен от дълбоки и разклонени заливи (фиорди). По стръмните брегове на острова се спускат ледници, от които се откъсват огромни ледени парчета – айсберги, плаващи във водата.
Климатът на Гренландия е субарктически към арктически. Средната зимна температура по крайбрежието е между -7°C и -36°C, а средната лятна температура е от 3°C докъм 10°C. В центъра на острова средната температура може да достигне -47°C, при абсолютен минимум -70°C, а дори през лятото температурите рядко достигат нулата. През последните години ледът се топи все по-бързо, като голяма част от него не се възстановява.
Гренландия е неизвестна за европейците до 10 век, когато е случайно открита от норвежки викинги, объркали пътя за Исландия. Въпреки че при пристигането на викингите, около 980 г. островът вероятно е бил необитаем, преди това там са живели хора – преките предшественици на съвременните инуити пристигат на острова около 1200 г. В продължение на стотици години те са единствените жители на Гренландия, но Дания предявява претенции към територията, базирайки исканията си на някогашните викингски нашествия. Когато през 1536 година Дания и Норвегия се обединяват официално, норвежката дотогава Гренландия започва да се разглежда като датска територия. След отделянето на Норвегия през 1814 година, островът остава датска колония. Датчаните колонизират острова и налагат монопол върху търговията. По време на Втората световна война Гренландия се откъсва социално и икономически от Дания, и установява близост със САЩ и Канада. След войната обаче контролът е върнат на датчаните и колониалният статус е окончателно премахнат.
През 1978 година Гренландия получава известна автономия става равноправен член на кралството. Страната се присъединява към Европейския съюз през 1972 г., но само след 10 години, след референдум, тя го напуска. Гренландия е всъщност единствената държава, напуснала ЕС. На 21 юни 2009 година островната страна получи разширена автономия, според която изцяло под контрола на гренландското правителство преминават полицията, правосъдието и използването на природните богатства. Външната политика и отбраната обаче все още се контролират от Дания.
Населението на Гренландия е малко над 56 хиляди души, като само 12% от тях са от бялата раса. Етническото мнозинство е представено от инуитите. Те са група ескимоски народи, споделящи сходна култура и произлизащи от народността туле. Те обитават арктическите райони около Северния полярен кръг и включват коренното население на канадския Север, Сибир, Аляска и Гренландия. Културата на островната държава има много общо с традициите на инуитите, като повечето от местните хора все още се занимават с риболов по традиционни за народа им начин. Някои групи обаче, например тези в Гренландия, считат за обидно наименованието „ескимоси“ и предпочитат да ги наричат инуити.
Има теории, че при пристигането си в Гренландия норвежците не са били сами, а да са били изпреварени от нова вълна арктически народи, идващи от запад – късната култура дорсет. Ако това е вярно, тя вероятно се е развивала в северните части на Гренландия, далеч от викингите, които се заселили на юг, което би обяснило липсата на ранни сведения. Учените считат, че културата дорсет изчезва около1300 година. Около 1200 година, обаче, от запад пристига нова арктическа култура – т.нар. туле, която се засича с дорсет за около век. Туле вероятно възниква около 1000 година, на територията на Аляска , а групите от хора се заселват южно от дорсет. Тези народи, предшественици на съвременните инуити, са ловували почти всички животни на сушата и в океана, а уседналият начин на живот ги е направил по-адаптивни към нелеките условия на Севера.
Църквата на Хвалсей, най-добре запазените днес руини от норвежкия период.
Икономически Гренландия е силно зависима от риболова и износа на риба. Страната залага и на екотуризма, макар този сектор да е силно ограничен от късия туристически сезон. Интересен факт е, че страната изнася… лед. Причината за това е специфичните характеристики на леда тук – той идва от ледници с дебелина над 3 километра, където се е трупал с хилядолетия. Поради тази причина той е толкова плътен, че поставен в напитка се топи много бавно. Това го прави предпочитан „деликатес“ за богаташите по цял свят.
рейтинг:
1
2
3
4
5
прочетен: 7348 пъти
(0) коментара
Съобщи за нередност
