« публикувано на 17-12-2010 @ 8:36 am »
фотография: MTV Movie’s Blog
задължително четиво: Филмът през призмата на Операция кино
То не бяха четки, то не бяха баданарки. Но усещането да си зидаромазач в една епоха на дигитални преживявания, реално близки до неприятното окосмяване под мишниците, когато навън е 35 градуса по Целзий, няма как да не ти докара стабилен психически ърткуейк. Нещо като “Wake up call на Нинтендо генерацията” (вива, Житен, вива “Хакери”).
Думата “epicness” идва от епичност, примесена с достатъчно солидна доза мистицизъм, единствено и само равняваща се по абсурдност и апокалиптичност на обаянието, което притежава чудовището от Лох Нес.
И точно тук идва момента, в който си казвате: “Този потребител се е надърпал с някакъв страховит дигитален коз”! Ами да… ще се окажете прави!
“TRON: Legacy” удовлетвори всички мои очаквания. Всъщност, те не бяха много. Исках размазващ звук, визия и сексапил. Но не от модерната Джейн Остин (специален поздрав за Бла) – Оливия Уайлд. Майната й (после ще обясня).
“TRON: Legacy” е прекрасен филм за малки и почти пораснали малки. За фенове също. За върлите – още повече! Това е филм, който има емоционална стойност и носи заряд на импулсивен ентъртеймънт. Няма да защитавам сюжет, сценарийни напъни и какво ли още не, а просто ще попитам пришестващите мрънкачи на тема “Аватар” е “Покахонтас” – гъза ми е баница…
Като сте гледали толкова велики филми, докарващи ви (any kind of) оргазъм с комплексността на своя сценарий, бих желал да науча поне едно заглавие от тази ви колекция/селекция, плюс малко (няколко думи, дето се вика) коментар от ваша страна – ЛИС (литературно интерпретативно съчинение). Не ми се сърдете, че още сега ще се усмихна, защото знам какви тъпотии ще ми напишете/кажете. Не, не ви мисля за идиоти, нито спадам към голямото “добрутро”. Просто искам да си заврете интелектуалните забе[ле]жки там, където хемороидите купонясват до тромбоцитен припадък.
Ако нещо не ви допада, вероятната причина за това не се крие в несъвършенствата на въпросното нещо – резонът е бил пространствено рамкиран от мракобесните поднива на вашите предпочитания. That’s it!
Да се върнем към темата…
“TRON: Legacy” е хубав филм. Не е най-якото нещо, случило се през [вече] изнизващата се 2010 година, но определено е едно от най-запомнящите се събития. Не защото имаше хайка, тръпнеща в очакване, съизмерима единствено с тази пред новооткрит хипермаркет (къде и да е в страната), а поради следните причини:
— технологията за пореден път доказва, че електроните, макар и по-малки от нас, са шибаният доминант в тая Вселена;
— The Dude meets The Grid – или иначе казано, Джеф Бриджис е такова харизматично копеле, че ако някой ден пожелая да загубя ректалната и оралната си девственост, то той ще бъде Пичът, който ще ми докара инфекшън в упоменатите области;
— ако някога си бил хлапе, за предпочитане момче, и си гледал с преклонение и сълзи в очите различни аркадни игри, докато по-големите са “кършели ръчки”, няма как да не усетиш носталгията и същевременно гордостта, че технологията е евоюлирала до такова симпатично ниво, че да ти докара оргазъм… с други думи – пенисите гледат с отворени усти към “TRON: Legacy” така, както не биха гледали и най-сексапилната девица в реалния [ни] свят;
— аудио-визуалното струпване на частици е superb! внушително, като на моменти дори задавя зрителя… подобно на силен приток от току що инжектиран в “дебелата вена” адреналин;
— Куора е красиво име, може би не толкова, колкото излъчването на героинята, “опознаваща своят първи изгрев”, но достатъчно мило, нежно, непохватно и същевременно божествено, че да създаде незабравим спомен до края на бездарното ти съществуване извън Мрежата;
Вероятно има още. Позитрони (смиг, Ралчев) от мен – толкова. И за да не бъда непреклонно плосък, ще пусна храчки в кривото гърло на жадните за наративен негативизъм:
— “TRON: Legacy” не е иновативен, по начинът, по който “TRON” беше (е бил);
— Синът на Флин е адекватно яка музикална тема, макар и актьорът да е повече суплес, отколкото чаровник с достатъчно познания, че да се самодигитализира (въпреки всичко, пичът ме накефи, беше ми повече от симпатичен);
— CGI, ми-джи-ай… освен Дейви Джоунс, не се сещам за нещо достатъчно/толкова добре направено и най-вече… съдържащо в себе си (освен текстури, качествен v-ray и осветление) малко… повече… мимики!, гримаси! и фасони;
— имах точно 25 секунди прозяване (сумарно) за целия филм;
Пресъхна ми устата, ще ме наречете пуст(инн)а путка, но… слабо се интересувам от интеракцията, която можете да ми предложите.
Киното е променено ~ О, да! Отдавна променено. Но забавлението, за тези, които го търсят… си остава! Катарзисът е великолепен момент, но границите се налагат от квалитетните зрители. В случай, че нямаш контрол над собствената си оценка и очаквания, значи е по-добре да четеш книги, да пишеш стихове, или да пасеш овце. За предпочитане аналогови!
Киното е хоби. Киното е мания. Киното е ентусиазъм!
Ако сърдечният ти ритъм не е равен на 24, за какво въобще си говорим?!
——
За малко да забравя… съвършенството е в китката!
