Вниманието на много учени е привлечено от лечебните свойства на цветния прашец, който пчелите събират от цъфтящите растения, подлагат го на обработка с нектар и собствени секрети и го натрупват във восъчните килийки на питите като незаменима храна за пчелното семейство.Цветният прашец може да се вземе от растенията, от пчелите чрез прашецоуловители, поставени на входа на кошера, от килийките на питите. В последния случай той се нарича още перга (пчелен хляб). В зависимост от това, дали пчелният прашец е събиран от един вид растения или от много видове, бива монофлорен и полифлорен. Какво е прашецът (поленът)? Това са мъжките полови клетки на цъфтящите растения. Те са малки зрънца, невидими с просто око, поместени в прашника, прикрепен към тичинката на цветчето. Цветчетата на различните растения съдържат различен брой поленови зрънца. Така например едно ябълково цветче има около 100 000 поленови клетки, лешниково -1 000 000,брезово – 6 000 000 и т. н. Значението на прашеца за пчелното семейство е голямо. Използуват го като храна, за отглеждане на личинките, за произвеждане на восък и пчелно млечице. При недостиг на прашец настъпват смущения в работата и живота на цялото пчелно семейство. Годишно едно пчелно семейство изразходва 20-30 кг прашец. Обикновено пчелите събират прашец от един вид растения, но при оскъдна паша събират и от други видове. Химичен състав на цветния прашец Съществуват различия в химичния състав на прашеца, събран ръчно от цветовете, взет от кошничките на пчелите или от восъчните килийки на питите. Ръчно събраният прашец съдържа белтъци от 11 до 40%, масти 1-15%, захари 1-7%, минерални вещества – 2,55%, вода 4-17%, пепел 1-7%. Цветният прашец, взет от кошничките на пчелите събирачки, съдържа белтъци 7- 40%, масти 1-15%, захари 20- 40%, минерални вещества 2- 4%, вода 20 – 30%, пепел 1- 7%. Цветният прашец, взет от килийките, има следния състав: белтъци 20,3 – 21,7%, масти 0,67 – 14%, захари 24,4 – 34,8%, минерални вещества 2,5%, вода 5 – 10%, пепел 2,4 -2,6%. Белтъците варират в различни граници в зависимост от вида на растенията. Например в прашеца на бялата детелина са 23,7%, на сливата – 28,66%, на ивата – 22,23%, на ореха – 23,15%, на царевицата – 20,32%, на бора – 13,45% и т. н. Белтъците в цветния прашец са в свободно състояние или са свързани с въглехидратите и пигментите. В поленовите зърна са установени следните аминокиселини: аргинин – средно 4,7 мг%, изолевцин – 4,7мг%, хистидин – 1,5 мг%, левцин – 5,6 мг%, лизин – 5,7 мг%, метионин – 1,7 мг%, фенилаланин – 3,5 мг%, треонин – 4,6 мг%, триптофан – 1,6 мг%, валин – 6,4 мг%, аланин, глицин, аспарагин, глутамин, серин, пролин, тирозин, цистин, цистеин. Прашецът съдържа всички незаменими за човека аминокиселини.Важна съставка на поленовите клетки са въглехидратите. Установени са: глюкоза, фруктоза, захароза, арабиноза, рибоза, галактоза, рафиноза, стахилоза, ксилоза, декстрини, нишесте, целулоза и лактоза. В цветния прашец, взет от кошничките на пчелите и килийките, преобладават глюкозата и фруктозата. Целулоза се съдържа в обвивката на зърната в количество 1-3%, нишестето достига до 7%.С високо мастно съдържание е прашецът, получен от звъниче – 19,80%, глухарче – 14%, гречиха – 12,87%. Етероразтворимата фракция съдържа мастни киселини, стероли, алкохоли, въглеводороди и др. Установени са деканова, палмитинова, линолова, олеинова, линоленова, стеаринова, лауринова, ейкозинова и бехенова киселина. Те са в свободно състояние или под формата на естери с глицерина.Цветният прашец съдържа много минерални вещества. Проведено е изследване на минералния състав на цветен прашец, взет от кошничките на пчелите. Пробата е опепелена при 450°С, след което е направен спектрален анализ. Установени са следните минерални вещества в прашеца (полифлорен): калий, магнезий, титан, стронций, сребро, цинк, мед, хром, ванадий, кобалт, молибден, никел, галий, цирконий, олово, манган, фосфор, силиций, калций, желязо, алуминий, барий. В прашеца са установени още волфрам, иридий, живак, кадмий, паладий, платина. Лечебно и профилактично действие на цветния прашец. Понастоящем в много страни цветният прашец се ползува с широка популярност като ценно хранително, профилактично и лечебно средство. Цветният прашец е използуван за първи път в медицинската практика от френския професор Р. Шовен. Той установил, че прашецът регулира дейността на стомашно-чревния тракт. Особено добре се повлиява хроничният колит. А. Каяс (Франция) и Е. Аск (Швейцария) са получили добри лечебни резултати при възпаления на простатната жлеза. В монографията на М. Яломицяну (1978) „Прашецът, продукт и медикамент, биостимулираща и терапевтична ценност“ се дават следните насоки за лечебно приложение:а) лечение с прашец на различни заболявания на тънкото и дебелото черво;б) възможност за използуване на прашеца и пергата при лечението на захарната болест, тъй като стимулират отделянето на инсулин;в) прашецът и пергата понижават нивото на холестерола, което се използува при лечението на атеросклерозата;г) прашецът се характеризира с ниско съдържание на натрий, но съдържа много магнезий и калий, което го прави подходящ за лечението на сърдечно-съдовите заболявания;д) прашецът съдържа желязо, а това значи, че може да бъде прилаган при лечението на анемии;е) благодарение на богатото съдържание на йод прашецът може да се употребява при профилактиката на ендемичната гуша.Прашецът е естествен концентрат на много витамини, които в съчетание с ензимите и микроелементите, съдържащи се в него, подсилват лечебното му действие.От прашеца се приготовлява екстракт, в който са запазени всички витамини, белтъци, липиди, багрила и микроелементи. По материали от книгата „Пчелните продукти – храна и лекарство” от д-р Стоимир Младенов /лекар – апитерапевт/
