Световното главоболие става мигрена в Източна Европа

10
Добави коментар
nicky
nicky

сп. Икономист
 

Дексие, Фортис и KBC бяха едни от трите европейски топбанки, които претърпяха невиждан срив заради глобалната финансова криза. Снимка: Ройтерс

Какво вещае сривът на пирамидата, позната като западна финансова система, за бившия комунистически свят? Краткосрочният отговор е лошо, а по-дългосрочният – още по-лошо. През 90-те години спадът на западните пазари се оказва изненадващо добра новина за нова Европа – в желанието си да намалят разходите мениджърите от богатия свят започнаха да прехвърлят дейности в страни, смятани преди за твърде рискови. Зараждащият се частен сектор в бившите планови икономики имаше огромно производствено предимство – непълната заетост на голям брой добре образовани кадри, които смятаха заплати от неколкостотин долара месечно за цяло състояние. Ниските разходи компенсираха лошата инфраструктура (спомняте ли си онези ужасяващи телефони?), задушаващата бюрокрация (”Ще бъда на митница цял ден”), липсата на опит в управлението (Ехо, някой чувал ли е за тиймбилдинг?) и недоразвитата банкова система (”Приемаме само в брой, моля”).

Този път ще бъде различно. Земята и трудът струват повече, макар че Нийл Шиъринг от консултантската фирма “Кепитъл икономикс” отбелязва, че нивата на заплатите в новите страни членки на ЕС са едва 20 процента от средните за еврозоната. Добрите служители обаче са далеч по-мобилни и придирчиви – това е добре за тях, но е зле за шефовете им. Повечето страни не реформираха образователните си системи, което изостри още повече конкуренцията. Същото стори и демографията – краят на комунизма доведе до срив в раждаемостта, така че има опасност повечето страни в региона да остареят преди да забогатеят. Най-важно за тях е какво се случва в големите западноевропейски икономики, защото зависимостта от експортните пазари достига 40 процента от БВП за страни като Чехия. Накратко, ако Германия я заболи глава, Източна Европа получава мигрена.

Източноевропейските държави имаха късмет, че нито една от тях не изгради голям финансов център. През 90-те всички мечтаеха за това. Сега би било кошмар. Въпреки това модерните финансови практики (т.е. бясното отпускане на кредити на спекуланти на пазара на недвижими имоти) създадоха нови слаби места. В страни като Латвия се успокояват с мисълта, че дори местните банки да се сринат покрай краха на жилищния бум, чуждестранните им акционери без съмнение ще им влеят нови капитали.

Една мисъл обаче гложди всички в момента – техните пари може да са нужни другаде. Това създава политическа опасност – Русия може да отправи изкушаващо предложение да погълне някой изпаднал в затруднение филиал. Страните, които нямат закони, позволяващи им да национализират банките си при подобен спешен случай, ще постъпят мъдро, ако сега изготвят проекти – щом законите влязат в сила, вероятността да са необходими ще намалее.

Присъдата за пропилените години след приемането в ЕС вероятно ще бъде тежка. В период, когато политиците можеха да засилят конкурентоспособността на своите страни, като упорстват с тежки структурни реформи в областта на публичните финанси, производството на електричество, пазара на труда, обществените услуги и инфраструктурата, те не сториха почти нищо. Сега ще трябва да се борят с тези проблеми в криза, която за някои страни може да бъде най-тежката рецесия в историята им.

Това няма да се случи за един ден. Страни, които вече са изпитвали кризи (като Русия) са в по-добро състояние от онези, които не са. Растежът в най-голямата икономика в региона Полша, например, все още е забележително силен. Но други страни, особено тези с големи дефицити по текущата сметка, като България и прибалтийските държави, може би са изправени пред сериозни неприятности.

Хубаво е да си мислим, че икономическият “мрак” ще накара политиците да се замислят върху задачи, които са пренебрегвали в миналото. В някои страни това ще стане. Но историята подсказва, че растящата безработица и понижаването на жизнените стандарти също така ще насърчи избирателите и политиците да изберат опасни “кратки процедури”. Колкото по-слаба е политическата система, толкова по-голяма е вероятността това да стане.

По БТА