СЯРНА КИСЕЛИНА ( ЕЛЕКТРОЛИТ ЗА АКУМУЛАТОРИ )

6
Добави коментар
nettrio
nettrio

Сярна киселина H2SO4 ( Електролит за акумулатори )

Сярната киселина (Acidum sulfuricum) е силна двуосновна киселина. Химически чистата 100%-на сярна киселина е безцветна масловидна вискозна течност без миризма; плътност 1,83213g/cm3. При бавно охлаждане до 0°С се втвърдява в безцветна кристална маса, която се топи при 10,36°С. При нагряване отделя пари, наситени на серен триокис; точка на кипене 336,5°C, като образува азеотропна смес, състояща се от 98,3% Н2SO4 и 1,7% Н2О. При 450°С сярната киселина практически се разлага на SO3 и H2O. Сярната киселина е силно хигроскопична; с водата се смесва във всяко отношение. При това се отделя голямо количество топлина, което се обяснява с образуването на хидроксониеви йони. Разреждането на концентрирана сярна киселина с вода трябва да се извършва, като се налива киселина във водата, и то бавно, на тънка струйка и при постоянно бъркане и охлаждане. Разреждането на сярна киселина ( електролит за акумулатори ) е съпроводено с намаляване на обема (контракция), което е най-силно изразено в случая, когато на една молекула сярна киселина отговарят две молекули вода. При охлаждане на водни разтвори на сярна киселина в зависимост от концентрацията им изкристализират следните хидрати:H2SO4.H2O(т.т.8,5°С), H2SO4.2H2O(т.т.-39,6°С), H2SO4.4H2O(т.т.-27°С), H2SO4.6H2O(т.т.-54°С)и Н2SO4.8H2O(т.т.-62°С). Установено е и съединението пиросярна киселина Н2SO4.SO3(H2S2O7). Концентрираната сярна киселина овъглява голям брой органични съединения – захар, нишесте, целулоза, хартия, дърво, текстилни материали и др., което е придружено с отделяне на вода, напр. С6Н12О6+6Н2SO4=6С+6Н2SO4=6С+6Н2SO4.H2O. Концентрираната сярна киселина действа окислително,особено в горещо състояние, при което от молекулата и се отделя кислород и тя преминава в сериста киселина. Тя окислява редица метали,а също и някои неметали,като сяра, фосфор и въглерод с отделяне на серен двуокис, напр.:
H2SO4+2Аg=Аg2O+Н2О+SO3:
Ag2O+Н2SO4=Аg2SO4+Н2О:
2H2SO4+S=2Н2О+3SO2
Разредената сярна киселина ( електролит за акумулатори ) няма окислителни свойства.Тя разтваря металите, разположени в електроафинитетния ред вляво от водорода, като образува съответните сулфати с отделяне на водород, напр.Н2SO4+Zn=ZnSO4+Н2. На студено концентрирана сярна киселина пасивира чугуна, стоманата, оловото, хрома, никела и др.метали.

Сярната киселина с концентрация, по-висока от 93%, може да се съхранява в чугунени съдове. Особено устойчив на нейното действие е силиций съдържащият чугун, от който се изработват апарати за концентриране на сярна киселина. Устойчиво при обикновена температура спрямо действието на сярна киселина ( електролит за акумулатори ) е и ковкото желязо. Като двуосновна сярна киселина електролитно се дисоциира в две степени: H2SO4↔H++HSO4-;HSO4-↔H++SO4 2-, като образува два вида соли: хидроген(кисели) сулфати и нормални сулфати. Всички нормални сулфати, с изключение на калциевия, бариевия и оловния, са много разтворими във вода. Сярната киселина измества по-лесно летливите минерални киселини-азотна, солна, въглеродна, борна и др. от техните соли. На този факт се основава получаването на повечето минерални киселини от солите им, напр.H2SO+NaNO3=NaHSO4+HNO3.

По-главните търговски видове сярна киселина са: a)концентрирана сярна киселина-съдържа 98,3% H2SO4; плътност при 20°С 1,84g/cm3; б) химически чиста;в )чиста за анализ; г) чиста. Видовете б,в,г,съгласно БДС трябва да отговарят на следните показатели: плътност при 20°С-от 1,830 до 1,835 g/cm3; съдържание на Н2SO4 в мас.проценти-от 93,56 до 95,60. Тези видове сярна киселина са предназначени за употреба като реактиви за лабораторно-аналитични цели; д)техническата сярна киселина – от своя страна тя се дели на контактна, добита по контактния метод,и смесителна,получена при смесване на промивна киселина с олеум. И двата вида сярна киселина трябва да съдържат монохидрат в мас. Проценти не по-малко от 92,5; e)олеум-в зависимост от предназначението си трябва да съдържа от 18,5 до 20% свободен серен триокис; ж)акумулаторна сярна киселина ( електрoлит за акумулатори ) – произвежда се по контактния метод и се употребява за пълнене на акумулатори и в галванопластиката. Представлява безцветна сироповидна течност. Съдържа от 92 до 94% монохидрат.Съществуват и други видове сярна киселина свойствата на които се определят от начина на получаването и от предназначението им.

Зависимостта на плътността на сярна киселина от съдържанието и на H2SO4 се определя практически с помощта на ареометри и специално изработени за целта таблици. За сярна киселина със съдържание на H2SO4 над 90% определенията с ареометър са неточни.
Сярната киселина се установява с разтвор на BaCl2, с който образува бяла, неразтворима в гореща разредена солна киселина утайка от бариев сулфат: H2SO4+BaCl2=BaSO4+2НСL. Количественото определяне на сярна киселина масово се извършва като BaSO4 или обемно чрез титруване с алкални основи при индикатор метилоранж или метилрот.
Сярна киселина се среща в природата в свободно състояние в много извори и реки, течащи през вулканически местности. Понякога се съдържа и във водите на на рудниците. Нейни соли-сулфати, се срещат в грамадни количества, като гипс, барит, целестин, горчива английска сол, глазерит и много др.
В днешно време като основна суровина за производството на сярна киселина се употребява серния двуокис. Химическия процес на неговото обработване може да се изрази със следното общо хим. уравнение:
SO2+1/2О2+nH2O=Н2SO4+(n-1)H2O.
Тази реакция в промишлеността се осъществява по два метода-контактен и камерен. Същността на контактния метод се състои в това, че газообразният SO2 се прекарва заедно с кислород или въздух над катализатор (у нас се употребява като такъв V2O5), при което той се окислява до серен триокис съгласно уравнението: SO2+1/2О2=SO3
Полученият SO3 се разтваря във вода и образува сярна киселина. Нитрозният или тъй наречен камерен метод за получаване на сярна киселина се състои в това, че пречистените пържилни газове, съдържащи SO2, се обработват със сярна киселина, в която са разтворени азотни окиси (т. наречената нитроза). SO2 се поглъща от нитрозата, след което се окислява от азотните окиси и образува сярна киселина по уравнението:
SO2+N2O3+Н2О=Н2SO4+2НО
Образуващият се NO като малко разтворим в нитрозата се отделя от нея, а след това частично се окислява с кислород до NO2; получената смес от NO и NO2 наново се поглъща от сярна киселина и като „нитроза” отново отива за окисляване на SO2.

Сярната киселина намира голямо приложение в техниката и промишлеността. Големи количества от нея се употребяват за производство на изкуствени торове-амониев сулфат и суперфосфат, като утаителна баня при производството на изкуствена коприна, за производството на полупродукти за синтетични багрила, за получаване на нейни соли-сулфати, за минерални и земни бои, като сулфуриращо средство в органичната химия (органичен синтез), за производството на акумулаторна сярна киселина ( електролит за акумулатори ) и на метални байцове, за рафиниране на растителни и минерални масла, в нефтопреработването,за производството на експлозиви, нитроцелулоза, нитроглицерин, тринитротолуол, колодиум, целулоид, пергаментна хартия, турско червено масло, в кожарството, в текстилната и др. отрасли на промишлеността.

Сярната киселина дразни, обгаря и разрушава тъканите. Мъглата от сярна киселина получавана при редица манипулации, предизвиква катари на дихателните органи, парене на гърлото, разяждане на зъбната глеч. Аналогично действие имат и парите на кипящата сярна киселина и загрята над 100°С концентрирана сярна киселина.Попаднала върху кожата сярната киселина предизвиква парене, зачервяване, поява на бели петна и болезнени мехури. При обгаряне на кожата с по-големи количества сярна киселина се образуват кафяви петна и умъртвяване на клетките, а даже и овъгляване около раните, които заздравяват трудно,като оставят белези-светли полета с кафяви ръбове. Попаднала в очите, в много случаи сярната киселина предизвиква ослепяване. При продължителна работа със сярна киселина може да настъпи и хроническо отравяне, изразено в поражения върху кожата и ноктите. Разредената сярна киселина се съхранява в добре запушени стъклени съдове със стъклени запушалки и стъклени капаци или в стоманени варели и цистерни. Сярната киселина трябва да се пази от резки температурни колебания.