ОколоСвета.com – Пътепис | Великобритания | Из забележителностите на Лондон

3
Добави коментар
Bobi06
Bobi06

  Из забележителностите на Лондон
  Публикуван от Tedy Taseva на 29 Декември 2010 г.  Този пътепис е прочетен 3778 пъти, рейтинг: 5.37
  

&nbsp &nbsp Всеки си има свои мечтани градове-дестинации, предизвикали любопитство, фантазия и неописуемо желание, станали му любими още преди да ги посети. Такъв град за мен е Париж, бил е винаги и такъв ще си остане. Надявам се към списъка да добавя и други места от света, успяли да докоснат сърцето ми и предоставили ми възможност да стана макар и за малко част от тях. &nbsp &nbsp
И ето, че дойде време да организираме следващата ни за годината екскурзия. Да изберем дестинация не бе лесно, толкова градове ни се въртяха из главата, постоянно се сещахме за нови и нови места. Оказахме се с няколко дни определени за екскурзия и безброй желания. Накрая избрахме. Усещането бе, като че ли правим компромис с всичките ни останали идеи. Определено нямаше да останем разочаровани. Но щяхме ли да почувстваме свой градът, да се чувстваме повече от туристи? Tова е желанието ни, когато тръгваме на път. Отговорът предстоеше и Лондон щеше да ни го даде. &nbsp &nbsp
Имаме опит вече със самостоятелно организиране на екскурзии, така че знаехме накъде ще е първата ни крачка, а именно към книжарница, за да изберем пътеводител на града. Последва търсене на допълнителна информация от интернет и енциклопедии. Към летището се отправихме с куп карти, резервации и списък със забележителности. Преливахме от ентусиазъм и желанието Лондон да ни завладее. &nbsp &nbsp
Бяхме запазили билети за автобусен превоз от летището до града, така че след като кацнахме по най-бързия и евтин начин успяхме да стигнем до централната част, където се намираше хотела ни. Оставихме багажа в стаята и с карта и пътеводител тръгнахме в събиране на впечатления от Лондон. &nbsp &nbsp
Първия ден започнахме с разходка в централната част на града, така наречената първа зона, където са голяма част от забележителностите. Озовахме се пред Бъкингамския дворец. За щастие нямаше много хора, така че успяхме спокойно да го разгледаме отвън и разбира се дадохме старт и на снимките. Тогава пропуснахме смяната на караула, но в един от следващите дни имахме възможност да гледаме част от нея. Срещу двореца е паркът свети Джеймс, в който се разходихме, привлечени от красотата на обагрените от есента дървета. Времето очевидно беше с нас, Лондон ни посрещна топъл и ясен за началото на ноември, предразполагаше хората към разходка и сякаш всички си бяха уговорили среща в парка. По едно време забързано насочих фотоапарата към една катеричка докато не е избягала, но с изненада видях, че тя изобщо не бърза да се скрие, а напротив любопитните погледи на хората не са й чужди и с удоволствие им позволява да я хранят и милват. Още повече се учудих, когато вървейки видях още много катерички. В Хайд Парк, един друг известен парк, който посетихме, една катеричка подуши и подаде лапа на моя навигатор и дори ни следваше в нашата разходка известно време. След парка Свети Джеймс продължихме по широките улици към административните сгради на града. Минахме и покрай Дауйнг Стрийт, която макар и затворена и охранявана привлича множество чуждестранни посетители. Недалеч сякаш ни очакваше един караул на пост, с когото минаващите не пропускаха да си направят снимка. Колко ли му е досадно всеки, който мине да се снима с него, а той застанал на пост и изпълняващ работата си, да сдържа емоциите си. И същевременно той е един обикновен човек, чиято снимка присъства в милиони албуми на милиони хора от различни крайща на света.&nbsp &nbsp
Продължихме към Уестминстърското абатство, което надявам се при следващо посещение да мога да разгледам отвътре. Абатството, пазещо спомени за отминали тържествени събития и съхраняващо историята на английския двор впечатлява с внушителния си вид. Там именно смятам, че може да бъде усетен полъхът на миналото. &nbsp &nbsp
&nbsp &nbsp
Последва сградата на Парламента и Биг Бен, пред който като се изправих ми спря дъха. Изпитах огромно възхищение към човека, Големия Бен построил известния часовник. Това според мен наистина е един от символите на Лондон, който всеки посетител на града трябва да види. Оттогава нещо все ме теглеше към него и се радвам, че имах възможност да го видя още няколко пъти с нестихваща радост и вълнение. &nbsp &nbsp
&nbsp &nbsp
Съвсем наблизо е и Окото, красиво осветено вечер виенско колело, което дава възможност за наблюдение на Лондон от високо. Разходката продължи към площад Трафалгар, предизвикал у мен множество положителни емоции, чиято атмосфера остана в съзнанието ми и все още извиква спомени. Площадът винаги е пълен с млади хора лондончани и чужденци, които напомнят за себе си с непрестанни усмивки при снимки. Оживеното място още в първия миг ми стана любимо, което личи и от големия брой направени усмихнати снимки. &nbsp &nbsp
Денят в Лондон завърши със Сохо – атракцията на неоновите реклами и Китайския квартал, където имахме възможност да се слеем с множеството и изгубим в малките улички. За мен да си дадеш време да не следваш картата, а просто да вървиш, да разглеждаш витрини, улични заведения и да се любуваш на сградите и всичко, което видиш по пътя е ценно преживяване, което помага да почувстваш града по-близо до себе си и да го опознаеш от друг ъгъл. А и усещането, че не знаеш къде си и накъде отиваш е примамливо. &nbsp &nbsp
На втория ден от екскурзията ни отделихме време на лондонските музеи. Започнахме с Природоисторическия, където се срещнахме със скелети на динозаври и подвижни макети, изглеждащи като истински динозаври. Интересно място за възрастни, още повече за деца. И ако музеите не предизвикват особен интерес у децата, то този прави изключение, създаден е сякаш специално за тях. Отделихме внимание и на музея на Виктория и Албърт, който е в непосредствена близост до Природоисторическия. Ако трябва с едно изречение да се опише в музея има всичко – ценности, картини, дрехи, предмети от различни народи, от прастари епохи до съвремието. Моят верен спътник във всичките ми пътувания предложи да се разходим малко и да разгледаме Хародс. С удоволствние се запътихме към магазина, който бих казала също е част от забележителностите на Лондон. Това е огромен, няколкоетажен магазин, с големи салони за дрехи, бижута, чанти, гримове и козметика, парфюмерия, сладки и солени специалитети, кафенета и сладкарници – истински рай за жени, които обичат да пазаруват. Естествено нямаше как да не си избера парфюм, с който се надявам да бъда изненадана някой ден. Имаше и зала с коледни играчки, където всеки още щом я види влиза с усмивка, а на излизане не му се тръгва. Там човек може да се загуби във валшебния свят на Коледа сред пъстри играчки, украса, светлинки, сладкиши, пеещи кутики, малки къщички и всичко това опаковано във весели песни, напомнящи за наближаващия светъл празник. &nbsp &nbsp
Продължихме с разходка в известния Хайд парк. И ако Сейнт Джеймс парк е по-малък и предразполага повече към разходка с деца, то Хайд Парк със своите поляни е повече място за игра на футбол, волейбол и разхождане на домашни любимци. &nbsp &nbsp
Следващата забележителност в списъка ни беше Британският музей. Може би най-известният в Лондон, той е събрал колекции от цял свят. Видяхме египетски мумии и саркофази, гръцки и римски антики, украшения, порцелан, мозайки. Едно от предимствата на музеите в космополитните градове като Лондон, е че съхраняват експонати от цял свят и всеки посетител в една екскурзия може да се запознае с част от културата и изкуството на различни народи. Времето много беше напреднало, така че останалата част от залите, които не видяхме оставихме за следващото ни посещение. &nbsp &nbsp
Третият ден бяхме определили за посещение на двореца Уиндзор. Доста се двоумя моят спътник, но накрая успях да го убедя да отидем, въпреки че имаше още много неща да видим в Лондон. И толкова се радвам, че отидохме, особенно след като забелязах удивлението в погледа на Ники. Останахме впечатлени от кралския дворец-от кралската спалня, кралската зала за аудиенции, балната зала, готическата катедрала Свети Георги. Пленителна е къщичката за кукли на кралица Мери. Толкова съвършена, като истински дворец – има всичко в размери 1/12. Впечатляваща е изработката на всички онези предмети необходими за обзавеждането на всяка една стая. Една ценна приятелка ми препоръча с две ръце замъка, и аз го препоръчвам горещо. Замъкът е много красив и заслужава внимание при посещение на Лондон. &nbsp &nbsp
След двореца Уиндзор ни остана време да посетим известния квартал Нотинг Хил и пазара на Портобело Роуд. Разнообразните сергии предлагащи плодове, зеленчуци, сладкиши, антики, сувенири бяха привлекли безкрайно множество от хора. Разбира се издирихме и щракнахме книжарничката станала прототип на известния филм Нотинг Хил. Денят ни завърши с хапване в китайския квартал и вечерна разходка до Темза, от където се открива прекрасна гледка от осветени забележителности като Окото, Биг Бен, Парламента и Лондонското сити.&nbsp &nbsp
Преживяванията ни през последния четвърти ден от нашата екскурзия разделихме на две части – разходка до Тауър бридж, Сейнт Пол и Лондонската кула и посещение на Британската галерия. &nbsp &nbsp
&nbsp &nbsp
Времето беше слънчево и ясно, така че предразпо¬лагаше за разходка до забележителностите, които бяхме решили да видим този ден. Минахме отново покрай Биг Бен, Парла¬мента, Окото, включихме и нови забележителности като Шекспир Тиатър, Тейт Британ и продължихме по едната страна на реката. От отсрещната страна се откри гледка към лондонското сити със своите високи, модерни сгради с нестандартни форми. Най – накрая стигнахме и до известният и станал символ на града Тауър Бридж. Мостът е фон на толкова много романтични филмови сцени, украсява книги и енциклопедии за най-красивите градове в света, че не можех да повярвам, колко близо до него бях. Моментът на истинско възхищение бе последван от безброй усмивки, останали запечатани на лента. След като му се полюбувахме, минахме по него, за да се озовем на отсрещната страна на реката, където е Лондонската кула. Този път я разгледахме само отвън, а някой следващ път защо не и да влезем вътре. Следващата точка от нашето пътуване бе отередена за катедралата Свети Пол. Тя е една от най-запомнящите се катедрали, в които съм била, с огромни купули и толкова величествена, че човек трябва да застане пред нея, за да усети заряда й. &nbsp &nbsp
Имахме възможност да станем свидетели на част от неделната литургия и там за първи път чухме нежната и докосваща сърцето мелодия от орган. Това е един от моментите, които дълго ще помня. Времето доста беше напреднало и в ранния следобед се отправихме вече с метро към Британската галерия. Залите там пълни с картини от известни художници от различни епохи и стилове надминаха няколкократно очакванията ми. Там видях световноизвестни картини на Сезан, Ван Гог, Реноар, Мане. Това са наистина велики художници, които успяват да накарат наблюдателя да се пренесе за миг в нарисувания пред него свят, да стане част от него и да се почувства зареден и изпълнен. Велико е! &nbsp &nbsp
С Британската галерия трябваше да се сбогуваме с Лондон. Искам да се върна, надявам се някой ден да го направя, там оставих част от себе си, но и си тръгнах с мъничко от лондонския дух.&nbsp &nbsp
&nbsp &nbsp
Ако желаете можете да прочетете и други мои пътеписи в блога ми:&nbsp &nbsp
http://tedisha.wordpress.com/&nbsp &nbsp
  
Дайте Вашата оценка за този пътепис