Спиране на цигарите

13
Добави коментар
coffeetime
coffeetime

За всички вас, които се решихте да стартирате новия си живот без цигари, то първи януари – поздравления, кураж и щастливо черпене после!

Няма начин да не сте изпитали кански страх от идването на датата, даже малко подозирам, че датата, която сте избрали не е точно първи, а е била трети Януари :о)

Страхотно съвпадение – хем началото на годината, хем понеделник – е как да не спреш цигарите , нали?

Нормално е всеки от вас да намира малко страх в сърцето си, и малко съмнение в успеха на начинанието.

Но именно тук съм решил да се намеся аз.

Не е необходимо да се страхувата – спиране на цигарите може да се осъществи лесно и забавно, по всяко време

Решил съм днес да ви разкажа това, което знам за един от факторите, които допринасят за развитието на страха в сърцето и несигурността. Това е страхът от това, че в определени ситуации вие не можете да си представите, че няма да запалите цигара.

Нека тази статия  да е поредната малка стъпка в посока на вашата свобода. Аз ще ви помогна да я направите.

Кафе с цигара, бира с цигара …

Има ситуации, които вие, в главата си така свързвате с пушенето, че даже мисълта, че можете да се окажете в някоя от тях, и няма да можете да запалите ви кара да се страхувате. И по точно вие се страхувате от това, с което трябва да се преборите в такава ситуация – страшен порив за цигара. Страхувате се и от това, че е възможно точно в такава ситуация „да се издъните”.

Сега ще ви обясня на какво се дължи този страх и как да го избегнете, да го минимизирате и забравите. Повече за страховете може те да прочетете тук: Липсващият курс за спиране на цигарите!

Вашият мозък, надявам се и моят …

Вашият мозък, надявам се и моят, имат едно уникално свойство – те могат да се обучават да реагират на дразнители по определени начини. Много често мозъците ви, надявам се и моя, правят това, по „метода на генерализацията”, метод на модела, или казано просто – обобщението.

Принципът е следния:

Когато сме били малки и симпатични дечица, без много познания за света, ние нямаме и много такива обобщения или модели в главата си . Мозъците ни работят хаотично като създават хаотични и безразборни асоциации, като формират различни невронни пътища, без да предизвикват някаква консистентна реакция у нас.

Но, на базата на множество опити и повторения, ние, като сме си малки, изведнъж разбираме как се отваря шкаф с вратичка и дръжка. След като научим това, начина по който се отваря този шкаф представлява серия от нервни импулси, които минават по точно определен път в нашия мозък.

На базата на нашия опит и на действителността, в която такива шкафове се отварят по точно определен начин, ние правим едно обобщение в мозъка си, ние правим един модел, според който всички шкафове на света с дръжка и вратичка се отварят по точно определен начин.

Ние не се чудим пред всеки такъв шкаф – как се отваря, а имаме вече модел, който важи за всички шкафове. Този модел представлява утъпканата пътечка, по която минават нервните импулси, когато трябва да се отвори поредния шкаф и да се направи поредната беля. Колкото по-често една утъпкана пътечка се  използва от нервните импулси, толкова по затвърдена става тя. Ако ви кажа, че шкафа се отваря по-лесно от към пантите ще ме сметнете за хахо. Но, на вас не ви и хрумвало да опитате, нали?

Например хрумвало ли ви е наскоро на отворите бутилка вино със нокторезачка? Не, защото моделът в мозъка ви ви казва да търсите тирбушон.

Минаваме нататък.

Програмката „пали цигара” …

Тези модели, тези обобщения или утъпкани пътечки действат като малки програмки в мозъка ви. Във определена ситуация, модела ви дава някакво решение. Това решение може да е конкретно действие, или поведение, или комплекс от поведения.

И точно това се случва с мозъка ви, по отношение на цигарите. Вие имате ситуации, в които от години сте пушили. Това е сутрешното кафе, с вестника. Това е тоалетната. Това е ситуацията след хранене. Такава ситуация е след работа, като си отворите една бира. Това се повтаря и като излезете с приятели на по чашка „твърдо гориво”.

Сигурен съм, че всеки си има индивидуални, собствени такива ситуации, при които паленето на цигара става почти несъзнателно. (Всъщност само на пръв поглед изглежда несъзнателно). Например, един мой близък приятел, палеше цигара всеки път преди да потегли с колата си.

Това са малки програмки, малки моделчета, които вие изпълнявате, често без да се замислите. Тези модели ви карат да действате на автопилот и ви държат на куката на никотиновата зависимост, именно поради това, че вашия мозък работи срещу вас, в този случай.

По подобен начин вие сте свикнали да мислите, че цигара намалява вашия стрес, и за това свързвате всяка ситуация на стрес с пушене. По същия начин се награждавате с цигара, когато стресовото събитие е отминало. Точно поради подобна програмка, вие палите цигара, когато трябва да се справите с каквото и да е емоционално предизвикателство.

Да впрегнем мозъкът ви в полезна работа

Е, не е ли време да накараме мозъкът ви да заработи за вас? Искате ли?

Как ще стане това? Номерът е да направим така, че вие да получавате успокоение, релаксация, концентрация, разведряване, без да използвате цигари. И не ми казвайте, че това е невъзможно – на света има милиарди хора, които не пушат, те също се справят с предизвикателствата на живота, при това завидно добре.

Една малка крачка в тази посока може да бъде моят съвет по-надолу.

Трябва да направите няколко много важни неща, за да преустановите действието на тези програмки. Идентифицирайте всички такива ситуации, в които за вас се задейства програмата „пали цигара”. Това може да стане по два начина:

Изследвай страха. Единия начин е просто да се замислите за спиране на цигарите и да усетите страхът ви какви картинки ви рисува в мозъка ви. За мен специално големия страх беше, че няма да мога да издържа събиране с приятели на хапване и пийване без да запаля.

Самоанализирай се. Вторият начин е да се наблюдавате в какви ситуации палите цигара и да намерите именно тези случаи, които задействат програмата „пали цигара” в конкретни случаи.

Ако трябва даже, запишете си на списък, всяка от тези ситуации. Преценете, ясно за себе си – какво изпитвате преди да запалите, и какво – след като сте пушили. Разгледайте ситуациите внимателно и преценете:

–        Да не би просто да погасявате никотиновия си глад, консистентно в едни и същи ситуации?

–        Това ваше постоянство не е ли изградило в мозъка ви модела, от който сега се опитвате да се отървете?

Всичко е само заради страха

В крайна сметка, искам от вас да разберете едно нещо.

Всичко се дължи на пристрастяване към никотина, и естествен страх на мозъка ви, че вие можете да спрете достъпа на никотин в тялото.

В сърцето на проблема се намира вашият страх, от това което може да ви се случи, в едни конкретни ситуации, за които имате изградена програма „пали цигара”.

Същият този страх се поражда не от друго, а именно поради това, че сте никотиново зависим. Заради никотина от последната цигара, която изпушихте, вие сте податливи на страха, поради завишен адреналин в кръвта, и други стресови хормони.

Какво се оказва?

Никотинът ви кара да се страхувате да спрете да пушите.

Кажете ми това не е ли ирония? Или просто перфектен капан?

Няма да ви лъжа – така действат всички наркотици. Неприятните усещания се появяват при липсата на наркотика, а доставянето му в тялото успокоява. Никотинът е наркотик.

Вземете решение сами за себе си – искате ли никотинът да управлява живота ви?