THE DARK CORNER: Зоната

14
Добави коментар
Branimer
Branimer

Автор: Линкълн Чайлд Издател: Бард Формат: 130 Х 200 Година: 2009 Стр: 336 Цена: 11.99 лв

Първото ревю за 2011-а на блога ще бъде на една книжка, чиято тематика отлично пасва на студения зимен пейзаж навън. След близо година и половина търпеливо изчакване на специалния ми рафт за непрочетени книги в библиотечката дойде реда и на „Зоната“. Позачудих се защо оригиналното заглавие на романа „Terminal Freeze“ е преведено по такъв начин, но накрая махнах с ръка, свих рамене и се зачетох. Признавам, за пръв път подхващам книга на Линкълн Чайлд, досега ми бе известен само като име, което твори трилъри, нерядко в комбина с дружката си Дъглас Престън. Когато разбрах обаче, че един мой любим филм – „Реликвата“ с Том Сайзмор и Пенелъпи Ан Милър е по първата съвместна книга на авторското дуо се изпълних с респект. Накратко: група американски учени са се забили далеч на север почти до полярния кръг, за да изучават последиците от глобалното затопляне. Една случайност обаче ги води до удивително откритие – при рутинно проучване на пещера в ледник групата открива древен звяр, замръзнал в леда. Телевизионният канал, който осигурява финансирането на експедицията веднага надушва звездния си миг и в негостоприемния студ се изсипват една камара режисьори, оператори, водещи, осветители, озвучители и така нататък. Въпреки злокобните предупреждения на местните ескимоси от медията решават да размразят чудовището на живо по телевизията. Ала какво ще се случи в действителност, когато незнайният биологичен вид се отърси от ледения си затвор… Чайлд определено има опит от „Реликвата“, описвайки хората – учени, войници, телевизионери и пр. хванати в капана на базата, където ги дебне звяра. Харесаха ми научно достоверните и издържани твърдения, които правят абсурдните на пръв поглед събития да бъдат ако не на 100% достоверни, поне да изглеждат такива. Допадна ми и комбинативното мислене на главния герой, както и оригиналния метод за противопоставяне на чудовището. Пророчествата на ескимосите също изиграха своята роля, за да бъде зимната картина не само мрачна и студена, ала и ужасяваща. Макар сюжетът да не е непознат (хорица, хванати в безизходица и избивани от незнайно чудовище), Чайлд успява да се справи и да задържи читателския интерес. Не ми хареса факта, че почти половината книга мина, докато дойде време за същинския екшън. Както казах, сюжетът ми бе доста добре познат, а и съществото излезе уникално корав супермен, на който не му пукаше от куршуми, гранати, капани и прочее – блъскаха си го с какво ли не, без дори да го одраскат. Но финалната сцена си струваше определено, а и романът като цяло е чудесен за четене вечер, когато си сврян на топло под завивката, а навън виелиците беснеят. Та така.