Миналата година, преди Коледа едно клипче получи прекалена реклама и възхищение – „Нема такава държава” на Слави Трифонов. Щях да съм изненадан, ако не познавах родната действителност. Песента не казва нищо, което не знаем. не дава рецепти. Правена е за популярност и печалба и сигурно в тази посока ще е успешна. Всички в тази държава спят, само „некои другари” бдят. Хубаво е поне, че този път не ни карат да скачаме. Кадрите от последните масови протести, само ми напомниха последното „скачане”. Припомниха ми и как хората, които организираха протестите, се скриха на топло и гледаха от прозорците на Народното събрание. За тях протестите, бяха не необходимост, а само начин да покажат,че съществуват. Да демонстрират загриженост и някаква активност. Да излъжат хората, че са нужни. Днес те пак са си вътре в парламента. Слави Трифонов си води шоуто и превръща всичко, до което се докосне в пари. Останалите сме в същото положение на прелъстени и изоставени. Защо ли? Може би, защото няма такава държава? Напротив, има. Имало е и ще има държави с корупция, лоша съдебна система, умираща икономика, голяма престъпност и политици-мафиоти. Не сме уникални и много от държавите, на които тайно или явно завиждаме, са минали по този път. Само,че са се справили, а ние не сме. Защо ли? Дежурният отговор е за „лошия човешки материал”. Не, че както се пее в песента мълчим. Говорим с мяра и без мяра и тежко на този, който ни попадне на езика. Само,че все трябва някой да е виновен. Не, че „материала” е лош. Наистина една трета злоупотребяват всеки ден с алкохола, 90 % слушат само чалга, а 100% се интересуват предимно и единствено от собственото си оцеляване. Тук няма как да изпусна и хората, които ни управляват и представят пред света. Очевидно избираме най-лошия и некъдарен „материал” за тази работа. И какво от това? Нормалните швейцарци, французи или англичани, по нищо не се различават от нас, но пък държавите им са в доста по-добро състояние. Къде и коя все пак е причината, навсякъде където погледнем, да виждаме неща, които не трябва да са такива? Според мен, причината все пак е в материала. Не знаем да работим заедно, но това се учи. Рано или късно, ще разберем, че собственото ни блогополучие, е свързано с това на хората около нас. Не сме научени да работим с перспектива, не за утре или следващия месец, а за година, две или десет. Наистина живота е кратък, но ако работим ден за ден, ще продължим да се движим в кръг около собствената си мизерия. Докато само скачаме по площадите и си чешем езиците в нета, няма начин да живеем в нормална държава. Държавите отдавна не се променят на уличните барикади, или във форумите. Промените трябва да са в законодателството и изпълнителната власт. Това не става с песни, а с участие. Вярно, че нормалните швейцарци, французи или англичани се интересуват от политиката само около избори, а много от тях, дори и тогава нямат активна позиция. Само,че те са извървели по своя път и могат да си го позволят. В началото на тази година ми се иска, да престанем да обръщаме внимание на лозунги от рода: От Витоша по-високо нема! От Искаро по-длибоко нема! Иска ми се най-после да осъзнаем, че промяна ще има само ако си запретнем ръкавите и се изпотим. Промяна ще има, ако осъзнаем, че имаме много повече общи интереси, отколкото поводи за разделение.
