История на четката и пастата за зъби
Първата четка за зъби е от свинска четина
В пастата слагали кори от дърво, черупки от яйца и въглищна пепел
Четката и пастата за зъби никога не са попадали в светлината на прожекторите, май. Свикнали сме да ги възприемаме за даденост, използваме ги автоматично, по навик, но никога човешкото общество не е гледало на тях като на нещо специално – дизайнерски уникат или безценна колекционерска вещ. Тези незабележителни малки спътници на човечеството обаче имат интересна история, която е поне на 5000 години, ако не и повече. Оказва се, че хората винаги са изпитвали непреодолимо желание да си почистят зъбите или поне да премахнат грубите остатъци от храна, заседнали в междузъбните им пространства.
Първите сведения за приспособления за чистене на зъби датират от 3500-3000 г. пр. н. е.
Още тогава вавилонците и египтяните си майсторели своеобразни четки за зъби, като протривали един от краищата на някоя клонка. Подобни атрибути дори са открити в египетски гробници като аксесоар, елемент от ритуалния погребален комплект към мумията.
Нещо като четка за първи път направили китайците. В китайските летописи е посочена точната дата – 28 юни 1497 г.! Това била четка от естествени влакна, направена от четина от врата на прасе и закрепена за кост или бамбукова дръжка.
В Европа тази четка достига през XVII век и постепенно придобива широко разпространение.
Европейците, започнали да чистят зъбите си с четка, в началото не били много, понеже по това време процедурите по чистене на зъбите се считали за неприлично занимание и много повече се използвали клечки за зъби, приготвени от гъши пера, злато или мед. Свинската четина на четките им се струвала обаче доста груба и скоро я заменили с много по-меките конски косми.
Както съобщават писмените източници, френските зъболекари, които явно били най-опитните в Европа по това време, активно препоръчвали ежедневната употреба на четка и паста за зъби през целия XVIII и XVIII век. Лекарите от колониална Америка също настоявали за редовната й употреба. Очевидно още през тези векове се е осъзнавало, че превантивната грижа е много по-ефективна, отколкото сложното лечение после.
Първата четка с по-съвременен дизайн била направена от Уилям Адис в Англия около 1780 г. Дръжката й била изрязана от кост на говедо, а за косматата част все още използвали свинска четина. През 1844 г. била изработена за първи път триредната четка за зъби.
Естествените косми били единственият източник на материал за четки до момента, когато Дюпон изобретил найлона. С неговото изобретяване започнала разработката на модерната четка за зъби през 1938 г., до 50-те се правили четки с меки косми от найлон, тъй като хората тогава ги предпочитали. Първата електрическа четка била направена през 1939 г.
Днес повечето обикновени и електрически четки за зъби се изработват с различни форми и размери и обикновено са с пластмасови дръжки и найлонови косми. Най-съвременните модели включват дръжки, които могат да бъдат прави, ъгловати, закривени, с контрол на захвата и меки каучукови области, улесняващи употребата на самата четка.
Космите на четките за зъби са обикновено синтетични и варират от много меки до сравнително меки, въпреки че се откриват и такива с по-твърди косми. Главата на самата четка също може да е в много размери – от много малка (за децата), до голяма (за възрастните), по форма може да е правоъгълна, издължена, овална или почти кръгла – дизайнерските и маркетинговите решения са почти неограничени.
Основният принцип обаче не се е променил от времената на египтяните и вавилонците – дръжка за захващане и космовидна приставка, с която да се чистят зъбите.
В началото и пастата не е била точно паста за зъби
При пастата за зъби нашите предци вложили много повече фантазия и креативност в сравнение с по-скоро «дизайнерския проблем» с четката. Многобройни решения и съставки, които днес изглеждат направо невероятни, са им помагали да удовлетворяват представата си за чистота и хигиена. А тази представа, както знаем, е доста променлива във вековете величина. Така в началото и пастата не е била точно «паста» и трябвало да измине доста дълъг път, докато влезе в тубичката от полиетилен.
Египтяните са започнали да използват смес за почистване на зъбите около 5000 г. пр. н. е. Със сигурност се знае, че древните гърци и римляни са използвали пасти за зъби, а народите на Китай и Индия пък започнали с употребата ѝ 500 г. пр. н. е.
Древните пасти за зъби били използвани за лечение на някои от проблемите, които имаме и днес – поддържане на чисти зъби и венци, избелване на зъбите и свеж дъх. Съставките на древните пасти за зъби били обаче много различни.
Някои от използваните съставки включвали… прах от биволски копита и изгорени яйчени черупки, комбинирани с пемза!
Гърците и римляните предпочитали по-абразивните съставки – счукани кокали и скаридени черупки. Римляните добавяли много аромати срещу лошия дъх (като например стрити на прах въглища и дървесна кора). Китайците също използвали най-разнообразни съставки за пастите си – като женшен, мента и сол.
Модерните пасти съдържали сапун и тебешир
Разработката на пастата за зъби в модерните времена започнала с началото на XIX век. Първите пасти съдържали сапун, а след 1850 г. бил добавян и… тебешир. Индийският пипер бил добавян към пастите в Англия след 1800 г., а през 60-те години на XIX век една домашна енциклопедия давала рецепта за паста за зъби със съставка дървени въглища.
Преди 50-те години на XIX век пастите включвали предимно прахове на различни субстанции. След това започнали да ги произвеждат в тубички и бурканчета.
До 1945 г. пастите за зъби съдържали сапун, по-късно заменен от други съставки, които да направят пастата по-мека – като например натриевия лаурил-сулфат, повсеместно използван в съвременните пасти за зъби.
От втората половина на XX век пастите се разработват с цел предотвратяване и лечение на особени болести и състояния – като чувствителността на зъбите например. Флуоридните пасти срещу кариес били въведени през 1914 г. Разработени били също пастите с ниска абразивност, за да предпазват хората от твърде усърдното търкане на зъбите.
Днес повечето пасти са избелващи и съдържат триклозан, който осигурява допълнителна защита срещу кариес, гингивит, плака, зъбен камък и пр.
Едно е сигурно: пътят на четката и пастата далеч няма да приключи с нашето време. И тези най-утилитарни хигиенни приспособления още дълго ще съпровождат човека, придобивайки напълно нови и невъобразими за нас днес форма, вид и състав. Но целта ще е все хигиена, удоволствие и здраве и красота.
текст Светослава Петкова
Още информация от тази категория
