Нова година, нов късмет, нова щафета. Този път подбудите ми да са включа са две. Едно, че така и не направих някаква годишна обзор-равносметка, било то и за прочетените през годината книги и второ, че се оказа, че съм прочела пет пъти повече книги, от колкото си мислех. Реших на майтап да направя списък, а той взе, че драстично порасна. Въз основа на него мога да кажа, че 2010 година за мен е преминала под знака на поредиците. Започвам ги от най-дългобройните към единаците с уговорката, че мразя да правя анализи и ще се огранича с това до минимум.
През тази година се запознах отблизо с изданията на Морт Пъблишинг и благодарение на тях можах да прочета 3 неиздавани книги на Тери Пратчет и една вече издадена, но с отвратителен превод, която несправедливост спрямо читателите беше поправена (жив и здрав да е de Cyrvool). Освен това издателство Вузев ни изненада (този път приятно), с „Туп!“, чийто превод беше много по-скопосан от този на „Пощоряване“. В самия край на годината се сдобих с единствената книга на сър Тери, която липсваше в колекцията ми – „Страта“ (прочетена скоро преди това на компютъра), а покрай нея и с „Къде е моята крава?“.
Изчетох 7-те книги на Морис Дрюон от поредицата „Прокълнатите крале„. Отдавна не ми се беше случвало да подхвана (френски) исторически роман, така че явно съм имала да си наваксам с този тип емоция.
Нататък в поредиците – още в самото начало на годината, докато скучаех в Лисабон, изчетох 4-те „Здрач“-а на Стефани Майер от компютъра. Надълго и нашироко ги обсъждах тогава с kathryn, като мисля, че успяхме да разнищим поне част от истината за това защо при положение, че са толкова некадърно написани, предизвикаха такава масова истерия и пристрастеност сред мало и голямо (и предимно женско). Макар да ги изчетох на един дъх (буквално денонощно ги смилах), краят категорично не ми хареса, беше като умрялата мишка на върха на торта от боклук.
Следват две от трите „Японски загадки“ на Лора Джо Роуланд, които имам – „Урагири“ и „Шинджу“. За тази година ми остана „Якешину„. Макар да ми харесаха, „Китайските загадки“ на ван Хюлик ми допадат малко повече. Наточила съм се и на препоръчаните от kathryn Истории на Господаря Ли на Бари Хюгърт.
В списъка има и две книги на Вонегът от онези, спасените преди година и нещо. Попълвам пропуски в класиките, които до сега съм пропуснала да прочета. Има още доста, време няма…
По силата на непрочетените класики се спрях и на Селинджъровия „Спасителят в ръжта“, и той спасен от кладата. Толкова са го дъвкали по разни филми и форуми, че реших, че не е за изпускане. Честно ли да кажа? Вече въобще не помня за какво се разказваше… Което не е критерий за това дали ми е харесала, а до колко ме е впечатлила книгата.
От години се каня да прочета „Парфюмът. Историята на един убиец“ на Патрик Зюскинд и тази година най-после му дойде редът. Предвид това от какви хора (жени) бях слушала за него, очаквах нещо далеч по-различно и бях много изненадана от прочетеното. Определено ме впечатли, чак си изтеглих да гледам и филма.
И за финал китка развлекателни романчета. Препрочетох за пореден път „Крал Артур“ на Роджър Грийн. От свеки четох назаем „Банкери“ на Хейли. Докопах „Зверилник в главата ми“ и още две книги на Даръл, които нямах, но двете останаха за тази година. Изгълтах новата книга на Крайтън „Пиратски ширини“ и една, която си купих само заради обложката (катрино, убий мъ, ама и това ми се случва) – „Скълдъгъри Плезънт“ на Дерек Ланди – мога да кажа, че дори много ми хареса!
Остават още няколко заглавия, с които обаче не съм се преборила пълноценно. Две книжленца ми се запънаха като пилешки кокал в кривото гърло. Едното е „Лявата ръка на мрака“ на Урсула Ле Гуин, което е и първата ми среща с нея. Възлагах големи очаквания, но може би не започнах с правилната книга. Второто е „Резерватът на таласъмите“ на Клифърд Саймък – подлъгах се по заглавието, но след като не успя да ме грабне от самото начало, я оставих за по-добри времена. Освен това покрай мъжо минах по диагонала три заглавия, с които той се занимаваше през тази година – две биографии и една енциклопедия. От „Ozzy: без цензура“ чух толкова цитати, че все едно сама съм я прочела. Надничах и в „Кървавият райх на Slayer„. „Пиратите – илюстрована история“ от Найджъл Которн половинката получи като подарък за рождения си ден от мен – от онези подаръци, дето са колкото за другия, толкова и за подаряващия. Не съм я чела подробно, но в подбрани моменти се задълбочих.
Ето и пълният списък със заглавията:
…………………………………………………………………..
30. Лявата ръка на мрака
31. Резерватът на таласъмите
32. Ozzy: без цензура
33. Кървавият райх на Slayer
34. Пиратите – илюстрована история
Равносметката – оказа се, че съм прочела много повече книги, от колкото си мислех. И прекалено малко от тях не са на хартия. Макар и да съм страстен привърженик на хартиените книги, осъзнах, че има още много, които бих прочела, но не бих си купила, а как по-добре да стане това, освен да ги прочета във виртуален вид. За целта по-добрата ми половинка както винаги мислейки за мен, но с едно на ум и за неговите изгоди (най-после ще спра да стеснявам къщата, тъпчейки я с книги!), реши да ми подари Kindle – четец за електронни книги. Поръчан е, в най-скоро време очаквам да ми падне в ръчичките.
Ако ви е харесало – нацъкайте копчетата!
[twitter-button]
