Той все още не е посрещнал 30-ия си рожден ден, но вече има 10 години школовка в сферата на политиката. За годините си казва, че не са от значение, щом човек има принципи, идеи и хъс да ги реализира. Женен е, с едно дете, работи в сферата на комуникациите и не се страхува да поеме поредната голяма отговорност като кандидат за регионален представител от Югоизточен регион и член на НИС на СДС.
Днес Ви срещаме с Дончо Златев – един от онези млади бургазлии, които оставят впечатление за зрялост, ерудираност и потенциал. Един от онези млади българи, които не просто са останали в страната си, но и в града си, без да дефинират решението си като саможертва. Разговаряхме с него за политиката, партийната принадлежност и организация. Ето и какво ни сподели той в кратко интервю за читателите на “PoligrafF”:
PoligrafF: Не си ли твърде млад за тази отговорна задача? Дончо Златев: В политиката има по-важни критерии от годините, според мен. Важно е да работиш активно за каузите, които ще променят България, да имаш визия за развитието на партията и страната, да бъдеше диалогичен, да съумяваш да обединяваш хората. Смятам, че е отживелица разделението на база възраст или пол в политиката. Социално-политическите процеси имат нужда от повече хора, които да им придават добавена стойност, а не от статисти по калъп, които просто се вписват в „очакванията“.
PoligrafF: Какъв трябва да бъде регионалният представител? Дончо Златев: Регионалният представител трябва да бъде човекът, който ще обедини Югоизточен регион и ще постави на масата възраждането на живота в организацията ни. Факт е, че при извънпарламентарните партии устремът за работа е по-слаб, а ако и на регионално ниво не са представени в местната власт положението е още по-лошо. Затова регионалните представители на СДС ще бъдат натоварени с тежката задача да мотивират и да организират структурите за по-доброто представяне на СДС на предстоящите избори догодина.
PoligrafF: Защо си се ориентирал към политиката? Защо един млад мъж се заема с възраждането на формация като СДС? Не е ли „модерно“ в момента да се създават нови проекти? Дончо Златев: С политика се занимавам още от училище. Тогава имаше Младежки парламенти в цялата страна, които събираха ученици от всички училища. Тези парламенти бяха мястото, където учениците да изработват различни инициативи и политики за младите хора в града. След като навърших пълнолетие избрах да стана част от СДС, защото принципите и каузите на партията бяха близо и до моя светоглед. И така вече 10 години. Модерно е да си „антисистемен играч“, но повечето кандидат-политици забравят, че в момента, в който създадат свои „нов проект“ и те стават част от системата. Система, която всички се борим да променим. Аз смятам, че имаме нужда от повече последователност и принципност в политиката. Не е проблема в опаковката, а в съдържанието! Затова се боря за възраждането на СДС и каузите ни с работа, почтеност, принципност, последователност и пак работа. Политиката се напълни с политически цветарки и калинки, които сменят партия след партия, а държавата ни потъва, защото интересите водят много политици, а не каузите.
PoligrafF: Загубиха ли „класическите“ партии на България позициите си? А има ли все още „ляво“, „дясно“ и „център“ в българската политика? Дончо Златев: Утопията „няма ляво, няма дясно“ играе в услуга точно на тези политически цветарки и калинки, които следват конюнктурните интереси, а не интересите на хората. Създава се усещането, че без значение дали гласуваш вдясно или вляво – мафията идва на власт. Тук е мястото на активното гражданско общество, което да изисква от политиците и управляващите да спазват обещанията си и концепцията си за управление, заради които са били избрани. За да преборим тази тенденция трябва да преминем към модела – смяна на политик, а не на партията. Затова и винаги съм бил привърженик на мажоритарния модел в политиката, защото той ще изкара на преден план индивидуалната работа и заслуги на отделните личности за даден регион.
PoligrafF: Ти си с хуманитарно образование. Помага ли дипломата по комуникации за реализирането ти в политиката? Забелязваш ли тенденция за ориентиране на журналисти към политиката? Ако да, смяташ ли, че това е устойчива тенденция? Дончо Златев: Мисля, че повече ми помага, отколкото да пречи. Добрата комуникация с хората е основополагаща за правилното определяне на приоритетите на всяка политическа формация. Тенденцията за включването на журналистите в политиката не е от вчера или от днес. Според мен е разбираема. По принцип и журналистиката, като четвърта власт, влияе много на политическите процеси. Работещите на терен журналисти ежедневно се сблъскват с проблемите на хората. Това, може би, е достатъчен мотив да се включат в политиката, чрез участието в партии, за да решават тези проблеми. Защото там, където журналистиката не може да помогне, идва политиката. И обратното.
