Нещо...просто ей така...

Нещо...просто ей така...

Не ме питай, чедо, как се обича. Не ме питай. Мълчи...

... то, не беше любов, нито вричане. Беше сливане. Очи със очи. Беше жива вода. Беше клада. Беше бяла и черна смокиня. Беше прошка и грях, и бях, и ме нямаше, защото – в него живях. С него се случвах. С него падах и ставах. С него и в него вървях. И си губих посоките, и забравях коя съм, и нагоре летях. Беше ми всичкото – и хляба, и виното. Беше ми утрото. В него изгрявах. Беше ми църквата и камбаната, жажда ми беше и шепа завет. Беше душата ми, чедо, а без душа и сълзата боли. И не питай, как се обича. Не ме питай. Върви. И гори, но не на талази. Като факел изгаряй. Светѝ. И нека... Бог да те пази!

Йорданка Андреева - ASTERI


Прочети цялата публикация
Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност